Разпределяне на приятелите след раздяла

Темата е направо като от тийн-вестник

Всеки, който очаква от мен да правя подобно делене, или пък той самият така ме класифицира в разни "приятели" и "не съвсем" автоматично отпада от групата на близките ми хора.

След развода  ми бързо стана ясно кой на кого остава приятел. След толкова години имам само един общ контакт във Фейсбук - жената на негов приятел, която разбира се не ми е в графата "приятелка". Най-забавното беше, че първи се покриха тези, които най-много търсеха контакт с мен, докато бяхме заедно с екса.

Ние нямаме разведени приятели, така че не ни се е налагало досега да взимаме подобни решения.
Силно се надявам и занапред да няма нужда.

Чудя се защо ли се разписах в тая тема.....??

Нещата в тийн-вестниците (21 век... кви тийн-вестници...?!?! ) са си нещата от живота. Достатъчно мнения в темата доказват, че разпределението на приятели след раздяла е съществен проблем и за разделящите се и за техните приятели/близки.

Много... странен въпрос.
Това, приятелите, да не са буца сирене, че да ги делите механично?
Или поредица от книги - и после, "тази аз я донесох, онази - ти"...
Или, да си го кажем направо, на си ти куклите, дай си ми парцалките...

Така се случи, че бързо започнах една връзка, запознах се с приятелите му, излизахме...  Смятам, че ме приеха. В същото време той самият се запозна точно с един от приятелите ми. Поканите ми, когато излизам с другите, независимо мъже или жени, бяха отклонявани с 'мързи ме', 'след работа не ми се излиза' и други оправдания.
Връзката също така светкавично приключи. В момента сме съквартирати по неволя, скоро за щастие ще се изнасям.
Още когато се разбирахме, че вече не сме двойка, му казах, че едното от последствията е, че ще бъда отсвирена от компанията. Той, разбира се, отричаше, но вече 2 месеца наблюдавам и слушам как се говори в единствено число и аз съм последната, която научава за събиране. От няколко дни ми говори, че ще излиза 'с друга компания' и да не го броя за някъде, където съм смятала да идем 'приятелски', днес направо каза за гадже.
Не бих го нарекла разпределяне на приятелите, а детинска глупост. Лошото е, че каквото и да кажа, излизам ревнивата и домогваща се бивша и в хода на разговора поведението ми неминуемо залита в обяснителен режим как не съм ревнивата и домогваща се бивша. Това, заедно с неговите две любими позиции 1. 'ама какво толкова направих/казах' и 2. 'не искам да ти е кофти', ме дразни най-много.
Новото девойче също става част от компанията и с удоволствие бих се запознала с нея, само че сега аз съм бившата и е хубаво да ми се щадят чувствата и да не се засичаме, докато и аз не си намеря нова тръпка.
Като цяло, на приказки всичко е точно, дойде ли практиката - всичко отива в гъбите.

Не, Вие не сте домогващата се бивша... Вие просто настоятелно искате да останете част от компанията на бившия си... Нямате ли свои приятели? Кое е толкова ценното и важното на тази компания, част от която така или сте била съвсем кратко?

Някои жени пренебрегват или направо зарязват приятелките си,когато си намерят гадже.Започват да излизат само с него и неговите приятели и в един момент,когато връзката не върви и се разделят ,тези жени остават сами.

Вероятно И така изглежда отстрани. Не настоявам чак толкова, но не крия, че ми е неприятно как се измени неговото отношение и вероятно не директно ще ще повлияе на останалите.
Странно е, но в интерес на истината, с тях имам несравнимо повече общи теми, отколкото с него.

GAL,ако тези хора те смятат за приятел, ще ти се обаждат и ще те канят.Но те явно са негови приятели,а не твои.

Това е много вярно!

С по-бившия ми приятел сме такива хора. След като се разделихме имаше известен период на търкания, но ние бяхме приятели преди да се сгаджосаме и след това някак естествено си останахме приятели. Връзката ни изтрая около 8 месеца. Приятелството ни общо преди и след раздялата е... хм, може би над 10 години вече. Говорим си съвсем свободно и съм убедена, че и двамата сме абсолютно добронамерени един към друг и искрено се радваме за успехите на другия. Няма задни мисли и няма мераци на единия към другия никакви. Не сме от типа приятели дето се чуват през ден и са неестествено близки, но си поддържаме приятелството.

Ако седнеш някъде на компания с нас, няма да усетиш напрежение, напротив, ще се поцепиш от смях - много сме духовити особено след някоя чашка вино.

Не мога да отсвиря човек, когото реално харесвам много само, защото се е разделил с приятел/ка. Ако така стане, по-скоро не сме били приятели и без това.

С един от най-близките ми приятели по едно време се бяхме пробвали заедно. Не се получи - но и сега сме си точно толкова приятели колкото и преди да видим как ще сме. Съкровището беше имал нещо като връзка с една от близките ни - и преди това, и сега - приятелки. А на една от съученичките ми - с която съм била много близка (и сега също) - родителите бяха разведени... и вярно си бяха - и са си! - най-близки приятели! И двамата си имат други семейства (отдавна) и продължават да си поддържат близки отношения и да се подкрепят - повече от много хора, дето уж са си просто приятели...

Аз бях създаващата приятелски кръг в нашето семейство от самото начало. Приятелите от "преди" на мъжът ми са все още несемейни или полу такива.
Когато се разведохме, аз се затворих и не се виждам с повечето хора тук, но пък запазих връзката си с приятелите ни в БГ, които са дългогодишни. Мъжът ми поддържа контакти с нах-добрата ми приятелка и мъжът и и нямам проблем с това, макар че ми се искаше да "изберат" мен. Давам си сметка, че е тъпо и за това никога не бих направила проблем.

След раздялата преустанових контакти с абсолютно всички общи приятели. Уважавам тези, които останаха негови, а тези които се изживяваха като приятели и на двамата, за мен бяха двуличници и тях първи извадих от живота си!