Честит рожден на Ария, Теодор и Калоян! Да растат здрави, щастливи и благословени! 🎈🎂🎉
Виж целия пост
ФЕВРУАРСКОТО човече става на 1 годинка вече (Тема 2)
- Публикувана: 23 ян. 2018, 16:35 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2018, 09:39 ч.
# 300
17 фев. 2018, 10:02 ч.
# 301
17 фев. 2018, 11:19 ч.
Честит рожден ден, на днешните февруарчета! Много усмивки и щастливо детство! 
Виж целия пост
# 302
17 фев. 2018, 11:34 ч.
Честит рожден ден на Ария, Калоян и Теодор и на техните майки, много щастлив ден ви пожелавам! 
Не знам за вас, но на мен понеделник-вторник... събота-неделя по нищо не ми се различават, абсолютно едни и същи занимания, особено ако и таткото отсъства, никакво разнообразие.
Виж целия пост
Не знам за вас, но на мен понеделник-вторник... събота-неделя по нищо не ми се различават, абсолютно едни и същи занимания, особено ако и таткото отсъства, никакво разнообразие.
# 303
17 фев. 2018, 11:34 ч.
Честит рожден ден на вече порасналите бебчовци. Да са живи и здрави и много игриви!
Виж целия пост
# 304
17 фев. 2018, 11:41 ч.
И при нас е така. Единственото ми разнообрази е спортът през седмицата вечер, като се прибере мъжът ми.
Виж целия пост
# 305
18 фев. 2018, 12:08 ч.
Вече можем да се похвалим с първата цицина, одраскано и кръв от падане на асфалта при самостоятелно и много настоятелно прохождане. Толкова си повярва, че се изскубна от ръцете ми с бясна сила (понякога се учудвам колко силно и жилаво чудо е) и докато успя да го прихвана се дрънна странично по челото. И много плака...
и на мен ми се дорева, някак си ги преживяваш тези първи падания, удряния.
Още помня как се изтърколи на 3м от спалнята и колко много се обвинявах тогава, а после дори не забелязвах всичките му падания.
Явно всеки нов период ще го отбелязваме с цицина ние.
Виж целия пост
и на мен ми се дорева, някак си ги преживяваш тези първи падания, удряния.
Още помня как се изтърколи на 3м от спалнята и колко много се обвинявах тогава, а после дори не забелязвах всичките му падания.
Явно всеки нов период ще го отбелязваме с цицина ние.
# 306
19 фев. 2018, 08:16 ч.
Честита цицина 
Така ще е отсега нататък май Аз също много се обвинявах при първото падане от леглото
Моето диване преди 2-3 седмици някак ей така помежду другото се пусна, без изобщо да внимава и той. Както се държеше за дивана изведнъж продължи да ходи без да се държи. Направи 3-4 крачки, загуби равновесие, удари си главата. Не се удари много, поне беше вкъщи и на килима, но се уплаши явно и от тогава стана мнооого предпазлив и не посмя да се пусне повече. Не го броя това, разбира се. Чакам да се престраши пак, че без кръст останах от това развеждане за ръка
Виж целия пост
Така ще е отсега нататък май Аз също много се обвинявах при първото падане от леглото Моето диване преди 2-3 седмици някак ей така помежду другото се пусна, без изобщо да внимава и той. Както се държеше за дивана изведнъж продължи да ходи без да се държи. Направи 3-4 крачки, загуби равновесие, удари си главата. Не се удари много, поне беше вкъщи и на килима, но се уплаши явно и от тогава стана мнооого предпазлив и не посмя да се пусне повече. Не го броя това, разбира се. Чакам да се престраши пак, че без кръст останах от това развеждане за ръка
# 307
19 фев. 2018, 08:38 ч.
Пълна лудница е с това падане. Павел преди седмица се опита да се отскубнр от мен и така се удари в ръба на една масичка, че сега си има белег до окото. Страх ме хваща само като си помисля какво ли още ни чака. А днес вкъщи е забавно, той е буден от 4 и 30.
Виж целия пост
# 308
19 фев. 2018, 09:56 ч.
Бобито и той си пада. Кожата му е много чувствителна, защото от най-лекото падане посинява и се подува. Ходи си все насинен, но трябва да се свиква 😜
Виж целия пост
# 309
19 фев. 2018, 10:05 ч.
С тия цицини и драскотини+избухливия ми характер хората сигурно си мислят, че го пребивам от бой.
Виж целия пост
# 310
19 фев. 2018, 10:07 ч.
Хахаха и аз това си мисля всеки ден, особено когато го загледат по-задълбочено.
Виж целия пост
С тия цицини и драскотини+избухливия ми характер хората сигурно си мислят, че го пребивам от бой.
Хахаха и аз това си мисля всеки ден, особено когато го загледат по-задълбочено.
# 311
19 фев. 2018, 10:33 ч.
И аз съм си го мислела Съседите може да ме подозират, че аз го насинявам.
Виж целия пост
Съседите може да ме подозират, че аз го насинявам.
# 312
19 фев. 2018, 10:36 ч.
Съседите ми сигурно са убедени, че освен детето бия и мъжа си, хаха. Като ми дойде нагорно (а то напоследък ми е все такова) много викам и се карам. И понеже съм и бяс, затръшвам врати, тряскам, мятам разни неща (е, не чупя вази и не замерям с чинии, де), опитвам се да проявявам самоконтрол (заради ужасния пример, който съм), но понякога ми е невъзможно. Имам чувството, че карам втори пубертет в момента.
Виж целия пост
# 313
19 фев. 2018, 21:43 ч.
И на мен ми е много нервно и си го изкарвам най-много на голямото ми дете, което ме кара да се чувствам още по-ужасно😔
Бих си взела нещо за успокояване, но докато кърмя не смея и така положението се задълбочава😔
Виж целия пост
Бих си взела нещо за успокояване, но докато кърмя не смея и така положението се задълбочава😔
# 314
20 фев. 2018, 12:11 ч.
Радина, магнезий, тъкмо и бебето ще се успокои.
Едно мое стихче от тези дни. Поздрав и дано имаме сили да отгледаме такива деца.
Коя майка те роди и как ти даде сила,
да вярваш във мечтите и над себе си?
И безуморно, и без да търсиш диря,
да следваш невъзможните възможности?
И как обичаше народа, след съмнението,
че тук от много време, всичко е обречено?
Как вярваше в без гнет отечество,
след толкова години на безверие?
И силата ти, откъде извираше,
кое те караше да вярваш в смисъла?
И с колко воля БРО постига се,
след петстотин дълги лета на скептицизъм?
Прекланям ти се до земята и не стига.
Молитва. Помен. Цвете на бесилката.
Багодаря ти Дяконе, че беше тук за малко.
Благодаря ти, за вярата в родината.
...
И после няма, послето сме ние,
Размазани със бира пред риалити,
пари и силикон, това ни стига,
до следващия 18 февруари.
....
А в детската ръка кокиче мъничко,
свенливо разтваря венчелистчета.
Умря, Апостоле, за да живееш,
Благодаря ти, че те имаме.
Виж целия пост
Едно мое стихче от тези дни. Поздрав и дано имаме сили да отгледаме такива деца.
Коя майка те роди и как ти даде сила,
да вярваш във мечтите и над себе си?
И безуморно, и без да търсиш диря,
да следваш невъзможните възможности?
И как обичаше народа, след съмнението,
че тук от много време, всичко е обречено?
Как вярваше в без гнет отечество,
след толкова години на безверие?
И силата ти, откъде извираше,
кое те караше да вярваш в смисъла?
И с колко воля БРО постига се,
след петстотин дълги лета на скептицизъм?
Прекланям ти се до земята и не стига.
Молитва. Помен. Цвете на бесилката.
Багодаря ти Дяконе, че беше тук за малко.
Благодаря ти, за вярата в родината.
...
И после няма, послето сме ние,
Размазани със бира пред риалити,
пари и силикон, това ни стига,
до следващия 18 февруари.
....
А в детската ръка кокиче мъничко,
свенливо разтваря венчелистчета.
Умря, Апостоле, за да живееш,
Благодаря ти, че те имаме.
Препоръчани теми