Може да се яде абсолютно всичко след известно време. Моят лекар каза че диетата е задължителна 1 месец ако мога да я спазвам и повече. Тя е доста разнообразна. След това постепенно да включвам и забранените неща. Имам колеги оперирани от жлъчка който разпитах доста подробно и те казаха, че не спазват никаква диета и ядат абсолютно всичко. Имало 2-3 храни от който им ставало некомфортно и ги избягвали или гледали да не ги ядат вечер.
Виж целия пост
Камъни в жлъчката - 4
- Публикувана: 20 фев. 2018, 08:36 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2018, 13:10 ч.
# 541
16 ноем. 2018, 14:29 ч.
Благодаря. Нямам проблем да спазвам диетата и по-дълго. Спазвах я 6 месеца, след като родих, но бях много наплашена да не получа криза, защото детето ми беше пристрастено кърмаче. После малко по малко го ударих през просото и като виждах, че нищо не ми става, тотално приключих с диетата.
Другия петък ще ме оперират и ми е много притеснено. Всяка вечер го мисля тоя гаден абокат. И за детето ми е кофти, че ще го оставя за 3 дни
Виж целия пост
Другия петък ще ме оперират и ми е много притеснено. Всяка вечер го мисля тоя гаден абокат. И за детето ми е кофти, че ще го оставя за 3 дни
# 542
16 ноем. 2018, 15:06 ч.
Не се шашкай от операцията. Аз колкото повече наближаваше толкова повече се притеснявах чак страх ме хвана. Наистина е лека и имат страхотни болкоуспокояващи. Боляме само като излизах от упоуката докато ме хвани болкоуспокояващото, което беше в системата няма и 10 мин. сигурно. След това те обезболяват редовно. След като ме изписаха не ми се е налагало да пия нищо. Изпитвах лек дискомфорт, но не съм имала нужда от обезболяващи, а всички трърдят че аз не търпя на болка. Вече не ме тормози нищо само лека мускулна треска имам на корема и дясната ръка, но това е от газа с който надуват и с всеки час буквални намалява. Оперираха ме в понеделник в късния следобяд т.е няма и 5 дена от операцията ми. Преди 3г. и полувина раждах секцио и се възстанових доста бързо. Сега бях подготрена почти за същото, но няма нищо общо. Възстановяването от тази е мн по бързо и лесно. Махнаха ми дрена още в вторник и излезе че почти всичкия дискомфорт е бил от него. Още нея вечер си спах на лявата страна, а на следващата и на дясната. Вкъщи сама си върша домашните задължения. Не си давам зор и се пазя, но не ми е необходима помощ, е вечер мъжа ми помага и детето вече е големичко.
Не се притесняваи от нищо в момента се чувствам по добре от колкото преди операцията и най важното е че не ме е страх че ще ме заболи и ще съм сама с детето. Успех и бързо възстановяване.
Виж целия пост
Не се притесняваи от нищо в момента се чувствам по добре от колкото преди операцията и най важното е че не ме е страх че ще ме заболи и ще съм сама с детето. Успех и бързо възстановяване.
# 543
16 ноем. 2018, 15:20 ч.
На мен второто ми дете беше на месец, когато ме оперираха. Най-важното за децата е майка им да е здрава. Малко раздяла не е голяма драма. Мен ме приеха в деня на операцията и на следващия ден по обяд ме изписаха. Спазвах диетата около 2-3 седмици. Сега си ям всичко, като за мое спокойствие ограничавам някои неща.
Виж целия пост
# 544
16 ноем. 2018, 15:54 ч.
И моето е едно такова 6-месечно пристрастено кърмаче. Мен вчера ме заболя пак, не знам вече от коя храна е било...с хапче се оправих, но просто е ужад нон-стоп да мисля какво ям и кога може да ме заболи. И аз съм сама с детето по цял ден.
Дано всичко мине бързо при теб и повече да не я мислиш таз пуста жлъчка!
Виж целия пост
Благодаря. Нямам проблем да спазвам диетата и по-дълго. Спазвах я 6 месеца, след като родих, но бях много наплашена да не получа криза, защото детето ми беше пристрастено кърмаче. После малко по малко го ударих през просото и като виждах, че нищо не ми става, тотално приключих с диетата.
Другия петък ще ме оперират и ми е много притеснено. Всяка вечер го мисля тоя гаден абокат. И за детето ми е кофти, че ще го оставя за 3 дни
Другия петък ще ме оперират и ми е много притеснено. Всяка вечер го мисля тоя гаден абокат. И за детето ми е кофти, че ще го оставя за 3 дни
Дано всичко мине бързо при теб и повече да не я мислиш таз пуста жлъчка!
# 545
16 ноем. 2018, 16:08 ч.
И моето е едно такова 6-месечно пристрастено кърмаче. Мен вчера ме заболя пак, не знам вече от коя храна е било...с хапче се оправих, но просто е ужад нон-стоп да мисля какво ям и кога може да ме заболи. И аз съм сама с детето по цял ден.
Дано всичко мине бързо при теб и повече да не я мислиш таз пуста жлъчка!
Съчувствам ти. При мен го имаше и страха, че само Спазмалгон ми помага, а той не е съвместим с кърменето. Като спрях да кърмя на 14 тия месец вече ми беше по-спокойно, че и да стане нещо, мога да пия и мога да се отделям от детето.
Виж целия пост
Благодаря. Нямам проблем да спазвам диетата и по-дълго. Спазвах я 6 месеца, след като родих, но бях много наплашена да не получа криза, защото детето ми беше пристрастено кърмаче. После малко по малко го ударих през просото и като виждах, че нищо не ми става, тотално приключих с диетата.
Другия петък ще ме оперират и ми е много притеснено. Всяка вечер го мисля тоя гаден абокат. И за детето ми е кофти, че ще го оставя за 3 дни
Другия петък ще ме оперират и ми е много притеснено. Всяка вечер го мисля тоя гаден абокат. И за детето ми е кофти, че ще го оставя за 3 дни
Дано всичко мине бързо при теб и повече да не я мислиш таз пуста жлъчка!
# 546
16 ноем. 2018, 18:12 ч.
Абокада кво го мислиш?Аз,дето припадам и ме боли яко,тъкмо щях да я хваля сестрата,че нежно пипа и видях,че е сложила абокат.Щях да припадна от гледката,2 пъти се опитах да стана и пак лягах,ама учудващо ми беше по-леко убождането,отколкото като ми напукаха вените в Брза помощ.Може да не вярвате,но имам още синина на ръката от края на юни.
Виж целия пост
# 547
16 ноем. 2018, 18:57 ч.
Джули, и мен ме учуди с този абокат. Че това пък въобще не трябва да го мислиш.
Виж целия пост
# 548
16 ноем. 2018, 20:55 ч.
Момичета, страх ме е от последиците на живот без жлъчен мехур, споделяла съм, ама и с "обаждаща" се жлъчка е страшно!
Вчера са оперирали по спешност една приятелка, която с билки се опитваше да се пребори!
И разбрах, че една съседка на село е починала от спукан жлъчен мехур! Явно не се случва чак толкова рядко, колкото си мислех...
Гадно е да вадиш органи, ама в нашия случай е за предпочитане!
Аз доста съгреших тия дни и трябва да се взимам в ръце...
Иначе, Джули, можеш да хапваш супи, крем супи, тиква, мляко с ориз, ориз, пилешко, пъстърва, мляко, сиренце... и каквото ти понася от плодове и зеленчуци!
Виж целия пост
Вчера са оперирали по спешност една приятелка, която с билки се опитваше да се пребори!
И разбрах, че една съседка на село е починала от спукан жлъчен мехур! Явно не се случва чак толкова рядко, колкото си мислех...
Гадно е да вадиш органи, ама в нашия случай е за предпочитане!
Аз доста съгреших тия дни и трябва да се взимам в ръце...
Иначе, Джули, можеш да хапваш супи, крем супи, тиква, мляко с ориз, ориз, пилешко, пъстърва, мляко, сиренце... и каквото ти понася от плодове и зеленчуци!
# 549
16 ноем. 2018, 20:57 ч.
Може да е като мен...аз след въпросната манипулация по взимане на кръв звъннах в къщи:
-Жена,страшното мина.От операцията кво да ме е страх,нали ще спя.
Джули,млякото,супите със застройка и сиренето ги избягвах,сьомгата не знам.От телешко варено също направих криза.
А бихте ли споделили последиците от живот без жлъчка,Каина?Аз освен рак на дебелото черво и колит примерно не се сещам друго?
Виж целия пост
-Жена,страшното мина.От операцията кво да ме е страх,нали ще спя.
Джули,млякото,супите със застройка и сиренето ги избягвах,сьомгата не знам.От телешко варено също направих криза.
А бихте ли споделили последиците от живот без жлъчка,Каина?Аз освен рак на дебелото черво и колит примерно не се сещам друго?
# 550
16 ноем. 2018, 22:37 ч.
Имам ужасен страх от игли. От операцията не ме е страх толкова - нали ще съм упоена. Даже отказах епидурална при раждането и изтърпях ужасяващите болки само и само да не ме бодат. И пак бих родила така. Шегувам се, че трябва да отида на психотерапия заради тези игли.
Последния месец съм с болки през седмица. Сега и с това възпаление няма какво да го мисля. Планираме да ходим до Египет и Мароко. Представям си да ме хване жлъчката там или още по-лошо - да получа запушване. Къде ти там, в третия свят, да търся болница да ме оперират. Не искам всеки път като заминем някъде да треперя да не направя криза. То ти се скапва половината кеф от пътуването. Втората криза я получих 4 дни, след като се върнахме от Анталия. Късмет просто.
Относно това с рака на дебелото черво, хирургът ми обясни, че няма такова нещо, но пък на моя позната с махната жлъчка, са я посъветвали на 5 години да си прави колоноскопия.
Виж целия пост
Последния месец съм с болки през седмица. Сега и с това възпаление няма какво да го мисля. Планираме да ходим до Египет и Мароко. Представям си да ме хване жлъчката там или още по-лошо - да получа запушване. Къде ти там, в третия свят, да търся болница да ме оперират. Не искам всеки път като заминем някъде да треперя да не направя криза. То ти се скапва половината кеф от пътуването. Втората криза я получих 4 дни, след като се върнахме от Анталия. Късмет просто.
Относно това с рака на дебелото черво, хирургът ми обясни, че няма такова нещо, но пък на моя позната с махната жлъчка, са я посъветвали на 5 години да си прави колоноскопия.
# 551
16 ноем. 2018, 22:54 ч.
Аз пък изпитвам ужас от пълната упойка... иначе и мен това ми е страха, че ще тръгнем нанякъде и ще стане нещо. Или при втора бременност ще стане нещо.
Само да порастне малко бебето и да не я кърмя толкова често и насрочвам планирана операция. И аз в началото си викам ще пробвам с билки, но изчетох много и се информирах от медицински лица, и ме хвана страх за такива експерименти. Ще трябва някак да я преживея таз пълна упойка.
Иначе знам за една жена на 20 са имахнали жлъчката, сега е на 70, от нищо не се е ограничавала, пушела си е до скоро даже. При всеки е разлучни, със сигурност. А с храненето просто с нищо не трябва да се прекалява, с или без жлъчка.
Виж целия пост
Само да порастне малко бебето и да не я кърмя толкова често и насрочвам планирана операция. И аз в началото си викам ще пробвам с билки, но изчетох много и се информирах от медицински лица, и ме хвана страх за такива експерименти. Ще трябва някак да я преживея таз пълна упойка.
Иначе знам за една жена на 20 са имахнали жлъчката, сега е на 70, от нищо не се е ограничавала, пушела си е до скоро даже. При всеки е разлучни, със сигурност. А с храненето просто с нищо не трябва да се прекалява, с или без жлъчка.
# 552
17 ноем. 2018, 07:15 ч.
Iezekil, разрови се малко в последните страници, писала съм за евентуални последици, но съм направила обобщение от интернет източници, не съм мед.лице!
Аз пък да ви кажа, че имах рефлукс и хроничен ларингит, заради него след първата бременност. Много се притеснявах да не се задълбочи проблемът след операцията. Не смея да се похваля, но проблемът ми изчезна!
Джули, нали и аз бях с възпалена жлъчка, та се реших... наскоро си четох епикризата и пишеше, че е била и нагноила!
Не го мисли! Да минава и заминава!
Филипа, и мен ме беше страх от пълната упойка! А и ме стреснаха преди да заспя, та се примолих на анестезиоложката да ме "върнат", че искам да си вида децата!
Пак казвам - болката след операцията не е голяма, за мен най-гадното нещо е пустият газ!
И да споделя за "семейния опит" с камъните в жлъчния мехур. Дядо ми е опериран преди 45 години! Пие много, пуши, яде мазно, пържено и люто и е добре! Ама не знам дали просто е, заради здрав организъм!
Баба, бог да я прости, е имала камъни в жлъчния мехур. Пила е билките на бай Васил от с.Чавдар и се била изчистила от тях! Никога не се е оплаквала от жлъчка, почина от инфаркт.
Супер индивидуално е! И ще се повторя - говорих си с една приятелка за негативите след операцията и по-специално за рака на дебелото черво и тя ме отрезви с думите - "С тая жлъчка може да не си дочакаш рака!"....
Виж целия пост
Аз пък да ви кажа, че имах рефлукс и хроничен ларингит, заради него след първата бременност. Много се притеснявах да не се задълбочи проблемът след операцията. Не смея да се похваля, но проблемът ми изчезна!
Джули, нали и аз бях с възпалена жлъчка, та се реших... наскоро си четох епикризата и пишеше, че е била и нагноила!
Не го мисли! Да минава и заминава!
Филипа, и мен ме беше страх от пълната упойка! А и ме стреснаха преди да заспя, та се примолих на анестезиоложката да ме "върнат", че искам да си вида децата!
Пак казвам - болката след операцията не е голяма, за мен най-гадното нещо е пустият газ!
И да споделя за "семейния опит" с камъните в жлъчния мехур. Дядо ми е опериран преди 45 години! Пие много, пуши, яде мазно, пържено и люто и е добре! Ама не знам дали просто е, заради здрав организъм!
Баба, бог да я прости, е имала камъни в жлъчния мехур. Пила е билките на бай Васил от с.Чавдар и се била изчистила от тях! Никога не се е оплаквала от жлъчка, почина от инфаркт.
Супер индивидуално е! И ще се повторя - говорих си с една приятелка за негативите след операцията и по-специално за рака на дебелото черво и тя ме отрезви с думите - "С тая жлъчка може да не си дочакаш рака!"....
# 553
17 ноем. 2018, 08:47 ч.
Със сигурност някъде в белия свят вадят само камъните или ги разбиват,възможно е да има и в София нещо такова.Не пречи да се потърси.
Възпалена жлъчка се оправя с лекарства,въпроса е да се спазва диета,за да не се възпали отново.Просто човек се изкушава и експериментира,а не трябва.
Каинче/42кг??/,последните 20 страници споменаваш само хеликобактер,ама мен не ми е интересен.Рака дали на стомах или черво си е рак.Ти самата си споменала колоноскопия след 5г,аз определено ще пропусна.Изобщо всякакви изследвания с игли и тръби няма да си правя.
Хубаво е да ядем всичко,но вече с едно на ум.
А колежката със страха от абоката-не боли като венозно дупчене,защото е по-близо до китката и по-навън.Сега се сетих,че когато ме боля в спешното беше пак абокат,ама ми го забиха вътре до сгъвката...тяхната мама.И още веднъж,по-надолу малко.В болницата за операцията обаче ми го сложиха директно на една изпъкнала вена,където ми стои часовника.Не боли така.
Виж целия пост
Възпалена жлъчка се оправя с лекарства,въпроса е да се спазва диета,за да не се възпали отново.Просто човек се изкушава и експериментира,а не трябва.
Каинче/42кг??/,последните 20 страници споменаваш само хеликобактер,ама мен не ми е интересен.Рака дали на стомах или черво си е рак.Ти самата си споменала колоноскопия след 5г,аз определено ще пропусна.Изобщо всякакви изследвания с игли и тръби няма да си правя.
Хубаво е да ядем всичко,но вече с едно на ум.
А колежката със страха от абоката-не боли като венозно дупчене,защото е по-близо до китката и по-навън.Сега се сетих,че когато ме боля в спешното беше пак абокат,ама ми го забиха вътре до сгъвката...тяхната мама.И още веднъж,по-надолу малко.В болницата за операцията обаче ми го сложиха директно на една изпъкнала вена,където ми стои часовника.Не боли така.
# 554
17 ноем. 2018, 09:23 ч.
И на мен ми се искаше да изчакам момента, в който ще вадят само камъните, но уви...
И да го мислим вече, каквото такова!
Виж целия пост
И да го мислим вече, каквото такова!
Препоръчани теми