Рак на дебелото черво

  • 77 394
  • 568
# 525
Ако може - нека някой да ти снима резултатите от скенерите и от последното изследване.
Малко е вероятно за шест месеца са се получат разсейки в кости. При рак на дебелото черво такива има само в 10 процента от случаите и то в крайна фаза.
Мисълта ми е, че може да има грешка/неразбиране какво става в момента.
Трябва да вземеш нещата в свои ръце и да следиш всичко изкъсо.
Пиши, а ние ще помагаме.
Аз от 2015 г. съм в това положение, майка е на 71 г. Едва сега има метастази в костите и започваме да губим битката...
Виж целия пост
# 526
Зиги, не я губите, само сте се сборили, ще има още много време пред нея! Гуш!
Виж целия пост
# 527
Зиги, прегръдки!
Спечелили сте 8 год заедно, дай боже още и занапред!
Силно ви го желая!
Виж целия пост
# 528
Зиги, битка се води до последно и нищо не губите сега. Сега сте спечелили време да сте заедно, да е до теб, да ви обича и вие нея.  Толкова надежди си ми давала и  си ми  помагала. Сега вдигай главата високо  и не мисли за времето. Както ние със съпругът ми си казвахме, че започнахме да живеем за  мига. Предстоят ви още много щастливи мигове заедно. Прегръщам те силно.

Забравих. Аз съм jhbd.  Реших, че е  време за малка промяна при мен и си смених екранното име.
И не съм ви забравила. Чета ви и ви мисля всички.
Виж целия пост
# 529
Благодаря ви, момичета, но няма какво да се лъжем.
Скрит текст:
Днес си говорих с една приятелка по темата и тя ми разказа, че ракът е причината родителите й да се запознаят и съответно да създадат семейство и деца. Прозвуча ми абсурдно, а после стана романтично: запознали са се в болница, докато единият от тях се грижел за болния си от рак родител. Другият се впечатлил и така... Над 40 години.

ДжейХ, приветствам промяната ти! Дано изгрее слънцето на твоята улица!
Виж целия пост
# 530
За профилактиката са ми казали: Х години, на които се е разболял родител-10.
Какво означава това? Благодаря!
Виж целия пост
# 531
Това означава, че ако родителят се е разболял на 60 години, то децата трябва да направят преглед на 50 години /60-10/. Макар, че според мен трябва и по-рано. Свекъра се разболя на 71-2 години, а съпруга ми на 55  и то рака беше много напреднал. Ако беше направил по-рано колоноскопия, операцията при него щеше да бъде много по-лека, съответно и последващото възстановяване. Според лекарите ракът се е развивал поне 3-4 години, преди да запуши напълно червото и да се наложи спешна операция. В крайна сметка всичко приключи успешно и вече пет години е добре. Свекъра също доживя до 86 години.
Виж целия пост
# 532
Това означава, че ако родителят се е разболял на 60 години, то децата трябва да направят преглед на 50 години /60-10/. Макар, че според мен трябва и по-рано. Свекъра се разболя на 71-2 години, а съпруга ми на 55  и то рака беше много напреднал. Ако беше направил по-рано колоноскопия, операцията при него щеше да бъде много по-лека, съответно и последващото възстановяване. Според лекарите ракът се е развивал поне 3-4 години, преди да запуши напълно червото и да се наложи спешна операция. В крайна сметка всичко приключи успешно и вече пет години е добре. Свекъра също доживя до 86 години.

Имаше ли заразени лимфи? Прави ли химиотерапия, ако да, може ли да кажете каква схема е прилагана и колко време?И при моя съпруг беше почти запушено черво, 13 заразени лимфа, без други видими метастази.Лапароскопска операция.Но нещо с химиотерапията нещата не се случиха по правилния начин.
Виж целия пост
# 533
При съпруга ми нямаше засегнати лимфни възли, макар, че самия тумор е бил доста голям. Проведе химиотерапия в Сити клиник, стандартната 12 вливки през 14 дни. Операцията беше в ИСУЛ, спешна, а се оказа и животоспасяваща, тъй като е бил на косъм от перитонит. Беше точно преди Великден и следваха 4 почивни дни, съпруга ми имаше болки, започна да повръща и отидохме в ИСУЛ, тъй като е най-близо до в къщи. От спешния кабинет директно в хирургията и след ден и половина наблюдение, дежурния лекар взе решение, че няма няма да чакат и на връх Великден , в неделя го оперира. Доста голям разрез, защото оперира на сляпо, не се знаеше  от какво е запушването. И всъщност му спаси живота. До този момент съпруга ми никога не е имал каквото и да е коремно неразположение. Всъщност, след  като върнахме лентата назад, и вече бяхме прочели доста за карцинома на дебелото черво, се оказа, че е имало много знаци, че нещо не е наред /умора, раздразнителност, газове, прием на по-малко количество храна, бързо засищане, непоносимост към някои любими преди това храни/. Но кой ли няма такива кофти  периоди? Затова трябва да се говори за тези проблеми, да не се неглижират, особено когато има фамилна обремененост. Една ранна колоноскопия би спестила много болка и би спасила живот.

Допълвам, свекър ми не е провеждал никакво лечение след операцията, както и никакви контролни прегледи, но то в онези години незнам дали е имало такова. Тогава за тази болест не се говореше, думата рак беше табу. Доколкото си спомням, май криеха от него точната диагноза, макар, че той беше интелигентен човек и най- вероятно е знаел.
Виж целия пост
# 534
Tanilll, ще използвам след твоя отговор да попитам - мъжът ти прави ли някаква поддържаща терапия след химиотерапията? Моят мъж сега ще минава на хапчета и на три седмици ще ходи до болницата за една банка. Не знам точните лекарства. Ако някой има опит, би ли споделил за тази последваща терапия?
Виж целия пост
# 535
Хапчетата най-вероятно ще са Капецитабин, а вливките - нещо от това, което са му вливали и досега (оксалиплатин, бевацизумаб). Ако имате финансова възможност - купувайте Кселода вместо отпускания от НЗОК Капецитабин на Акорд.
Виж целия пост
# 536
Азминах терапия на Капецетабин - 8 курса, ако не се лъжа. Пиеше се по схеме, две седмици и после почивка, но съм забравила вече. От вливките, вече година и един месец след това, все още са ми изтръпнали крайниците, ама сякаш свикнах или започна да минава и аз не зная.
Виж целия пост
# 537
Да, това е един от страничните ефекти. Но доста време се е задържал при теб, дано скоро да мине!
Виж целия пост
# 538
Казаха ми година, година и половина.
Виж целия пост
# 539
Азминах терапия на Капецетабин - 8 курса, ако не се лъжа. Пиеше се по схеме, две седмици и после почивка, но съм забравила вече. От вливките, вече година и един месец след това, все още са ми изтръпнали крайниците, ама сякаш свикнах или започна да минава и аз не зная.
Баща ми много се е депресирал от това изтръпване. Карам го да се разхожда, а той се опарвдава с него.
Изобщо е в психическа дупка.
Химията спря края на август 2022г.
Онкологично е ОК.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия