Като ви чета и се чудя само аз ли съм лудата "работохоличка". Или както каза мацката преди мен - всеки с проблемите си или всеки луд с номера си. Моята история е, че пуснах първото си детенце на 1,6г. на ясла, от който си избор съм адски доволна, но това е друга тема. Просто се побърквах с него в къщи - имах нужда от социални контакти, от това отново да се почуствам човек, жена, а не просто майка. А аз се срещах предимно с майки приятелки и познайте какви бяха основните теми на разговор. Е по едно време направо затъпяла се чувствах. Срещах се с приятели, които нямат деца и..ъъ.. нямам какво да си кажа с тях. Имах нужда да се върна на работа. А на работа ми е толкова хубаво... обожавам си работата, отделно колегите са ми все готини момчета и лафче с тоя лафче с ония, един ме заглежда друг ме заговаря... гримче, дрешки, причесчици сещате се. Не е като по цял ден да скиториш с едно бебе. Изкарах един месец на работа и... пак забременях хаха. И сега ама грам не ми се стои в къщи, колкото и да ми е тежко, още да ми прилошава, от вчера и десния прасец ми се схвана... просто ми се работи. А в къщи не е като да нямам какво да правя. Имам си разни хобита и занимавки. А на работа даже ме карат да си чистя натрупаната отпуска от първото майчинство и аз се бъзикам с колеги, че си я подарявам. Не съм и предполагала, че ще попадна в подобна ситуация.... да имам 20 и кусур дни отпуска и да не искам да я ползвам.
И така малко дълго стана и не знам дали някоя ще ме разбере... може би някоа мама, която няма да и е първо детенце.
Аз съм много социален човек и някак самотна се чувствах с първото си детенце. Макар, че постоянно скиторихме навън по паркове, качвахме се на Витоша и къде ли не, нямах търпение мъжа ми да се прибере за да си полафя с някой на теми различни от бебета, пюрета, подсичания, памперси...
Явно си е до човек не знам...
И така малко дълго стана и не знам дали някоя ще ме разбере... може би някоа мама, която няма да и е първо детенце.
Аз съм много социален човек и някак самотна се чувствах с първото си детенце. Макар, че постоянно скиторихме навън по паркове, качвахме се на Витоша и къде ли не, нямах търпение мъжа ми да се прибере за да си полафя с някой на теми различни от бебета, пюрета, подсичания, памперси...
Явно си е до човек не знам...
Не си сама. Аз с каката дори 45дневия не взвх целия, а само 35днк. Пуснах я на 1г на ясла с цел да се върна на работа и социални контакти. Да ама докато тя свикне 2 седмици й аз бях отпуска докато свикне, опаааа изненада близнаци.. И дори и за месец не можах да се върна. Лекарите забраниха категорично, бях с гадене, повръщане и си карам болнични нон стоп. Хич не ме кефи, но не си стоя пак в къщи нон стоп съм по задачи. Ако трябва да отида обаче на работа макс на 5тия ден ще съм в болница, няма да издържа на темпото + дете на 1.4 което вечер е във вихъра си отгоре ми
нещо явно съм повредена, не знам. Иначе захарта е 4,4, ТСХ 1,6 , белтъци немаме в урината, ама пустите левкоцити и тоя холестерол не знам...
