Да се разберем в началото

Моят списък с очаквания/изисквания е тоооолкова прост. Състои се само от една точка, а именно:"Ще правя каквото си искам, когато си искам, както си искам и ако изобщо поискам." Хау.

Факт. Все повече мъже в днешно време хич не си дават зор да се прикриват и с готовност манифестират простотията си, уповавайки се на мотото "Не се срамувай да бъдеш себе си.". Така че и от един елементарен разговор ти стават ясни като отворена книга.

Което, разбира се, е единствено в полза на жените. Вече не е необходимо даже да се пънеш да ги разгадаваш, те сами демонстрират дефицитите и бъговете си.

 Ох, това ми напомня за вица - има ме, няма ме, в седем вечерята да е сервирана и има те, няма те, в 10 вечерта сексът започва:)

Реално представянето на списък с условия говори за опасна липса на социален усет кое е правилно. За мъж говори за някакъв сбъркан и неуверен, който лесно си разклаща емоциите от най-малкото по-хаотично събитие. За жена - глезена, невротичка, или с желание за прекомерен контрол.

Сега, ако и двамата са кралски особи и/или милиардери, може да си представят списък и договор, ама там е друго, все пак са в очите на обществото и си намират стратегия да се разберат без мизерии, ако спрат да се харесват.

За останалите обикновени хора - огромен червен флаг.

Виждала съм списък с изисквания от т. нар. alt. right/manosphere. Щурава работа. Да била девствена, висока, хубава, подчиняваща се, вярваща в Господ...

...и да носи на пиене, сръбска музика и бой сигурно.

Лео ДиКаприо ли караше мацките си да подписват някакъв договор за конфиденциалност, демек – да е сигурен, че няма да го разнасят нагоре-надолу?

И Хю Хефнър си е имал условия:)

Това е глупаво. Хората се променят с годините.

Хората не познават самите себе си,  камо ли за други да искат да бъдат сигурни как ще постъпват в хипотетични ситуации.
Опознаването става с наблюдение и предположения. Особено пък в млади години, разговор с определяне на конкретни параметри, не виждам колко би бил продуктивен.

По принцип е вярно, ако става дума за въпросите, които той конкретно засяга, например ако един човек не би живял в двойка, в която има физическо насилие, трудно ще се промени с годините и да бъде щастлив/а от това, че я пребиват.

Не мисля, че хората се променят с годините. Променят се само дребни детайли в опаковката им.

Хората се променят най-често по периферията, рядко в същината.

Характерът обаче е едно, а решенията, които взимат, съвсем друго.

Изяснявала съм "условия", по-точно - заявявала съм ясно на какво държа, какво обичам да правя и как го правя. Всичко беше прието безапелационно..
Няколко месеца по-късно се оказа, че не било така..

Разбирам идеята зад темата ти и съм съгласна за провалените очаквания.
Опознаването става с говорене и споменатото от НСЧ наблюдение. Защото на мен са ми говорили разни неща, човекът ми е разказвал за себе си и какъв типаж е, какво би направил, които още в момента съм осъзнавала, че са глупости и че този човек или сам не се познава, или откровено се заблуждава. Не бяха лоши неща, не бяха изхвърляния, просто ми обещаваха неща, които този конкретен типаж не би направил всъщност колкото и да му се иска. 8 години по-късно виждам, че съм била напълно права
Отделно от това, аз съм силно скептична към хора, които с лекота разискват хипотетични ситуации и как биха постъпили в тях. Не са ми необходими такива философствания, много повече помага да чуя как си изразява мислите - за себе си, за света; сама усещам къде е фокусът, къде са ценностите, кои неща не се споменават и т.н.
Точно от силно категоричните настъпват главозамайващи изненади. Много повече от тази уж 100%-ва сигурност в собствената реакция ценя дадени лични качества - рационалност, желание да се разбере отсрещния и тем подобни, които в случай на нова ситуация биха подтикнали към намиране на добро решение, а не към сервиране на главозамайващи изненади.

Та си мисля, че проблемът не се корени толкова в липсата на комуникация, а повече в капаците, които някои хора си слагат умишлено, защото се надяват нещо да се промени или да проработи в бъдеще. Най-често е заради его - да нямат "провалена" връзка зад гърба си. То видимо не работи още сега, те обаче напират и развиват отношения, задълбават, инвестират все повече време, емоции в нещо, което просто "не е писано".
И аз отказвам да правя компромиси с важните неща, изразът ми по този повод е, че искам да дялам трески, не да сека клони.

Аз пък имах условия в началото – щото той хлътнал вече, хвърчи в облаците. Но не бях сигурна дали осъзнава какви ги върши.
Искаше след като се виждахме вече от година, да живеем заедно. Условието ми беше – живеем тримата заедно с детето ми от предишен мъж и понеже е малко, да проявява към него разбиране, грижа, защото за мен е важно детето ми да е с мен и аз да го възпитавам. Прие бързо условието и дори и да е съжалявал през годините, никога не ми го е показвал.

Останалото са го казали другите, с времето хората се доопознават. Същината си не менят, но пък навиците и нагласите – да. И най-вече, когато обичаш, приемаш и уважаваш един човек, си готов да го разбереш, искаш да го разбереш, чуваш го. Ако липсва дълбоката спойка, много бързо така често споменаваните пеперуди излитат и остават единствено различията. а те се задълбочават с времето и воала – двама дразнещи се един от друг неудовлетворени партньори.