Читанка има строги правила и не пуска нови книги - мисля, че книгата трябва да е издадена поне преди 2-3 години, за да я публикуват. Друг е въпросът, че ако човек иска да я чете на английски, може да я намери още в деня на издаването безплатно и другаде.
Според закона за авторското право
"Времето, през което авторското право се закриля, се различава според това, дали авторът (напр. писател, художник и т.н.) е известен или не. В първия случай закрилата е до 70 години след смъртта на автора. Във втория случай – 70 години от първото разгласяване (напр. публикуване) на произведението. Ако обаче в този срок авторът стане известен или пък псевдонимът му не буди съмнение относно личността му – тогава се прилагат правилата според първия случай. При съавторство срокът започва да тече от смъртта на последния преживял съавтор. "
Читанка не пускат книги в продължение на пет години, преди не пускаха до 3 години. Как е направено в повечето държави? там се регистрираш, плащаш си услугата и четеш. Принципа с купуването е същия- даваш парите по електронен път и получаваш книгата. Няма пари - няма текст!). Ако книгата струва 15 лева, ти можеш да прочетеш само 7-8 страници от нея, един вид "демо". Ако искаш да четеш повече - плащаш 15 лева. Парите се делят между сайта и автора, и правата на автора са защитени, а той може да даде всеки сайт като Читанка на съд.
Не знам дали знаеш, но съвсем наскоро Маркес осъди България, че е разпространявала масово "Сто години самота" без да му плати и долар. Много хора могат да ни осъдят за милиони, че допускаме да се разпространяват техни произведения. Даваш ли си сметка колко лесно потомците на Тери Пратчет могат да осъдят България за десетки милиони, защото всички техни произведения се намират в Читанка? кой ще плаща тези пари - ние от нашия джоб, чрез данъците.
Знаеш ли, че Читанка работи само в България? Мои близки, живеещи в Германия са ми казвали че там не може да достигнат до Читанка. Нещо повече - ако смъкнеш песен, книга или каквото и да е без да платиш на края на месеца, ти пристигат умопомрачителни сметки, а полицията има правото да ти направи обиск на дома, да ти изземе компютъра и да го използва като доказателство какво си свалял.
Лично аз не бих имал нищо против да плащам, за да чета електронно, ако получавах достатъчно пари
Скрит текст:
Изобщо не бих имал против труда на Читанка, ако те намираха начина да възмездяват авторите за това което правят - ето един лесен начин - оставят място за реклама на сайта, и после приходите се делят с авторите. Освен това ако Читанка имаха декларация от всеки автор, че доброволно си дарява труда, много повече щях да ги уважавам. Но като крадат хляба на бедният български автор, който си поема сам разходите по издаването на книгата (а те не са малки), за да може да стигне тя до печат, въобще не ми печелят симпатиите. Така убиват книгоразпространението в България. и ако системата работеше. Преди години за подарък на баща ми купих диск с Андреа Бочели -35 лева - от будка на Славейков. В същото време буквално на метри от мен се продаваха дискове на Бочели за 2 метра, а да не говорим за възможността да си го изтеглиш пиратско. Това действа много демотивиращо. Купувал съм и Енциклопедия на България на диск за 15 лева - след 6 години се скапа. В същото време дискетите с голямото флопи повече от 20 години ми работеха.
Що се отнася до авторското право - колкото и да не ти се вярва, те не нарушават българските закони - не и формално. Можеш да се обърнеш към адвокат, за да ти го обясни. Ако някой счита, че авторското му право е нарушено, може да съди този, който го нарушава и съдът ще прецени дали е така и дали на автора се полага обезщетение. Освен това, авторското право би се нарушило, ако аз изтегля книга от сайт, разпечатам я и започна да я продавам. Или части от нея - дори ако напечатам картички с цитати от известни произведения (без да имам съответните права) и започна да ги продавам за по 10 стотинки парчето. Това Е нарушение на авторското право. Аз (и останалите потребители на тези сайтове) обаче, тегля за лична употреба. Ако авторът реши да ме съди, за да получи някаква компенсация, той разбира се, трябва да докаже какво точно съм изтеглила.
Ето ти цитат от закона - един от случаите, когато произведенията могат да се използват свободно:
ЗАСП
Скрит текст:
Когато авторите, чиито произведения съм теглила, или наследниците им, ми поискат справедливо компенсационно възнаграждение (а дали е справедливо, определя съдът), ще им го изпратя. Свободно използване със заплащане на компенсационно възнаграждение (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Без съгласието на носителя на авторското право, но при заплащане на справедливо компенсационно възнаграждение е допустимо:
1. възпроизвеждането с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали, върху хартия или друг подобен носител чрез репрографиране или друг способ, осигуряващ подобен резултат;
2. възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел.
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Без съгласието на носителя на авторското право, но при заплащане на справедливо компенсационно възнаграждение е допустимо:
1. възпроизвеждането с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали, върху хартия или друг подобен носител чрез репрографиране или друг способ, осигуряващ подобен резултат;
2. възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел.
В чужбина може и да е друго - тук не сме чужбина. И точно затова някои техни конвенции и подобни глупости няма да намерят място на родна почва.
Петя, това е една от най-големите глупости чрез които се защитава Читанка - че ако не разпечаташ текста не вредиш. не знам какив адвокати ще пратиш но фактите са факти - огромен брой хора прочели една книга по електронене път 3-4 пъти я запомнят, преценяват дали им е интересна или не и вече не желаят да дават пари за нея. да допуснем че ти безплатно прочетеш книгата на един бълтгарски автор, който е вложил усилия, намериш я за страшно безинтересна и не пожелаеш да си я купиш . да допуснем че 500 човека постъпят като теб - не съсипваш ли труда на този човек, който сам си е поел разходите за да финансира издаването на книгата?
много ще съм благодарен да ми покажеш нормативен екст, в който пише, че авторското право позволява ти четат произведенията без да са ти ги платили. СТрува ми се, че смесват нещата с правото на разпространение.
Ти ако си купиш една книга можеш да я правиш с нея каквото си искаш - да я даваш на познати, да я гориш - тя е твоя. Но щом не си платила за книгата, не може да я четеш, освен ако не ти я даде някой приятел, но тогава трябав да е я платил той.
Даваш примери с Националната Библиотека. нека ти кажа, че във всяко читалище, всеки университет, всяка научна сграда като се записваш да четеш ти правят читателска карта при която плащаш такса. Тази такса е необходима за поддръжка на книгите и техниката свързана с тях, а картата се подновява всяка година. Ако ти изтече срока - за нова карта пак има такси. Освен това примерът ти не удачен, защото в библиотеките, които не електронни книгите или са купени или са дарени. Читанка няма доброволното съгласие на сто процента от авторите, аз лично се сещам за прф. Матанов на когото книга бе качена електронно без негово съгласие за два месеца и посел той осъди двамата младежи на 10 000 лева, защото е бил на загуба. Има и други за които знам че се съдят и не са един и двама.*
Всички големи библиотеки по света работят по описания от мен начин - чрез плащане на услугата
казваш, че чужбината си е чужбина, ами не е така - ние сме в ЕС и има еднакив правила за всички, друг е въпроса, дали нащите политици ги прилагат. Казваш, че като те осъдят авторите ще им платиш - те няма да осъдят теб персонално, защото според законите на страната никой не може да осъди крайния потребител. Ще осъдят България че позволява такова своеволие от страна на Читанка, българия ще плати от бюджета милиони и всички ние ще платим от джоба си, защото бюджета се формира от нашите данъци. Неприятното е, че така ще ощетим и хора които въобще не ползват Читанка, но живеят в България.
Лично аз съм убеден че до 10 години пазарът видимо ще се урегулира иили ще ни принудят да следваме общовалидни правила или просто ще ни изхвърлят от ЕС или просто ще ни спрат всякакви ефрофондове и ще ни кажат "оправяте се". Най-логично е за мен от ЕС да да налеят много пари в МВР в техника, да следят как се правят реформи там и да започне много рестриктивно законодателство по отношение на Интернет.
не беше толкова отдавна, когато Хилъри Клинтън каза на ББ, че едно от условията да паднат квотите за българи в САЩ е да започнем да прилагаме АКТА.
Не съм привърженик на АКТА, но това поведение, плюс увеличаващите се срокове в Читанка ( 2 години, 3 години, 5 години) показват ясно каква е тенденцията.
* един автор/едно издателство разполага с правото на целия текст който е писал, това дали разпространяваш част от него или целия текст няма значение. Обърни внимание какво пише на много от книгите вече - издателството/автора разполага с правата на книгата и текста или части от него не могат да се разпространяват без негово одобрение
Читателска карта ти трябва само ако изнасяш книга. И в повечето случаи или е безплатна или ако има някаква такса тя е символична - общо взето покрива издаването на самата карта. В научните библиотеки такси няма.
Ако прочета някоя книга (или части от нея) - независимо от български или друг автор - и я намеря за безинтересна разбира се че няма да я купя. От друга страна ако вляза в книжарницата прочета части от книгата и я намеря за безинтересна... пак няма да я купя. Дали трябва да има и такса за разгръщане на книга в книжарница? Понеже има опасност да разбере читателят (потенциалният) че дадена книга няма да му хареса? Ако от друга страна ми хареса - независимо дали ми я е дал приятел прочела съм електронната (добре де не аз аз електронни книги не чета... някой да кажем) - то да ще си я купя. И обратно има всички шансове да не я купя ако не съм я прочела преди това. Мога да дам доста конкретни примери за това - как съм издирвала книги които иначе изобщо не бих погледнала - не бих имала никакви подозрения че биха ми харесали. Много пъти такива книги съм дебнала безкрайно - да се появи от някъде някой екземпляр понеже е старо издание и не е било преиздавано... ако да би било веднага бих лапнала. Но НЕ и ако не съм се запознала предварително с книгата...
Благодаря за отзивите за Геймън По описанието подозирам че би ми харесал. Аз всъщност много обичам точно такъв тип литература... детски с подводни течения.
, защото се е харесала
