И аз бях така. Като обладана и зомбирана. Сексът вече не беше удоволствие, а задължение. Не мислех за него като за нещо приятно, а като начин за забременяване.
Мерех базални температури, графики, щуротии, витамини за подобряване на фертилитета, всякакви щуротии, които по- скоро ми пречеха.
Чувствах се празна и непълноценна като жена.
Но, в един момент реших да обърна страницата, обърнах се отново към живота, започнах отново да излизам, да се забавлявам и в момента, в който с мм преоткрихме сексуалните си отношения- аз забременях. Успех на всички!
Когато започнахме с опитите, бях много млада, мислех си, че ще стане от раз, но уви.[/spoiler]
Мдааа,и аз бях решила-навършвам 28,правя 2 деца едно след друго(винаги съм искала да са с малка разлика) и на 30 вече съм с 2 малчугана.Хем кариера направила,хем изучила се,но с 2 деца преди 30.
Господ явно много лично е приел плановете ми и реши да ги прецака от-до
Сега съм на 30 ,деца няма.
Но,наистина почвам да се убеждавам,че понякога 4-5 години наистина НЕ са много.