Пубертетът при момчетата - Тема 2

  • 62 125
  • 779
# 555
...
От сега се пазари като навърши 16 да не го караме да пътува с нас. Е, коя е тази нормална майка дето ще си зареже детето само за по-вече от ден? Не знам как да постъпя. Не искам да спирам да пътувам но това диване какво да го правя?
Аз. Не съм ненормална и свикнах да се съобразявам с детето. Точно по този въпрос съм счела, че трябва. Когато навърши 14 години също все по-често искаше да остава без нас и да не пътува с нас. Не виждах причина да го насилвам. Нито пък ние да не се забавляваме според както на нас ни харесва. Почнах да го оставям - за по вечер, после по две, сам. На 16 съм го оставяла и за 3-4 дни. На лагер е за по 10 дни от пети клас всяко лято и там нали не мислиш, че постоянно има контрол. Никак даже. Че той на 18 замина студент в чужбина. Че замина и сам и се оправи сам. Някъде към 17-18 години пак започна да попътувва с нас, но не винаги, не на всякъде. Вземали сме го там, където е пожелал. За чужбина винаги сме го водили с нас, т.к. там сме бивали за по-дълго, а и той е имал желание да излиза извън страната с нас винаги до сега.
Аз след 12-13 години също не умирах от желание навред да съм залепена за нашите. Дори напротив. Беше ми направо досадно. Да насилваш някого да се забавлява по начин, който на него му е неприятен, е ужасно. Когато те пътуваха, са ни оставяли с брат ми също за по  1-2 вечери сами и тогава ми е бивало най-хубавото време. Канехме си гости у нас, ставаше купон. Никога не е имало проблеми, освен веднъж, когато едно момче се облегна на стъклото на терасната врата и го счупи без да иска. Това е бил най-големият ни гаф.
Виж целия пост
# 556
Judy, благодаря, че успокояваш съвестта ми. Все си мисля, че ще съм най-отвратителната майка на света ако го оставя сам у дома а останалите заминем на някъде.
Лагери- не бил бебе  Shocked
И чужбина не го влече. Направо ми идеше да го удуша на сред Колизеумът. Успя тотално да ми скапе нея разходка  #Cussing out

Май ще трябва да натикам някъде съвестта си и всеки по пътя си (или поне аз)   Thinking
Виж целия пост
# 557
Просто споделям какви са моите виждания по този въпрос. Никак не обичам да насилвам хората, вкл. децата си, за неща, за които хич не съм убедена, че трябва. След като детето е категорично, че нещото не му е удоволствие, не бих го насилила, защото не е задължително и нищо няма да пострада от това, че е изпуснало ходенето някъде с нас. В крайна сметка 16 далеч не е като 6. Юношите имат нужда от много повече въздух.
Сега, ако изтърве цял раздел по математика друго яче ще реагирам.  Laughing Макар че на 16 не бих и в този случай вече.
Направо ми идеше да го удуша на сред Колизеумът. Успя тотално да ми скапе нея разходка  #Cussing out
Не виждам смисъл да го причиняваш повече и на себе си, и на него.
Другото са си чисти навици.
...
И не защото съм "приятелка на децата". И аз не съм от тия, модните. Пък и за толкова години и негативни резултати от този тип мода все си мислех, че е поотшумяла. /Тази с родител-приятел и неясно още какъв./ Просто за мен е възпитателно човекът да има право на мнение и решение за ситуациите, за които би могло да носи отговорност. А и го считам за уважение към личността и правата му, което вече ми е задължителна част от разбиранията.
Виж целия пост
# 558
За сега и при нас е положението пътува с нас и ако иска да мрънка.Истината е,че все повече ще търсят компанията на връстниците си пред нашата.Затова гледам и се наслаждавам на тези моменти,докато мога.Иначе вариант е,ако не желае да пътува с вас да погостува на баба и дядо.На 16г могат да виреят и сами.(ако им е гласувано доверие от по-малка възраст).
За протокола ляга си в 22,00 и сутрин става в 7,00.Често си чете по няколко странички и заспива.
Виж целия пост
# 559
Ами, има хора, които просто не обичат да пътуват - справка: моят мъж. Всяко мърдане извън града е съпроводено с неколкодневно мрънкане "къде сега ще ни влачи майка ти", т.е. аз. Дребното, за щастие не е взело точно това от тати и с готовност тръгва където и да е (поне засега).
Лягането вечер винаги е било проблем за моя син. Преди полунощ и като бебе трудно заспиваше. Сега (5-ти клас) му се налага да става в 6:25. На училище е от 7:45 до 13:30. Дремва си следобяд по 1 час. Вечер ляга около 23 - 23:30 ч.
Виж целия пост
# 560
Доста деца в тази възраст просто се срамуват /в прав текст, аз бях също такова дете, както и почти всичките ми приятели тогава/ от това, че са съпровождани от родителите си. Досадно им е. Чувстват се потиснати, управлявани, несвободни. Искат си тяхната среда, равноправие братство и равенство.  Laughing
Влизам им в положението. И аз не съм била вързана никога за родителите си и се чувствах кофти с тях в периода 13 - 17 години. После всичко си дойде на мястото. Както стана и с моето дете, впрочем.
Виж целия пост
# 561
Явно ще се боря със съвестта си  Crossing Arms

Нямаме баби на които да оставяме децата. Затова винаги с нас.
Виж целия пост
# 562
Judy, благодаря, че успокояваш съвестта ми. Все си мисля, че ще съм най-отвратителната майка на света ако го оставя сам у дома а останалите заминем на някъде.
Лагери- не бил бебе  Shocked
И чужбина не го влече. Направо ми идеше да го удуша на сред Колизеумът. Успя тотално да ми скапе нея разходка  #Cussing out

Май ще трябва да натикам някъде съвестта си и всеки по пътя си (или поне аз)   Thinking

Аз мислех, че съм единствената, но явно не съм. Къде ли не сме ходили, какво ли не сме видяли. Въобще не му е интересно....Какви ли не световни исторически обекти, световно известни пракове за забавления, световно известни шоута, уникални, екзотични дестинации, уникални хора.....Цц. Не му дреме изобщо. Не го интересува и не иска да знае. Ти имаш една скапана разходка, при нас са всичките. То мрънкане, то чудо, неще да върви, не ще да гледа, не иска да знае нищо. Най-навит и удовлетворен се почувства като се прибрахме в БГ на баба си в градината Laughing Успокои си нервите за десет години напред там. Мръсен, запотен, жега, рови из пръста, майстори все нещо, абе идилия.
Виж целия пост
# 563
Има хора, които просто не ги влече да разглеждат забележителности. Аз съм от тях. Направо пощръклявам като трябва да ходя и да гледам някакви катедрали, музеи и пр. Сега се напъвам заради детето. Ходим и гледаме, но  и той върви същия ентусиаст като мен.
Виж целия пост
# 564
Ааа, и ако аз трябва да гледам само едно и също нещо и аз ще полудея. Затова винаги гледам да има разнообразие но той не се трогва от нищо. Каза, че само в Египет би отишъл но при мен даже го няма в географията. Да ходи сам  Mr. Green
Виж целия пост
# 565
Моят, големия, ми идеше да го удуша миналото лято на Метеора. На мен ми е интересно, на баща му, на брат му, само той ми мърмори, че съм му отнемала от скъпоценното време за плаж. Беше му интересно около 10 минути. Но той по принцип си е мрънкало, та много не му се връзвам. Все още не отказва да пътува с нас. Понякога ги оставяме при баби и сме сами някъде. На семейни пътувания обаче сме заедно. Ако на 16 не иска да идва с нас, ще го разбера, но дали ще удовлетворя желанието му няма как да кажа от сега.
Виж целия пост
# 566
Благодаря ви за отговорите момичета. Значи май наистина синковеца ще излезе прав за това, че е единственото дете, което си ляга толкова рано /по мой натиск и с 300 разправии/. Сутрин става в 6.30 ч, защото е първа смяна /6-ти клас е/ и вечер го карах да ляга в 21.00 ч. Сега се уговорихме да го оставям до 21.30 ч, но пак мрънка, че си ляга най-рано от приятелите му.

Относно пътуванията - освен на море в Гърция 2 пъти годишно, на друго място никъде не сме ги водили и двамата /големия скоро ще стане на 12 г., а малката е на 5 г. и 6 м./. В чужбина ходим на организирани екскурзии, по цял ден се обикаля и съм сигурна, че ще ни скъсат нервите от мрънкане, че не им се ходи, затова не си го причиняваме. Това сме го решили да си е време само за нас двамата. Като пораснат ще си обикалят с приятелите и с гаджетата колкото и където пожелаят Grinning

Виж целия пост
# 567
Здравейте на всички. Май съм с най-малък заек в темата, но определено пубертетните ист(е)рии отпочнаха у дома. Трети клас, а вече има типично поведение, и то не само инцидентно :/ Благодаря за споделеното, наистина ми помага да се ориентирам и да съм една идея по-спокойна.
У дома в учебно време децата стават в 6 и лягат най-късно в 21 ч. Тази учебна година записахме големите на английски в събота и се оказа, че отпускаме режима само в събота вечер, но пак не по-късно от 22 ч.
Виж целия пост
# 568
Съобразявам се изцяло с детето за всичко. Ако не иска да ходи някъде не го взимам. на мен ми е по-кофти от това, че той не е щастлив отколкото да съм без него. Проблемът ми е, че няма на кой да го оставя и така и аз трябва да се лиша от удоволствия. Страх, ме е да го оставям сам с дни. На 11,8 г.е.
Виж целия пост
# 569
Ние сме семейство, малка общност, отбор, едно цяло. Ще сме в този състав още няколко години,  после ще си поемат по пътя. Отборният дух и мислене е важен и държим да го възпитаме  в децата ни. Почиваме и пътуваме заедно и мрънкания и егоизъм не толерираме. Имат достатъчно възможности за занимания по единици,  ваканциите и празниците са време за семейството. Имат право на мнение,  участват пълноценно във взимане на решения за забавления и пътувания,  но е изключено да оставим един в къщи,  щото не му се ходело на семеен колопоход, например.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

X Реклама

Общи условия