Става въпрос за любовта, след като имаш вече семейство на което уж всичко му е наред и нищо не му липсва. За любовта извън семейството. Знаем, че този тип любов, особено извън семейното ложе, е особено сладка, докато е тайна, търсена и предизвикана, защото вдига адреналина и оцветява сивото ежедневие. Осъзната ли е или не, безконтролно чувство ли е , което не можеш да овладееш? Какво би тласнало човек да се хвърли смело в морето от нови чувства и изневери? Може би глупост, инфантилност, егоцентризъм, отчаяние, липса на любов във връзката… навярно всеки тръгнал по тоя път има своето обяснени - оправдание.
И дали е възможно да обичаш до края, човека с когото си създал семейство и живееш? Защото дори и да направиш компромис за навиците, които въобще не си предполагал че твоят любим или любима има, рано или късно нещо съвсем прозаично успешно ще те приземи.
И дали е възможно да обичаш до края, човека с когото си създал семейство и живееш? Защото дори и да направиш компромис за навиците, които въобще не си предполагал че твоят любим или любима има, рано или късно нещо съвсем прозаично успешно ще те приземи.
Като нямаш вече любов в семейството и не ти харесва как другия пърди (сори), стегни си багажа, осигури децата си и гонИ Михаля на воля.
Всичко останало, извършено зад гърба на другия, е лъжи, измами, предателство, подлост, цинизъм.С една дума, обобщено-простотия.
