Оставяте ли бебето/детето при бабите?

Когато дъщеря ми беше малка /до към двегодишна/ свеки ме посрещаше с лист и химикал, и си записваше, ако трябва нещо да й се дава допълнително /някакви витамини, капки, грамаж на млякото, което трябва да й дава или нещо подобно/. Не сам я карала - тя сама го правеше. Спазваше си й часовете за хранене и сън, просто, защото беше малка и си спазваше режима. Сега изобщо не давам наставления за нищо. Нито за хранене, нито за спане - както прецени, така я гледа. Винаги ми я е връщала здрава, нахранена, добре облечена и с изпрани дрехи /за дрехите също не съм я молила/. Никога не съм имала никакви забележки към нея за нищо. Справя се перфектно. Не съм й звъняла нито веднъж да питам, разпитвам, съветвам и т.н. Тя, ако нещо иска да ме пита звъни, пита ме и аз обяснявам кое как правя.

Оставям ги да правят каквото пожелаят и както сметнат за добре.

Винаги са се съобразявали с моите "настанления" за гледане на детето- и то само докато затворя входната врата.....  хахаха
Аз си казвам как и какво да правят или да не правят, а те си правят каквото искат...
Но да си призная- винаги те са били правите....

Хахах, ще падна! Горките притеснени баби, дето не зачитат мнението на майката. Ами ако се съобразяваха, нямаше да се налага нищо да им бъде натяквано. Майката дори да не знае "всичко" по критериите на всеможещата и всезнаеща свекърва,  детето си е нейно и трябва да бъде гледано по нейните правила. В противен случай се лишава от възможността да си упражнява знанията. Които откъде са придобити? Детските консултации на децата й преди 30години и мненията на съседката евентуално.

Аз, честно казано, като чета повечето постове, не мога да схвана какви са тези високи изисквания на повечето майки, дето бабите не могат да покрият.
Когато моето дете е гледано от бабите си, знам, че му се спазва режима, не го хранят с боклуци и я извеждат на въздух да играе и беснее. Повече не искам от тях.
Не знам коя баба е толкова ненормална, че да прави тотално грешни неща или повечето мами се втелясват за глупости и търсят под вола теле.

на мен бабите ми се обаждат да се оплакват от внуците или големия син се обажда да се оплаква от бабите. Аз дори нямам възможност при това положение да се обаждам и да давам наставления. Иначе споделям мнението на лайк а дриим.

Не, никак не са високи изискванията. Поне моите към свекърва ми. Ако някога си оставя детето, ще изисквам да не се настройва/говори срещу останалите баби (моята майка и нейната собствена майка, реално прабабата на детето), както и евентуални конфликти да се решават дипломатично, без скандалджийски истории, манипулации  и циркове. И двете неща не успява да ги постигне в присъствие на нас, родителите, какво остава да я оставя насаме с детето. Чувала съм коментари и за себе си, няма да изпадам в подробности, но в общи линии не гледам детето добре   Ясно ми е, че детето ще срещне много и най различни хора през живота си, но аз не искам да свиква, че светоглед и отношение към хората, каквито тя демонстрира, са нормални.
Тук всеки коментира от своята камбанария. Ако е случил на свекърва/майка, не проумява как другите ограничават достъпа на бабите, а останалите се чудят на първите как поверяват най-ценното си на човек извън семейството.

Майка ми като ме пита нещо за Дечко ѝ казвам, че от нас двете тя е гледала повече дете от мен и знае по- добре от мен. Първите един два пъти се ворягах, че всичко трябва да е по конец. Сега го карам по- спокойно.
Както казва приятелка: като си вземаш детето не питаш как е било гледано. Нали е живо, здраво и щастливо, значи всичко е било наред.

Ами не спазва режима на хранене. Дава на дете под годинка да яде портокал, защото то много искало, дава му да яде захар, въпреки, че съм обяснила защо всяко от нещата е забранено или не е препоръчително. Постоянни намеци, че аз не знам какво правя - защо е с чорапи, топло е, защо е без чорапи, студено е, защо спи по гръб, а не на една страна, защо даваш кърма от бутилка, а не кърмиш пред нас и още и още. Не може тя да не ме зачита, като родител, а аз да й оставя детето си спокойна.
Сега бебка е вече малък дзвер (годинка и 4 месеца), а аз съм бременна в 4-ти месец, трудна бременност -  веднъж не ми е предложила да я заведе в парка. Само натиска да й я заведа у тях да си играели на дивана.
Тя има две момчета и цял живот си е мечтала за момиченце - малко, нежно, кротко и изпълнително, ама пусто, внучката взе характера на снахата и е тазманийския дявол. Има вид на малко, русо, къдраво ангелче, ама за 5 минути обръща цялата къща и драпа по секцията, да стигне полилея.
Докато мойте родители знаят точно с какво си имат работа и дори я насърчават да щурее. Казвам веднъж какво може и какво не да се яде и майка ми спазва. Ако има въпрос се обажда и пита. Най-много ми хареса, че я изведоха на разходка без да ме е питала, защото всеки нормален човек знае, че децата обичат разходки, люлки и пързалки.
От това имам нужда - да знам, че яде здравословна храна и изразходва енергия. Не ми пука дали е чиста или мръсна, а дали е щастлива и свободна. Не ми е приятно детето ми да бъде вкарвано клишета.

П.С. да, да, като съм толкова претенциозна да си я гледам сама, а клетата свекърва да се надява другата снаха да й се доверява повече. Ами... гледам я и драпам по катерушки и бягам в парка със щръкналия корем.

Моята свекърва не допуска децата до дома си, защото и цапат и чупят нещата - гледа ги само у нас.
Не желае да се ангажира да ги води където и да било, пуска ги само на двора - живеем в къща.
Не разрешава чужди деца да влизат у нас - аз давам. от това се пораждат конфликти между нея и големия ми син, който ми звъни да се оплаква.
Ако детето е болно - повръща, вдига температура, кашля или има диария, не желае да му дава лекарства- страхува се да ги дозира и ми звъни да се прибирам.
Ако големия син  - 11 г. излезе и не се прибере до час - ми звъни, да си преценя дали дали да се прибирам.
Не желае да гледа децата - аз да излизам с приятелки или на миникюр, нито с мъжа ми.
Не желае да гледа децата - ние с мъжа ми да отидем някъде без тях.
Така, че далеч съм от мисълта, че всичко е гладко, но се съобразявам стриктно с нея и почти нямаме проблеми.

Чак не си представям как някой ме иска някое дете.. особено внучето си.
Майка ми умира за внукът си. Всичко му се разрешава. Само да гъкне и е до него. Аз пък ѝ правя забележка да не го учи така..

Точно заради това стават такива полемики, че и грозни спорове по такива теми- защото всеки е видял различно, хората са безкрайно различни и няма как да се ''начуква' канчето на някой, който е видял подобно отношение от свекърва и да му се казва как ама трябва да оставя децата там, защото видиш ли тя му е баба. Нищо бабенско няма в поведението и отношението на някои уж баби.

Да, ясно ми е че хората са различни.
Наистина не съм разбирала баби , които не искат внуците си. И те са имали деца и знаят колко малки, интересни и шарени са.. и да не искаш едно дете е доста ярък сигнал..

Какво имаш пред вид под "не иска някое дете"?

Нищо лошо не виждам във факта, че някоя баба не иска да гледа дете. Особено като гледам колко бащи се опитват да не си гледат децата, а това вече е тяхно задължение, не на бабите.