"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Rebeka само  и много сила ти желая. Ти знаеш.

здравейте отдавна съм регистрирана,но не пиша,само чета..чета и чета реших се да пиша сега защото тази тема ме трогна изключително много както и вас искам да споделя и моите мигове,който белязаха жиеота ми,но незнам дали ще успея да ги събера в 17 ами да започвам:
1.невероятното детство изкарано със сестричка и братовчедите на село при баба какви ли не щуротий правихме,много работихме,много преживяхме за деца но и много се подкрепяхме.
2.първата голяма любов-ДЕТСКА,продължила около 10г. и първата целувка,която беше в края на тези 10 години.Тези години ме промениха много т.е любовта точно тази първа изпепеляваща
3.събора на село,вечерта в която ми счупиха носа с бирена бутилка,бях в пубертета и го изживях много тежко,белези,операция за супен нос,приелата ме сестра в болницата веднага след инцидента,като ме погледна и каза от катастрофа ли е момичето...сърцето ми щеше да спре-"толкова ли е ужасно"...е оказа се че не е,но да чуеш това от медицинско лице не се погледнах в огледалото с месеци..
4.болеста на мама и всичките нейни престой в болници,бяхме малки и тя ни липсваше ужасно много.силите който събирах за да съм усмихната,за да се усмихне и мама
5.първия ми път с неподходящия човек..беше ужасно и последиците от този пръв път
6.погребението на дядо ми,ковчега беше зад нещо като стъкло(все едно беше във витрина в музей беше ужасно),аз влязох последна да го видя,и тогава болката беше толкова силна почти физическа.започнах да тропам по стъклото и да му викам"деди стани,стани моля те..."не помня кой ме изведе,помня че продължавах да му викам да стане и да крещя-"оставете ме при него моля ви"
7.деня в който сестричката ми влезе за пръв път в болница с диагноза епилепсия.телефонното обаждане на татко да ми го съобщи аз бях на работа,а той се е чудел как по внимателно да ми каже-"Мими,на Теди и стана лошичко и е в болница"...шок..
8.всичките пъти в който я приемаха отново и отново,и свийданията от който с мама и татко си тръгвахме разплакани.сестричка на всяко свиждане,телефоно обаждане казваше че иска да си тръгне и ни молеше да си я вземем.(всичките гърчове ги получаваше в съня си и не знаеше като се събуди че се е случило нещо)
9.деня в който за пореден път получи гърч,в следобедния си сън...бяхме двете в къщи сами,преди да легне ме беше ядосала нещо,и ми се разсърди и легна да поспи...когато почна гърча й,изпаднах в паника,сама с нея,устните и бяха посинели и като че ли се задушаваше...господи...треперех..плачех..виках и Теди дишай,моля те дишай..Теди дишай...забравих номера на бърза помощ...после забравих адреса...осъзнах колко нищожен е човек...колко ужасно е да си безпомощен...мразех се че и се бях разсърдила..обвинявах себе си...толкова болка...операторката не искаше да прати екип да си изпие хапчетата ми каза...аз и се молех през сълзи-сестра ми се задушава моля ви моляяяяяя вииииии е прати екип,след като повтарях тези две думички към 100тина пъти, но после когато всичко отмина и се сетих за безраличието на тази жена,която можеше поне да се опита да ме успокой как може да има толкова безчувствени хора...
10.всяко обаждане на сестричката по телефона,започва с думите-мише(тя така ме нарича,а како когато се лигави )мище обичам те винаги звъни с тези думи за начало..
11.когато живеех с родителите ми-мама винаги в първия ден на цикъла ми,при ужасните болки който изпитвам ми разтриваше ръцете,това незнайно как много ме облекчаваше.когато повръщах клечеше до мен в тоалетната и ме държеше за челото..топлите и прагрудки и дългите ни разговори..пилешката и супичка..а тати-в съботно неделните утрини идваше и ни будеше с аромата от чаша кафе когато бяхме болни и без апетит,винаги приготвяше нещо вкусничко и така ни го подняся че няма начин да не ти се хапва топлите им прегръдки
12.деня в който го погледнах в очите и потънах в тях без изход в прекрасните му зелени очи..
13.деня в който ми каза-обичам те..едва сдържа сълзите си и каза-ако не беше ти незнам в какъв човек щях да се превърна,вече почти бях изгубил себе си..
14.разходките ни в планината,когато гледаме някой тъжен филм аз много плача а той ме оставя да го изживея-прегръща ме силно и ми бърше сълзите,сутрин когато тръгва за работа и се връща да ме погали по главата,без да знае че аз го усещам,вечер когато се прибира и ме прегръща толкова силно...
15.деня в който ми каза и ме попита дали искам да имаме дете
16.всеки първи път когато видя морето,когато се събудя и нявън вали сняг,следобедните дъждове и топота по ламарината на балкона,разцъфналите дървета,червните и жълти листа...
17.всички филми който ме карат да се замислям и ме връщат към самата мен-например-"Sweet november","The green mile",Bed of roses","the notebook"....и други

има още белязващи моменти но мисля да спра до тук усмихвайте се въпреки всичко,правете безумни добрини и безмислено красиви неща

страхотна тема !!!

някой ден ще седна и аз да напиша нещо

94. Малкият ми син се събужда, плаче, занасям го в хола и виждам, че не си движи дясната половина на тялото. Не мога да дишам, но някак си се обаждам по телефона на родителите си. Те идват за 5 мин. Мама остава с Гого, а с баща ми тръгваме по болниците. Студено е, не си говорим в колата, но се разбираме. Всичко, което си спомням е как съм гушнала Иво и шептя "Моля те Господи, моля те..."
95. Приемат ни в болница, Иво има оток в мозъчето... Господи... той е само на 10 месеца...
96. Правят му пункция - няма менингит.
97. Скенер и анализът му "Атрофия на мозъчната кора". Задушавам с. Татко е с мен. Нищо не казва... няма нужда.
98. Една седмица живея в Ада. Попадаме на невероятни лекари. Диагнозата е сгрешена. Детето ми е здраво. Благодаря ти Господи...
99. Ужасът в дните, когато вече сме си удома. Страх ме е да заспя, ами ако нещо се обърка?
100. Имам най-прекрасните родители на света, никога няма да мога да им се отблагодаря за това, което направиха за мен, тази една седмица.
101. Той. Не ме остави да се чувствам сама нито за миг. Дори от 2500 км. Пита ме по 100 пъти на ден искам ли да дойде.
102. Отиваме на почивка. Само двамата. Без децата. Мама си взима отпуска да гледа Иво, за да мога да прекарам една седмица с него.
103. Ирландия. Имаме най-ирландската къща на света. Печка с въглища. Мечтахме на тази почивка толкова дълго.
104. Той ми подарява песен. Само моя си. Написана и изпята само за мен. Никога не съм получавала по-истински подарък.
105. Пак се разделяме. Става все по-трудно, но за сега нямаме друг избор. Сълзите в очите му... най-сините очи, които някога съм виждала.
106. Татко и Гого ме чакат на летището. Гого тича към мен и ме гушка. "Мамо, много ми беше мъчно за теб, много те обичам, мамо"

Леле, Никси, изтръпнах 
Радвам се, че сте добре 

И аз те обичам Никси! Знам, че ще ми простиш това колко съм несериозна Може ли да дойда да ви видя в събота или неделя?

Никси,от твоята история ще излезне страхотен филм.Имаш невероятен живот!Желая ти от сърце много щастие!

  Никси  

  1.Летни ваканции на село - киснене в реката до посиняване. Прекрасно детство по време на социализЪма.
  2. Вече не казваме ,че ще ходим на село, а "на вилата" . Голямо строителство му ударихме -мъкнене на тухли, пясък и какво ли още не по един баир..., но пък вилата стана страхотна.
  3.Пък съм на вилата. Видях го! Беше невероятно хубав! Рус със сини очи !...Но не искаше и да знае за мен. То пък какво ли му е разбирала главата в шести клас?!?!
  4. ТОЙ тръгна с моя приятелка ...,а връзката им продължи цели 12 години...
  5.Приеха ме в университета от 3тия път  . Мама и татко много се гордееха с мен.
  6. Омъжих се..., но не за НЕГО. В началото си мислех ,че съм щастлива, но не бях...
  7.Мама и татко нещо не се разбират. Мама се държи адски неадекватно, говори несвързани и нелогични неща.
  8.Тъкмо се събудих и сложих кафеварката на котлона, когато телефона иззвъня. Вдигам. Съседката на нашите ми казва , че трябва веднага да дойда, защото майка ми се е обесила в мазето и някой трябва да я свали от въжето...Хвърлих слушалката на телефона и не можех да повярвам на ушите си.
  9.Тичам по улицата, а сякаш стоя на едно място. Влизам във входа и виждам вратата на мазето...Припадам....
 10.Погребението. Видях мама мъртва...
 11.Сънувах очите и...
 12.Вече четири години не мога да забременея. Обвиняват мен въпреки, че доктора каза ,че нищо ми няма.
 13.Сама съм на вилата.ТОЙ дойде да ме попита дали ще може да гледа довечера мача у нас. Не го изгледахме докрай
 14.
 15.Родих Иво!
 16.Разведох се, но Иво носеше имената на бившия ми съпруг , а не на баща си.
 17. Нова сватба, дело за бащинство...
     Горе- долу е това...Сега съм спокойна и щастлива...
  

Никси, прочетох част от стари твои коментари - колко си силна! възхищавам ти се 

radivdani  

Абе права си, като чели доста лош късмет ме преследва в последните години
Но имам и страхотни мигове, ако и да не ви се вярва

Балу, несериозно куче... заповядай

Да не ти се случва, иначе всички сме силни като опре ножа до кокал

И аз те обичам!
 

Обичаш ме ти, ама Иво прохожда вече, последно бях бременна като се домъкна.
Дано те е срам сега пред всички 

Жено, това е вече за ЛС!

Добре ето един миг който ще ви споделя:

Познавам тази прекрасна и красива жена, и много се гордея с това. Тя е уникална! Освен, че е чудесна майка, много е красива и е невероятно силна, и въобще е страхотна!
Несериозна съм до безобразие. Видях я за последен път седмица преди да роди  От тогава обещавам да ида да ги видя. Малкият и син щял да проходи вече, както четете, а аз...
Затова най-тържествено обещавам, в неделя да отида да видя Никси.

само така 

Преди доста време открих темата,но успях да прочета само 4 страници...Сега реших да опиша и моите мигове!
1.Детството ми-нямам спомен,свързан с баща ми,до като е бил при нас!Но си спомням колко съм завиждала на децата с истинско семейство-с мама и тате!Спомням си как в един дъжд беше дошъл да прибере от училище  детето на жената,с която живееше,а мен ме подмина,без да ме познае...Бях 3 клас!И как в Пирогов идваше на свиждане с нейните деца,а аз извръщах глава,защото не исках да ги виждам...
2.Операцията ми,боледуванията,лежането по болници!Сега мога да си представя какво й е било на майка ми,и даже не съвсем,защото аз поне имам съпрог,а тя е била сама!...
3.Сватбата на сестра ми,после раждането на племенничката ми!
4.Първият ми полов контакт,раздялата ни,разочарованието ми и после деня,в който дойде да ме моли да се върна,защото ме обичал...
5.Втората ми сериозна връзка,една грешка,за която ще съжалявам винаги,раздялата...
6.Срещнах Него-мъжа на живота ми и бащата на детето ми!Спомням си първата среща,целувката,смс-ите...
7.Операцията на майка ми.В деня на изписването ми каза,че са били взели проба и се оказало доброкачествено!
8.Положителния тест,шока ми,кървенето,констатацията "Плода не се развива!Ще го махаме!" и 48 часа,в които не спрях да плача.
9.Сърдечния ритъм,който чух!И после всичкия страх през 9-те месеца,че няма да успея,няма да се справя,нещо ще се случи...
10.Малките ритничета! А после и кърменето-най-съкровените и скъпи неща!
11.Сватбата ни!Всичко беше невероятно!
12.3 дни след нея-смъртта на баба ми!Все още не мога да се примиря,че я няма и ми липсва адски много!
13.6:00 29.08.07г. аз,той,майка ми и сестра ми пред Т.Киркова,чакаме да ме вземат за секциото!
14.Мига,в който чух гласчето на малкото ми слънце.Първото нещо,което попитах -Добре ли е>Всичко наред ли е?-Да!Беше!Смс-а от мъжа ми в реанимациата-Всичко е наред!Обичам те много!
15.Една сутрин,отварям очи и виждам много неприети разговори и смс от сестра ми-Звънни ми веднага щом се събудиш!Звъня,идва пред нас,качвам се в колата,тя сваля очилата и виждам посиненото й око...Цялата е в синини и натъртвания след побой от мъжа й!После имаше още и още......Никога няма да му го простя!
16.Първата усмивка на дъщеричката ми,първата й думичка -Ма-ма! ,сега -силните прегръдки на тези малки ръчички,целувките...
17.Сутрините,в които се будя и я гледам как спинка до мен...Толкова красива!Най-красивото дете на света!