Ооо разбира се, за набиване на канче не говорим. Самото изказване може да е просташко, но смисълът му според мен не е и исках да кажа, че на мен лично не ми се вижда толкова странно...
Виж целия пост
Колко деца искате?
- Публикувана: 16 юли 2018, 07:12 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2018, 21:23 ч.
# 226
6 авг. 2018, 16:02 ч.
Има хора, за които е все едно рождено дете или осиновено, но има и такива, за които не е все едно, и това е нормално - природа. Напълно неуместно е подходящото само за едните решение да се препоръчва поголовно на всички. Нямам предвид изказването на Калина, а на колежката на Сънипоп.
Виж целия пост
# 227
6 авг. 2018, 16:16 ч.
Явно за повечето български мъже гените са много важни. И моят не ще и да чуе за осиновяване, а аз също бих осиновила дете. Казах български мъже, защото с такива предимно общувам. За протокола имаме едно биологично детенце но 9 месеца.
Виж целия пост
# 228
6 авг. 2018, 16:24 ч.
ММ също отказва осиновяване,въпреки че още преди да имаме дете сме го обсъждали като вариант и тогава що годе приемаше идеята.Даже онзи ден се случи , че със свекървата си говорехме как комшийката е осиновена и мама(аз така я наричам) ми каза защо се мъчите с това инвитро ,ами не си вземете едно момиченце.Точно в този момент ММ влезе в стаята и едва ли не ни вдигна скандал,защо говорим такива неща...Аз се досещам за причината за нежелание-старх от това, че не знае какво точно генетично наследство ще носи това дете.В семейството ни още преди 2 години и тримата си правихме разчитане на генетичния код и поне за нашите деца знаем от какво има риск...
Виж целия пост
# 229
6 авг. 2018, 16:32 ч.
Предполагам, че повечето хора това ги притеснява, че не се знае към какви болести е предразположено детето. Мен, разбира се също ме притеснява и то не малко...но от друга страна и да го родя няма гаранция, че ще е здраво. В нашия род също има заболявания - Хашимото, алергии, диабет, рак и още...
ММ обаче казва, че не само това е причината да не иска, самата идея не му харесвала...мисля, че никога не бих могла да го убедя, особено като знае, че нямаме здравословни проблеми да имаме още едно дете. Пък дори и да нямаше шанс за биологично пак щеше да предпочита с едно да си останем, но не и да осиновим. Не мога да го разбера, но това е...други пък не ме разбират мен.
Виж целия пост
ММ обаче казва, че не само това е причината да не иска, самата идея не му харесвала...мисля, че никога не бих могла да го убедя, особено като знае, че нямаме здравословни проблеми да имаме още едно дете. Пък дори и да нямаше шанс за биологично пак щеше да предпочита с едно да си останем, но не и да осиновим. Не мога да го разбера, но това е...други пък не ме разбират мен.
# 230
6 авг. 2018, 16:51 ч.
Не нужно да можем да разбираме всички или да сме с безброй познания на всяка тема. Всеки си знае за себе си. Важното в да сме толерантни и да възпитаваме децата си да са такива.
Виж целия пост
# 231
6 авг. 2018, 17:22 ч.
Не е само това, просто си е инстинктивно заложено да искаш да е биологично твое. При някои това желание е по-силно изразено. Не само мъже.
Колкото до болестите, доколкото знам, определено не всички болести все още са "свързани" от науката с конкретни гени, т.е. може да ти разчетат целия геном като гени, но пълни и категорични данни за предразположения май има само за някои неща и за още някои се предполага връзка. Не знам дали ми се разбира какво имам предвид.
Виж целия пост
Колкото до болестите, доколкото знам, определено не всички болести все още са "свързани" от науката с конкретни гени, т.е. може да ти разчетат целия геном като гени, но пълни и категорични данни за предразположения май има само за някои неща и за още някои се предполага връзка. Не знам дали ми се разбира какво имам предвид.
# 232
6 авг. 2018, 17:36 ч.
Напълно подкрепям, толерантността се позагуби напоследък. Не е нужно всички да мислим еднакво и е хубаво когато се подхожда с разбиране. Аз искам мое дете, искам да изживея бременност, да родя. В същото време се старая да разбера и тези, които не искат.
Виж целия пост
Не нужно да можем да разбираме всички или да сме с безброй познания на всяка тема. Всеки си знае за себе си. Важното в да сме толерантни и да възпитаваме децата си да са такива.
Напълно подкрепям, толерантността се позагуби напоследък. Не е нужно всички да мислим еднакво и е хубаво когато се подхожда с разбиране. Аз искам мое дете, искам да изживея бременност, да родя. В същото време се старая да разбера и тези, които не искат.
# 233
7 авг. 2018, 08:58 ч.
Отдавна вече домовете са затворени. В регистрите има около 2500 деца, голяма част от тях на възраст над 7г, с голямо изоставане, заболявания и братя и сестри. Единствено италианците осиновяват деца до 12-13 годишна възраст, останалите - и българи, и чужденци търсят деца до 4-5 години, заради по-бързата адаптация и повечето време пред детето и новите му родители за наваксване - една година без семейство се наваксва за две години в семейство. Които не значи, че не трябва да се осиновява, но си свалете и розовите очила когато говорите за това. Реално повече са чакащите семейства,кжито не могат да имат биологично дете от децата, които са осиновяеми - сравнително здрави, без обременености е на възраст под 4-5 годинки.
Виж целия пост
# 234
7 авг. 2018, 10:00 ч.
И аз смятам,че бебеправенето си е нещо лично :
1. самият акт е доста интимен. на мен би ми било неприятно да знам,че марчето всяка вечер коментира "бебеправенето ми" с мъжа си, децата, с баба Пена от 3-я вход.
2. не знаеш кога ще ти се получи. в тази насока тайната ти е най-добрия приятел - имах колежка, която така говореше за бебеправене цели 2 години. оказа се, че имат проблем. лошото е,че ние подозирахме преди тя да се усети, заради постоянното й говорене.
3. някои държат това в тайна до 4-я месец, и с причина. имах позната, която загуби бебето преди 3-я месец. беше ужасно, срина се. не мога ти опиша как някои "познати" не спряха да коментират месеци след това. ако не беше приказвала, може би нямаше да й се стоварят й хорските приказки в допълнение към личната трагедия.
4. има хора на които е най-добре да се каже когато бебето е факт
Виж целия пост
Аз още нямам деца, предстои ни бебеправене. Винаги съм си се представяла с поне две деца. Искам голямо семейство, италиански тип. Напоследък ми прави впечатление, че има хора, които ме гледат едва ли не осъдително като спомена, че ще правим опити за дете.
И аз смятам,че бебеправенето си е нещо лично :
1. самият акт е доста интимен. на мен би ми било неприятно да знам,че марчето всяка вечер коментира "бебеправенето ми" с мъжа си, децата, с баба Пена от 3-я вход.
2. не знаеш кога ще ти се получи. в тази насока тайната ти е най-добрия приятел - имах колежка, която така говореше за бебеправене цели 2 години. оказа се, че имат проблем. лошото е,че ние подозирахме преди тя да се усети, заради постоянното й говорене.
3. някои държат това в тайна до 4-я месец, и с причина. имах позната, която загуби бебето преди 3-я месец. беше ужасно, срина се. не мога ти опиша как някои "познати" не спряха да коментират месеци след това. ако не беше приказвала, може би нямаше да й се стоварят й хорските приказки в допълнение към личната трагедия.
4. има хора на които е най-добре да се каже когато бебето е факт
# 235
7 авг. 2018, 10:29 ч.
Освен всичко казано от мама Ру за осиновяването да не забравяме всички изисквания, които двойката трябва да покрие особено за международни осиновявания и не на последно място струва много скъпо и се чака много дълго.
Ла бамба не разбирам какво е било лошото, че вие сте подозирали за проблема.
Виж целия пост
Ла бамба не разбирам какво е било лошото, че вие сте подозирали за проблема.
# 236
7 авг. 2018, 11:25 ч.
Вероятно са заподозрели,че има проблем след като толкова дълго е говорела, а нищо не се е случвало.Аз затова вече нищо не говоря.Имам няколко приятелки,които знаят, че опитваме с инвитро,като ме питат докъде сме я докарали, казвам,че чакаме подходящ момент и до там.Не задълбавам,защото те на идея си нямам за какво иде реч, а на мен ми е свито сърцето,че все има нещо дето ми пречи...
Виж целия пост
# 237
7 авг. 2018, 12:18 ч.
Да то не е трудно да се сети човек, но чак лошо нещо не виждам аз.
Виж целия пост
# 238
7 авг. 2018, 17:47 ч.
Имаме нова колешка, която е омъжена от 5 години. Разбра се, че няма деца и усетих, че и стана неприятно от въпроса. Дано да бъркам, но май имат проблем. Мисълта ми е, че в случая не е трудно да се сетиш. От друга страна не мисля, че е нещо срамно. Гадно е, но хората с проблеми не трябва да се натоварват с вина.
Виж целия пост
Препоръчани теми