За и против кучетата в градски условия

Аз съм била майка и собственик на куче едновременно. При това майка на голямо куче и малко дете. Не съм имала  проблеми, нямаше и такива истерии, обаче. А беше в периода, когато бяха много модерни ротвайлерите и доберманите, заедно с немските овчарки. И пак ги разхождаха отвързани, пак се мотаеха в градинките, ама не знам защо, нямаше чак такова протестиране.

А, няма да забравя как преди година една майка ми заяви, че съм ДЛЪЖНА да давам на всички деца да галят кучето. Всякакви други неща бях чувала, ама това ме втрещи.

Противопоставянето идва от обвиняването.
Като те налетят тълпа агресивно несъгласни, влизаш автоматично в защитен режим.

Аз пък съм майка на 4 деца и "майка" на 3 кучета. Правя разлика между децата си и кучетата си, но обичам всички и ги деля само що се отнася до разликата между животни и хора. Всеки от тях е с характер и всеки ми дава различна емоция и прави живота ми пълноценен. И всички те са моите "златни яйца", но еднакво се съобразявам, че не навсякъде е подходящо за кучета и/или деца, както и не всеки е длъжен да харесва кучета и/или деца. Ако преценя, че няма да пречат на никого, предпочитам да са с мен винаги (и в парка, и на почивка, и на екскурзия, и на гости, някои от тях идват с мен дори в магазина - според породата на кучетата и възрастта на децата).

Не мисля, че има място за сравнение. Кучелюбци, мразещи деца сигурно има, но не съм видяла толкова агресивно да навират омразата си към тях в лицата на родителите им, за разлика от кучемразците, които много обичат да плюят тия гадни, мръсни песове.
Нито хората мразя, нито децата, започват да ми пречат тогава, когато започнат да се нарушават някакви елементарни обществени норми - примерно непочистване след себе си от разни опаковки по площадките и градинките, фасове навсякъде, дърпане на косата ми в градския транспорт от седящото до мен дете, на което маминка не реагира... Ей такива простички неща. Пък къде и как живеят, как общуват помежду си (стига да не говорим за крясъци и бой и тормоз, тогава си има социални), не е моя работа. Всеки си се грижи за детето според възможностите си и аз съм точно никоя, че да бие тъпана "сега тия 2 деца защо не са в отделни стаи", например.
По същият начин очаквам, след като аз спазвам наредбите, да не ми се държи сметка "сега това куче защо го разхождаш по улицата", понеже, нали, все пак по някакъв начин трябва да стигне я до полянката, я до ветеринаря - не може да лети. Също така, моят може да е сравнително тих и рядко да лае, но все пак е куче, не може съвсем да не издава звук. И на мен не са ми приятни тръшканици и писъци в магазина, но отчитам факта, че това са деца и е абсурдно да очаквам, че ще са по-тихи от тревата. Т.е., ако се подразня в някакъв момент, проблемът си е мой. Очаквам и да не ми се размахва пръст за условията, в които живее. Ако някой смята, че кучето ми се мъчи, благодарение на грижите ми за него - има БАБХ, има Екоравновесие, нека сигнализира и да ме проверят.
Просто следене и глоби за неспазване на правилата и малко повечко толерантност едни към други няма да навредят на никого, мисля.

Заглавието на темата кърти.
Ако трябва да отговоря на въпросът, зададен така, доста бих се озадачила. Нека уточним първо какво значи "градски условия". Условията в много градове, а отскоро и в нашия са откровено не-градски ( даже и селски не са) за хората, а какво да говорим за кучетата.
Нямам нищо напротив да спазвам всички правила, свързани с разхождането на кучето си, стига наистина да имаше поне малко приличащи на градски условия. Кучето е регистрирано, чипирано, кастрирано, редовно ваксинирано, регулярно обезпаразитявано и не ачка по средата на улицата. Не е агресивно, сеща се да излае 1-2 пъти в годината, колкото да се види, че може.  Веднъж имах мил разговор с хората от общината, които следят за реда, свързан с кучетата. Минаваха за рутинна проверка и ме похвалиха, че съм изрядна във всяко едно отношение.
И аз като съвестна гражданка със задължения, но така също и с права, на свой ред им зададох някои въпроси от рода на:
-  защо в парка ( а и не само там) има глутници от безстопанствени кучета, които лаят и понякога се нахвърлят върху минувачите;
- защо няма достатъчно приюти;
- защо след като има толкова много ограничителни табели за извеждане на кучета на дълъг повод или без повод, няма достатъчно на брой и добре устроени градинки за същите, в които да могат да потичат на воля;
- защо се проверяват редовно тези, които спазват правилата, а не се санкционират останалите, които са във видимо нарушение, но с плашещ външен вид и свободно пасяща опасна порода;
- защо няма достатъчно кошчета в парка;
- защо няма истинска зоополиция;
- защо са оставени разни криворазбрани алтруисти да си гледат животни ( котки, кучета, гълъби) около блоковете, с риск кучетата да станат опасни заради това, че си пазят територията...

Всички тези въпроси останаха без отговор.

При така създалите се обстоятелства възникват и други въпроси и трудности. В момента поради ремонти, които един Бог знае, кога ще приключат, най-близкия за мен парк с такава градинка и пътят до него са се превърнали в една строителна площадка.
Детски площадки до нас има доста. Тъй като на връщане от работа редовно минавам покрай тях, наблюденията ми са, че тези площадки са се превърнали буквално в една кочина. Всъщност не кочина, а бунище, тъй като боклукът вътре е основно купища празни найлонови опаковки, бутилки и кутийки от бира и безалкохолно, люспи от семки и много, много фасове. Значи, всички тези загрижени за децата си майки, които даже бяха имали невероятния хъс да наслагат табелки зад блока ни, приканващи кучкарите да събират акото на любимците си от тревните площи, тъй като те не искали техните деца да играят в мръсотията...всички тези грижовни родители, безучастно наблюдават как децата им се въргалят в боклуците, оставени вероятно от самите тях на площадките, докато спокойно си пушат цигарките и това никак не ги притеснява. Все си мисля, че ако ги притесняваше, поне щяха да почистят малко, че да им е приятно. Нали уж не искат децата да играят сред боклуци?  Ноо...явно тези боклуци, не са толкова неприемливи, колкото акото в тревата. Същите тези треви, в които бяха си направили труда да забият табелките за акото, бяха осеяни с доста "човешки" боклуци - тях никой не си беше направил труда да почисти. Или с две думи - собственото лайно мирише по-добре.
Толкоз по темата за градските условия.

горния пост рязко ме подсети за темата за коне в градски условия.
И защо никоя майка не протестира срещу потенциалния собственик на 200 килограмово, необезопасено по никакъв начин конче, препускащо бодро по алейката в парка, но ще наскачат срещу мен, с 40 килограмовото ми вързано куче.
И къде е глобяващата и следяща за реда община в този случай.
И, ако бях стандартния българин, щях да кажа - Ама защо аз да спазвам правилата, като никой друг не ги спазва, и щях да правя каквото си искам.
Както, предполагам, немалко от списващите тук правят.

На мен не ми харесва и в селски условия как се гледат масово кучета. Ама никой не ме пита. Да не говорим колко ни е дозряла държавата, за да следи колко дни гордите собственици на кучета на село ги държат без храна и вода. За ваксини и обезпаразитяване да не говорим. Ама после, наистина, странна работа, що лаело като изоглавено и като го изтървали от синджира, ухапало стрина Пена.
Ми то и мен да ме оставят да слънчасвам с дни и седмици, вързана на къс синджир с паница вода и комат мухлясал хляб през 4-5 дни, не ще хапя, ами бяс ще хвана сигурно.

Няма нормален стопанин на село, който да държи животното на хляб и вода, и да не го пуска нощем.
Защото, за разлика от кучето за забавление в града, се използва за работа.
Пази, а за да може да върши това, трябва да е здраво и нахранено.
Трябва и да е в кондиция, защото откачи ли, първо собственикът ще го отнесе.

Да твърдиш, че е по- добре в апартамента, отколкото в собствена къщичка на двора, е направо смешно.

Абсурт, има много селски кучета, които "пазят" завързани и с оставена наоколо купа с вода и корички хляба цяла седмица. Стопаните се прибират в петък вечер и си тръгват в неделя вечер. През останалото време кучето е вързано и изоставено.
Ако оставя в собствена къщичка на двора 2 от нашите кучета, те ще са мъртви след няколко часа. Третото ще издържи няколко дни вероятно, но само толкова. Дори 2-те зимата отказват съвсем доброволно да излизат и се налага да ги молим поне да се раздвижат и да ги навличаме с грейки.

Не разбирам какъв е тоя стремеж за равнение по ниското качество, по лишеното от хуманност поведение?

Аз пък ще попитам,нормално ли е в градски условия дечица да пишат и акат, където е удобно на претенциозната мама?Живея на сами център на Добрич и пред входа ми редовно има някое надупено дете от иначе ревностна защитничка на спазване на зокони,наредби и разпоредби.На всичкото отгоре,вместо да си вземе поука при моя забележка,ми се тросна "Голяма работа,дете е".Да,ама аз,децата ми и всички съседи, не сме длъжни да газим в урина и  да си я носим в къщи.Лятото след обяд не можеш да излезеш от входа без противогаз.Аз поне съм нагоре и ми е спестена постоянната смрад на градски кенеф,заради която съседите ми от първите 3 етажа не могат да си отворят прозорците.Градски условия!Някои хора първо трябва да се научат да бъдат граждани и след това да имат претенции кой какво куче има и къде го разхожда.

Е, има и ненормални стопани на село значи, защото аз тези неща не си ги измислям, а съм ги чувала с ушите си и виждала с очите си.
Както и теориите, че трябва да се положат максимум усилия кучето да се озлоби посредством разни неудобства, че да стане по-свирепо.
Съобразителните и отговорни фермери, които си обучават кучето да пази стадото и го хранят с богати на протеини храни, по-често обитават филмите, отколкото нашите села.
Да не говорим в случаите, в които "работещото" животно излезе от строя поради болест колко "мило" му става на стопанина, че трябва да похарчи някой лев за лечение. Толкова мило, че накрая решава, че му е по на сметка да си вземе нов пазач.
Всъщност голяма част от кучетата-пазачи по селата са толкова обучени за пазачи, колкото моето знае азбуката. Най-често това са изоставените домашни любимци на децата и роднините от града, които при първата беля, сътворена от домашния любимец са развяли бялото знаме и вместо да му осигурят нужните условия да не брадясва от скука по цял ден, за по-лесно са решили да се отърват от него по безболезнен за всички начин, пращайки го на село при баба. Хем ще си седи вързано на воля, хем децата ще му се радват за половин час, като наминат да натоварят щайгите с пресни домати и чушки. Ако ли пък случайно това същото зарязано  на свобода животно със собствена колибка, вземе, та случайно закачи с някой зъб малкия палавник, дошъл да му подърпа ушите на село, настъпва голяма паника, след което не се предприемат особени мерки. Децата си отдъхват облекчено, че са се отървали навреме и се надяват опасното куче, да се държи трижди по-опасно с крадливите цигани. Те пък най-много да му подхвърлят някоя отрова и така...Чиста работа.
Хич няма да се отплесвам да нищя случаите, в които кучето не е някой Макс, а някоя клета Сара. Че с тия амбиции за развъждане, историите стават още по-трогателни. Белият Бим, Черното ухо, ряпа да яде.

Съвсем точно си описала животът на кучетата в селски условия, Хър. Но нали така е по-лесничко, що да не го обявим и за единствено правилно. А и селянинът, идвайки в града иска да му е чистичко и подреденичко, нали така. Иначе за какво е нарамил торбичката и се е дотътрил.

Само в България и в по-изостаналите страни сметоизвозването се смята за нещо долно и неплатено. В нормалните държави, да речем Англия т.нар Bin Man взима към 18к GBP годишно, което си е около 8.5GBP на час, много повече от доста "чистички" професии. Живяла съм и в Холандия, там на седмица ти струва над 30 Евро да ти съберат една малка кофа с боклук, затова масово хората сами си извозват боклука до сметището, същото е и в Швейцария. Така, че стига с тези тривиални примери. Каквото мога- си го правя сама. Дори зимнина си правя, а на село си гледам плодове и зеленчуци, даже кокошки за яйца и бройлери за место. Това, че с ММ имаме финансови възможности не ни прави някакви мързели, които очакват за съответната сума някой да им свърши нещо. Даже и работа на доста хора осигуряваме. Айде стига с квалификациите и т.н.

Потвърждавам горният пост. Тук хората, които събират боклука, получават по-големи заплати от мен. Инженер съм и работia по специалността си.

В селски условия, защото разполагам с две откровенно селски села за посещение, кучетата масово живеят точно така. На най-просветените, животните им имат кошарка, където тичкат наволя. В двора не, ще батисат цвететата, извън двора рядко, защото нали са свободни, на двор.
На чичо ми кучето живя и умря на верига метър и половина, като има тоя късмет цели пет години. Взе го една шепичка и го изхвърли на бунището, когато умря от незнайно какво.
На приятелката ми свекърва и нареди да я отърват от дворното куче, защото се отвързвало от веригата и и скачало, събаряло я, а нея я боли крака. Не беше кастрирана, роди два пъти, малките ги удавиха и двата, накрая я закараха на 20 километра в полето. Детето ревало много после, че и казали, че я подарили.
На село имахме котка, разкошна, женска. Раждаше всяка година около ваканцията ни, дядо давеше котетата в реката и и оставяше едно.
Имаше и куче на ловната дружинка, седеше вързано с една верига на дълга тел, два пъти се отвърза, като бяхме там ваканцията и беше заловено и вързано обратно скоропостижно. Да не дави кокошките.
Когато заведох моето куче, още малко и сладко на село, комшийката си беше взела каракачанче. И то малко и сладко. Бяха му направили ограждение, защото било малко да го връзват. Водих моята да си играят. Есента пак я заведох, питах за мъника - повръщал няколко дена и умрял. Сега имат ново куче, по дребно, вързано на колибка.
Три къщи по-надолу имат хъски. На сина от София, ама не ставало за апартамент. Не е вързано, тича из двора, поне в част от него, но не го извеждат никога, защото бяга и не могат да го приберат с часове.
От другата страна на реката има голям, разкошен двор с ротвайлер. Не е вързан и тича на воля. Не го извеждат, но пак живее добре. Собствениците са софиянци, закарали са го на село при баба и дядо, ама те го гледат като писано яйце.

И мога да продължавам още много.