От всички т.нар. "проблеми" на Ането с детската градина, засега единствения, който ми се привижда, е това с напишкването. Аз съм мъжка майка и не съм убедена дали има такова нещо, но пък имам неприятен спомен от впитите в мене чорапогащници като момиченце. Достатъчно леко и бързо ли се събува този чорапогащник? На ново място понякога децата се стискат до последно, и наистина им трябват бързи реакции. Александър тръгна на градина в средата на април, за първи път миналата седмица се престраших да го пусна с панталон с дзип и капса. Иначе все в нещо като анцунг - нeeстетично, но поне да се чувства комфортно (си мисля). Досега не се е напишквал. Брат му например в началото на детската градина имаше лош опит с дънките, и като го питах какво е станало, сам ми казваше "не сварих".
Виж целия пост
Какво да мисля? >Лелката в градината
- Публикувана: 5 юни 2006, 10:36 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2006, 23:05 ч.
# 31
6 юни 2006, 06:49 ч.
Благодаря на всички! Май не разсъждавам много логично, наистина.
А не ходи всеки ден с чорапогащник, досега беше с панталонки с ластик, специално съм търсила такива. Но тя и вкъщи се изпуска, особено като е леко настинала.
Виж целия пост
А не ходи всеки ден с чорапогащник, досега беше с панталонки с ластик, специално съм търсила такива. Но тя и вкъщи се изпуска, особено като е леко настинала.
# 32
6 юни 2006, 09:41 ч.
Доверявай се изцяло на Ането и ако според нея има проблем, тогава търси решението му. За останалите деца има кой да отговаря.
И ако се наложи - разговор в прав текст с когото трябва. Без кафета и срещи и т.н...
За изчезнали неща ще гръмна ДГ
Виж целия пост
И ако се наложи - разговор в прав текст с когото трябва. Без кафета и срещи и т.н...
За изчезнали неща ще гръмна ДГ
# 33
6 юни 2006, 12:01 ч.
Според мен щом Ането не е в стрес и не показва, че има проблем, значи проблем няма 
. Ако искаш говори с лелките за това че тя е по-чувствителна. Аз си говорих с тях относно Йоан - той си е много чувствителен и въпреки че от октомври е в яслите всяка сутрин плаче. Аз все още съдя за емоционалното му състояние само по поведението му, защото той не говори особено много и имах един случай в който си бях изкарала акъла, даже мислех да говоря с педагога в яслите, но всичко отшумя много бързо. Не се притеснявай! Щом Ането се чувства добре и ходи с желание всичко е наред! 
Виж целия пост
. Ако искаш говори с лелките за това че тя е по-чувствителна. Аз си говорих с тях относно Йоан - той си е много чувствителен и въпреки че от октомври е в яслите всяка сутрин плаче. Аз все още съдя за емоционалното му състояние само по поведението му, защото той не говори особено много и имах един случай в който си бях изкарала акъла, даже мислех да говоря с педагога в яслите, но всичко отшумя много бързо. Не се притеснявай! Щом Ането се чувства добре и ходи с желание всичко е наред!
# 34
6 юни 2006, 23:05 ч.
Опитах се да ти пиша на лични, но кутията ти е пълна. Исках да ти кажа горе-долу това. Струва ми се, че проблемът в ДГ на Ането е повече за тебе, отколкото за нея. Просто досега всичко в живота на детето ти е било под твой контрол - включително и времето с гледачка или баба. Сега, в ДГ, нещата вече не стоят така. Това не може да не те изнервя и оттам е тревогата ти. За добро или зло, децата ни трябва да се справят с някои неща без наша помощ. И колкото по-нататък, толкова повече. За вас с Ането дойде този момент, в който не можеш да я държиш изцяло под крилото си. Тъжно е, но и е хубаво, че детето ти става по-голямо, по-самостоятелно. Всъщност, моята криза с абитуриентката и твоята с малката ученичка имат общи корени. Досега нещата са били едни, при това хубави, сега се променят и това поражда стреса ни. При мен - под формата на нежелание за действие, при теб - в опит да се справиш с възможна, но все още несъществуваща опасност. Сигурно и на двете ни трябва малко време да преглътнем промяната и да станем адекватни. А децата ще ни покажат, ако имат нужда от помощ.
Виж целия пост
Препоръчани теми