Ниско тегло на бебчето.

Да, и аз не виждам смисъл да пишем, след като авторката се надява просто всичко да е наред и да си роди на село или в Пазарджик... няма ли край нея роднини, които поне малко да вдяват за какво става дума се чудя.

Ама моля ви,как може да не ме е грижа за детето ми,разбира се,че искам да е добре,но просто сега веднага нямам възможност да отида другъде за второ мнение.Има роднини покрай мен,но те ми казват да не си мисля глупости и че големината на корема няма значение.Казах ви,че искам да отида,но просто нямам сега веднага възможност.Просто писах тук за съвет,а накрая получих само нападки от всички и едва ли не казвате,че не ме е грижа.Грижа ме е,все пак ми е детенце.Казах просто,че ще изчакам прегледа в понеделник,за да видим има ли резултат,сега веднага събота и неделя просто разберете,няма къде да отида.

Аз мисля, че се увличате в нападките наистина много понякога. Всеки си има глава на раменете - искаше мнение, получи го. Дано всичко е добре и тревогите се окажат напразни.

Разбира се, дано всичко е наред!

Christinnah, най-вероятно бебето, което носиш, е с интраутеринна хипотрофия или ретардация (едно и също е, просто се използват и двата термина). Това състояние не е опасно (и най-вероятно няма да има последствия за здравето на бебето), при положение, че е само хипотрофията и бебето няма и някакви инфекции/увреждания.

Тоест зависи ретардацията на какво се дължи. Именно това трябва да бъде проверено от висококвалифициран лекар (акушер-гинеколог, ехографист). Нямам представа доколко такива лекари има в Пазарджик или дори в Пловдив, но е добре да се поинтересуваш, за свое си спокойствие.

В някои случаи, например при инфекция, ретардацията може да доведе дори до преждевременно раждане (реакция на тялото, за да се спаси бебето). Но дори и това да се случи, не е най-страшното нещо, та ти вече си в 8-ми месец, близо до 9-ти, ако не греша. Освен това, бебето и тоновето му се следят и са ок (нали така?), а пък ти нямаш контракции (освен може би бракстън-хикс).

Принципно, възрастта ти сама по себе си е предпоставка за интраутеринна ретардация (дори без други причини). Възрастта на майката има значение, процентно ретардацията се случва по-често при първескини под 20 или над 35 г. (ти влизаш в първата група).

Понеже по-горе те уверяват, че малкият корем не(винаги) означава малко бебе, моят опит пък сочи обратно, че много често нещата са свързани, особено при по-слаби момичета или жени.

Накрая пак да напомня, важно е да запазиш спокойствие, не се паникьосвай, обърни внимание на майките от темата, но само на градивните критики. Наистина е добре да отидеш на лекар, но помни, че сама по себе си ретардацията не е страшна, просто бебето ще се роди по-слабо и може би ще има нужда от по-дълга адаптация (ще постои няколко дни повече в неонатологията). Бъди подготвена за това и не изпадай в тревога или паника.

Всичко по-горе е написано от опит, който този път няма да споделям. Смятам, че е излишно.

Късмет, момиче! Много е хубаво, че ще имаш бебе на 18 г. Пожелавам ти много радост и щастие с малкото човече!!

П.П. Ретардацията по-често се случва при бебенцата момиченца, но не прочетох твоето бебче дали е момиче.

Успех и от мен на днешния преглед!
Доколкото прочетох, бебето е момиченце. И всъщност е тежало 1600гр. в началото на 8 - мия месец, вярно че има изоставане, но не чак толкова голямо. Сега като се замисля познавам няколко момиченца , родени около 2кг.в 9м.

Ако бебето все пак расте, може да достигне (вече да е достигнало) тегло от 1800 - 2000 грама. За тези бебета е характерен по-бавен растеж, но колко по-бавен, зависи от причината за ретардацията, както вече споменах.

Аз познавам пък и други майки, чиито деца са били с по-голяма ретардация, но в крайна сметка децата им са здрави, така че...

Основното е да няма тежки инфекции и увреждания и бебето да не страда в утробата, защото именно страданието води до проблемите, а не ниското тегло само по себе си (защото то може да не доведе до липса на достатъчно кислород и мозъчно увреждане например).

То въобще не е проблем самото тегло на бебето, а как то се храни по време на бременността. Моето имаше проблем заради голяма миома, която му пречеше вече и го извадиха още в средата на 8 месец. Тежеше си добре за 34 седмица, но ако бяха го оставили още, можеше да му се отрази зле седенето вътре. Това само специалист може да определи, ние не сме лекари - нищо  не знаем.

Ми, хайде тогава и аз да споделя опита си.

Моята голяма дъщеря беше със съвсем лека интраутеринна хипотрофия. Започна да изостава някъде към 28-30-та седмица, но не помня съвсем точно. Продължи да си расте със своя си темп до самия край на бременността. Роди се със спешно секцио в 38 г.с. и тежеше 2,450 кг. Здрава госпожица в предпубертета си имаме понастоящем - на 11 г. и 6 м. ще стане утре.

За нейната хипотрофия обаче не беше открита причина - и кръвотокът си беше тип-топ, и изследванията ми бяха пушка, нямах инфекции, нито високо кръвно. Имах обаче малък корем и не бях наддала особено, въпреки че нямаше причина за това. Не съм се изследвала по-подробно, но може да имам някакъв тип тромбофилия или пък кръвногруповата несъвместимост между мен и съпруга ми да се е намесила.

Третото ни бебе, момченце, пък се роди в 27 г.с. с нормално за седмиците тегло (1,250 кг.), също напълно здрав. Отново не се откри причина за контракциите и преждевременното раждане.

Само второто бебе, след трудно задържане, се роди в началото на 37 г.с. с перфектно тегло. Което ме кара да си мисля, че не съм съвсем без късмет.

Момичето беше писало, че не ходи на тонове.

Ние също говорим от някакъв опит и сме далеч от мисълта да плашим умишлено.

По отношение на корема - бебето ми винаги вървеше със седмица напред и доста наддаваше в грамовете. Корем и кг не бях качила до 7ми месец.

Хубаво е да чуе и друго мнение /лекарско, не форумско/. Важно е да ходи на тонове, за да се установи има ли вътреутробно страдание. Важно е какво показва доплерът. Важно е да се намери причината. А най-важното е задапаратното тяло.

И според мен си струва да помисли за раждане в болница с готовност да поеме грижи за бебе с ниско тегло, с висок клас неонатология, специалисти и апаратура.

Все пак стискам палци днешният преглед да е минал добре и/или момичето да е било насочено накъдето трябва.

Иначе темата по класически сценарий се раздели на две, като типичните ССФ-та са отново в ролята си на високо загрижени моралисти.

Но колко от вас са били някога в положението на това момиче? Бременна на 18, не пише нищо за бащата на бебето, дали са заедно, дали я подкрепя. Какво би могло да е финансовото ѝ положение - момиче от село край Пазарджик (вероятно още живее с родителите си, зависи от тях)? Колко широк е мирогледът на нейните близки?

Много лесно е да се отсече, че си намира оправдания, но не, това не са просто оправдания. За нея в момента това е целият живот. И фактът, че е писала във форума ще ѝ помогне много, включително и язвителните забележки от типа „бебето си е твое“.

Та така, сигурно сте прави, че е важно да отиде на лекар (в т.ч. и на запис на тонове), но това всеки може да се досети, дори и тя. Въпросът е как да го направи, въпреки всичко. И дали в крайна сметка ще се окаже решаващо (тя е ходила на 2 ФМ все пак)? Времето ще покаже.

Моля се всичко да бъде наред с нея и с момиченцето ѝ!

П.П. И аз научих нещо ново - че вече се правят записи на тоновете от 28 г.с. (по закон).

Сега пък хипотрофията си била нормална и нямало нищо лошо в нея. Доживях да прочета и подобно творение. Как не те досрамя да го напишеш ...

Понеже момичето няма да ходи извън нейните лекари, наистина е безсмислено да се пише повече. Дано поне тонове почнат да й правят и това е.

Това силно ме изненада мен, но не ми се вярва да е точно така, честно казано. Какво значи, че се правят по закон? Поемат ли се от ЗК? Едва ли. Та дотам с правенето "по закон".

Кой го е написал? Къде по-точно го прочете? Цитирай, моля! Предполагам, че към мен беше насочена язвителната забележка, затова питам.

Никъде не съм писала, че ретардацията е нормална, напротив, аномална е. Но е важно на какво се дължи. От там вече, ако се открие причината, може да се стигне до някакво разрешение още по време на бременността. Ако ли пък не, след раждането обикновено нещата се компенсират, НО при положение, че е само това, че бебето няма тежки инфекции и/или увреждания.

И не, не ме е срам, знам какво пиша и го пиша с абсолютна убеденост И от опит.

Ако не е било към мен, сори.