Любители на котки - Тема 123

Прекрасна е, прекрасна снимката и пазачката на рибките е сладурана Непрекъснато се гушкат и правят сърчице твоите - много ти завиждам защото Мърки все се самогушка няма си другарче като ни няма

Благодаря, pvacheva! Наистина ни забавлява много вкъщи със стойки и чалъми... и със звуци също. Притежава особено богат за котка репертоар, според зависи какво си иска или от кого си го иска по различен начин ги къдри и в различни диапазони. С мъжа нещо ако имаме важно да си кажем след работния ден и тотално не му обърнем внимание дори се е научил в банята да ходи и да мяука със все пълно гърло, където акустиката е добра и започва цялата кооперация да кънти от жални котешки вопли. Мале ако сме го оставяли за повече от ден-два сам е нещо страшно, скандали ни вдига.

Зизу, тази уста наистина грехота щеше да не ни я споделиш. Хихихихиии...

Малко спам е, но не се сдържах.



Хайде някой да каже, че не са съвършени и продължава да ги обижда с неизисканото "спинка на кравайче". Спят в поза златното сечение, наричано още божествена пропорция, златен коефициент, който се извежда от редицата на Фибоначи.

Страхотна тема ! И аз се включвам с моите писанчовци

Това е Чертичка и е момиченце на 2 годинки


Това е Точка и е момченце на 4 годинки

Абеее, Точка и Чертичка, супер яките имена за тези големи сладури

Това мило ангелче за краткия си тримесечен живот преживя жестоко насилие. Разбит и горен череп.



Ето и неговата история:

https://www.facebook.com/mariyawill/posts/10214781166620307

В момента е в Централна ветеринарна клиника с осъществена вече първа операция, но се налагат още интервенции.

Необходими са както средства така и осиновител или приемен дом.

Мишелин не бързай да го отписваш ! Преди 5 години прибрах вкъщи едно малко рижаво котенце,беше една шепичка голямо.Беше си заживяло вече у нас ,няколко месеца бяха минали и всичко си беше наред.После нещо стана...една сутрин го видях да куца с едното задно краче,до вечерта взе да спира много често и да не може да върви.До другата сутрин почна също да си влачи крачетата.Нямах идея какво се случва ! Звънях на сумати лекари,в София,в Стара Загора ....ветеринаря ни  в Бургас беше казал,че шанса с операция е 50 на 50.Демек...нямаше гаранция и ние не се навихме на операция.Лошото беше,че освен че не можеше да върви ,не можеше да ходи и по нужда и всеки божи ден ходихме да го изакват и изпишкват.Лекаря ни предложи да му слагаме едни инжекции (нивалин или нещо такова ми се върти в главата,не помня вече) като той също беше на мнение,че шанса пък с инжекциите да се оправи е нищожен.Видиш ли,един ден докато го водехме към лекаря,видяхме че се е наакало ей нямаше такова щастие ! И после лека полека започна и да прохожда.
Общо взето исках да ти кажа,че всички лекари почти го бяха отписали,а сега котанка е на 5 годинки ,върви си и едно здраво коте

Ама Чертичка гледа глупаво-невинно като моето Сиси.
Същия поглед - Даже не знам за какво говориш, пък ти ми се караш...

Ооооо,тя е голям темерут.Отраснала съм с котка,бях на 6 когато нашите взеха първия ни котарак.Беше сиамец и много си го обичах.Най-милата котка,която съм имала някога.Това,че сиамките са злобни е пълна глупост.Чертичка е 200 пъти по-зла от сиамеца,който имахме.Та той почина на около 16 години.После взех на нашите (още живях там де)  рижавото коте,за което писах в по-горния пост.След това ,след като се запознах с приятеля ми и заживяхме заедно взех Точка,и накрая преди 2 години Чертичка.И с целия тоя роман искам да кажа,че не малко котки съм гледала и такова нещо като Чертичка няма  !
Например: двамата с Точка ядат от купичката си,настъпя леко Точка по опашката,той вече е оставил купичката е скочил за да се предпази.Настъпя Чертичка - никаква реакция.Яде си и толкова. После,примерно Точка е легнал на стола - в момента в който дръпна стола за нещо,той слиза и заминава на някъде.Чертичка лежи на стола - местя го из цялата стая,никаква реакция отново,Лежи си,само поглежда тъпо и пак забива главата.Прахосмукачката работи - Точка вече е под ваната,барикадирал се,Чертичка спи преспокойно в коридора.Точка ако вземе нещо от масата,което не му е позволено - тупваш го по главата,той пуска и заминава.Чертичка взема нещо от масата,удряш я,тя захапва по силно и почва да ръмжи...... няма такова животно просто

Чертичка и Точка са великолепни
не зная какво да кажа за ужаса който понасят бедните малки душички в шок съм и тук имаше една котка която хранех и изчезна не може да се завърти коте в квартала все някой ги убива просто как спят тези хора как е възможно да има такива хора само при хората има чудовища които измъчват в животинския свят няма такива коварни същества

Е аз през един двор от нас, в необитаема къща, дето хранех една майка с три малки и преди 10-тина дни умря. Здрава, права котка, посрещаше ме с навирена опашка и приветствено мяукане всеки път, даваше ми да я галя, и на единия ден леко удрямана, на следващия умряла, а те обикалят около нея и мяукат. Взех я и я заровихме, нямаше признаци да е ударена, наранена, едва ли е болест, пък малките да не ги засегне, та пак си мисля, че някой продължава да трови животни в района. Не писах тук тогава да не ви разстройвам, достатъчно беше, дето ви занимавах с другите котета от канала и после си дадох сметка, че само натъжавам хората, особено когато са безсилни да помогнат. Малките са диви, крият се от мен, но постепенно взеха да свикват и да ме пускат все по-близо. Храня ги сега по-редовно, 2 пъти на ден, преди веднъж им носех и явно тя затова е търсила и другаде храна. Сега без вода и храна не ги оставям, но как ще оцеляват без майка, само на едни инстинкти, нямам представа... Ако успея да социализирам някое и да го прибера... Всичките са ми такива, прибрани от малки бездомничета. С изключение на последния, той си е голям бездомник. А, и на Пипе втората майка, макар че тя така си и остана 2 кила и след като спря да кърми и я обезпаразитих вътрешно. Странна, миниатюрна котка, Пипе вече е почти колкото нея, а още си играят на майка и бебе . Много ми станаха, вече 5, но отдавна загубих надежда да им намирам домове. Прибирам докато мога и докато не ме изхвърлят от нас заедно с котките. Мисля си някакви варианти да ограждам двора, че да ги пускам там поне. И много внимавам уж да не прекрача тънката граница между съчувствието и лудостта, и да не се превърна в една от ония бабички с по 33 котки. Не че и 5 са малко, ама някак си минавам за нормална още. Или пък не?

Бледолилава, ако знаеш само как те разбирам.

Точно като Малчо и Пухчо бяхме. 

Пак залипсвхме за 3-4 дни, днес като се върнахме, Котуньо само леко казваше мяу, даже вече и не се сърди... Като се събудих беше една радост, чудесия направо. "Вися" в темата, ама нищо не мога да прочета или отговоря. Гушнала съм го, той наврял нос в сгъвката на дясната ми ръка, аз го галя с лявата и той повтаря галенето 1 към 1 с лява лапа като леко е извадил нокти.
На Любовчо ли да го прекръстя, на Сладурчо ли, на Мърчо ли?

PELLI, аз не бих давала често (а и не давам) карантия. Черен дроб и бъбреци са преработвателните станции на организма и там се отлагат доста неблагоприятни съставки.
Давам сурово месо. Когато беше само на него и косъмче не му падаше. Чат-пат давах и хранителни добавки. Относно замразяването- то и без това по-големия % месо е замразено. Прясно охладеното (наистина) е нищожно малък. Приятели месари ти трябват.

Ето ги трите дами: Бобка, Пипе и Доби (в лице е също като домашното духче от Хари Потър, та затова. И също толкова кльощава.). Е не мога да ги хвана в поза и трите, едва ги събрах в кадър.

Зад кадър двамата побойници. Тях друг път.

Бледолилава, като че нарочно си ги наредила- черно, черно- бяло, бяло...
Много хубави котьовци, всички
И аз се боя в един момент да не се превърна в залухава бабка, която си дава пенсийката за храна на котета, вместо за внуците...
За съжаление не мога да помогна на всички ... Засега поне (докато съм в кондиция все още)  приоритет са ми децата (може би защото съм гледала дете в "неравностойно положение")