Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 49

Възхищавам се на жени, като чета какво са минали и колко сила имат, аз от година и половина тичам по доктори и все казват не е страшно, но се появиха и други бучки, уплътнения общо взето цялата я усещам все на топченца дори не мога да установят точно конкретно образувание и уж нищо не е, но така съм се шашнала... Аз съм на същото мнение, че когато се появи лошото трябва всичко да се маха колкото и трудно да е, но ако веднага се сложат импланти не пречат ли после да се проследява състоянието?

Момичета, а как преживявате чисто емоционално шока от загубата на орган, на коса, то после ясно, че се възстановява това, но все пак.. На мен това ми се струва по-страшно дори от самата болест

При мен положението беше най-критично преди първата операция-отстраняване на яйчник и тръба заради голяма киста.Изпих 2 литра домашно вино и си "махнах" главата А тогава диагнозата беше доброкачествена киста.На втора операция ми махнаха всички детеродни органи и хич не ми липсват Важното е да сме здрави и живи,нищо че корема ми е като на Франкенщайн
Химиотерапията я приех точно както трябва-като необходимо лечение,беше профилактична според докторите.Отрязах си дългата коса и бях готова с перука.И,о чудо....направих алергия от едното лекарство,вливаха ми само Карбоплатина и косата не ми падна.
Не се шашкай миличка ,всичко ще мине.

Днес минах ТЕЛК дадоха ми 91% за 2 години.

Teddyto1, само за хубави нещо да си харчиш пенсииката 

Simeon164213..... , изясни първо диагнозата.
Може въобще де не ти се налага да се сблъскваш с това.
Тук момичетата могат да потвърдят , че в началото много им надувах главата за косата.
Да правилно чу - за косата , а не за гърдата.
Нея бързо я прежалих . Е , не мога да кажа , че съвсем не ми е гадно. То нови сутиени , нов бански.... Финансови разходи.... Но като съм навън даже забравям , че съм с протеза. В къщи си ходя без нея и пак изключвам.
Косата обаче ми е голям проблем още и още..... Хем перуката ми е от естествена коса .
Ако се наложи пиши ми ще ти кажа от къде е - доплатих само 150лв
Даже си използвах моята коса + дарени коси.
Не съм ви казвала какъв куриоз имам с нея.....
Имах 1 бял косъм на главата в ляво до ухото. Сега в перуката ми същия този бял косъм си е на същото място 
Не се харесвам с бретон и туй-то. А , перуката мие точно с бретон. Все се притеснявам да не се надигне от някъде да се види дали не е перука. А , външно не си личи. Даже сестрите в онкото ми се чудиха как не ми опада косата- Е , просветлих ги накрая. Изкарах й акъла на едната - беше ми станало топло и я свалих. Тогава разбрах , че си мислили , че е моята
Спря да ми се излиза навън !
Добре ,че имам приятелки дето ме измъкват да ходим на разходки.
Детето вчера поиска на вън да вечеряме.
Съгласих се и му обещах поне 1 път месечно да го правим. Много се затворих просто.....
Но има светлина в тунела вече имам около 1см коса.
Тепърва ще тръгва силна и здрава. След Коледа може и перуката да махам- знам ли ...

Благодаря ви момичета и дано всичко при вас е наред занапред
🌼🌼🌼... Наистина трябва да си изясня какво точно е, защото повече ме плаши неизвестното, дано не ми се налага всичко това, като разбера какво и що е ще пиша пак 😃

Аз лично по принцип съм си идиотче. От дете съм свикнала на ожулени лакти, колене, тук там синини, изгаряния, насилствено постригвания на буйни коси заради въшки и техните гниди или залепени дъвки в косата и съм си казвала само едно "Ох... така да бъде, режи сега пък то изрязаното ще се върне, а аз на тях по-късно ще им го върна стократно!!!" Относно рязането на орган, който няма как да си порастне отново обаче аз лично получих мотивация и вдъхване от моя мъж. Гледа си ме влюбено, милва си ме, иска да ме гушка, грам не му пречи, че двете ми гърди различни са станали. В това отношение точно това е най-силната подкрепа, която получих. Аз съм 55 кила, той 120, милва ме внимателно, щади ме, продължава да ме обича и снизходително да постъпва, когато аз зъбките оголя.

С всичко се свиква. За мен е важно да не ме боли, да не ми е лошо и да не изглежда грозно.
Косата ми расте като бебешки пух, не знам какво ще излезе накрая
За протокола - раната ми пак протече, този път много. Не дава изгледи да се затвори. А от лъчетерапията имам зверско главоболие. Някой боляла ли го е главата от това?

Леди, лъчетерапиите за мен са тежко нещо...Аз съм болна и с нерви и след всяка лъчетерапия съм била като след слънчев удар и със страшно тежко безсъние..

Днес оставила съм дъщерята в София в лицево-челюстното отделението за биопсията на лимфен възел....Приел ни е доц. Станимиров и сме ходили при него! И сега дъщерята ми казва, че лимфен възел, сигурно, няма да маха той, защото не сме платили избор на екип. Възможно ли е това? Ако ни е за обикновен младок-лекар, каквито виждам там, то закакво сме ходили при доц.Станимиров? Той ни е приел днес, прегледал отново. Приготвили сме сто изследвания за да сме в надеждни ръце...То начинаещите на по 30 г. хирурзи има и при нас...нали сме искали да ни огледа светилото...

Какво значи ,"обикновен младок"???
Това е университетска болница, като сте отишли там, значи сте се съгласили на правилата, а те включват да ви "оглеждат" специализанти и студенти, но те никога не вземат самостоятелни решения, не правят окончателни заключения, не назначават лечения.
И това е само една рутинна биопсия, не е някаква сложна хирургична интервенция.
Доцентът е лекуващият ѝ лекар и със сигурност ще присъства и ще направлява т.н. младоци.
Тези" младоци" утре ще те лекуват ако ти се наложи...
Май няма угодия за теб, emma...

P.S.  Два пъти ми се налага в последните години да лежа в Алергологията на Александровска болница и съм много впечатлена от "младоците"- много спокойни, уравновесени, внимателни, обстоятелствени и не на последно място компетентни. Много им се кефя.
 Дай Боже, да останат тук?

Ема понякога е по-добре да си при младок както казваш ти. Имам доста добри впечатления от младоци. За мен някои младоци си гледат много повече работата от някои не младоци. Младоците все още горят от мерак и имат желание за работа. Разбира се това е мое мнение.

AnyHr, да не дава Бог! Това, което си ми написала - направо ме е разстрои....Ние сме тръгнали при доцента, а не е някой да се учи да вади възлите на дъщерята ми на шията. В такъв случай ние имаме тук опитните хирурзи /не е стажанти и студенти/и във Враца дори да сме отишли....До кабинета е седяла една жена и ми е казала, че нещо са й увредили вратната жила заради биопсията - има страшен оток на лимфата на това място. Сигурно някой се е учил...И аз съм учудено я попитала, че уж хвалят доцента....и са я извикали в кабинета. На мен също в Академия се поучил един анестезиолог да слага спинална упойка, с което ме е напратил в болницата за 10 дни с оток на мозъка...а са ме убеждавали, че това е само една инжекцийката - „боц“ и нищо няма...

Днес специално питах за главоболието. Наистина съм като слънчасала. Не можело да е от това, така казаха. Утре ще говоря и с доктора.  Как пък да не може, щом почнаха да ме облъчват и започна да ми се пръска главата.

Да ви попитам, изтръпват ми пръстите на оперираната ръка, днес за първи път...Има ли от какво да се притеснявам, на какво се дължи, само в едната ръка е изтръпването.