Как да простя?

Аз не успях.И не егото ми ни раздели, а недоверието...постоянното подозрение къде е/с кого е/защо закъснява.....
В един момент и двамата вече не издържахме на тормоза.
Като уточнявам, че става дума не за съпруг, а за гадже-проекто годеник.
Не знам дали изобщо бих могла да имам вече доверие на човека, предал ме така подло.....дори той да има цялото желание да е с мен и да прави и невъзможното, за да останем заедно, не знам дали бих му вярвала отново.
И винаги ми е било интересно как се изгражда отново доверие между двамата, веднъж "счупено" по такъв начин....

Дай си малко повече време. Раната е все още прясна и кърви. Хубавото е, че поне се е осъзнал и е направил равносметка и е стигнал до извода, че семейството му е много по-важно. А и аз до колкото разбрах май до физически контакт не се е стигало, само разговори по телефона, което малко или много смекчава вината. За да забравите много ще ви помогне отношението на мъжа ви. Да е по-мил и нежен с вас, да ви обръща повече внимание и всяка свободна минута да прекарва с вас и децата. А вие си намерете някакво хоби, нещо, което ви разтоварва и ви кара да се усмихвате и да мислите позитивно. И най-вече: вие също в даден момент може да сгрешите. Никой не е застрахован и безгрешен. Ако се случи и не ни се прости, няма да се чувстваме добре, нали? Затова е хубаво да бъдем по-щедри относно даването на прошка, по презумпцията ,че и ние някой ден може да сме от другата страна на барикадата.

Прошката касае единствено твоя духовен мир. Погледни на нея като на самата себе си. Опитай да последваш тази гледна точка:
 Човек влиза във връзка, когато даде доверието си на човека отсреща. И когато този човек отсреща се случи да не оправдае това доверие - какъв е изводът? - Сбъркала си в преценката си че той заслужава доверието ти...!  Т.Е. сега се нуждаеш да простиш на себе си. Позволи си тази прошка!
Колкото до отсрещната страна - аналогично той трябва да потърси проблема в себе си - именно, че е решил да действа зад гърба ти пряко доверието ти. ... Не всеки може да му се случи, да се впечатли от нова атрактивна личност или тяло, но да се впусне в авантюра (да не говорим за задълбаване до влюбване) зад гърба на човека, с които вече е избрал да споделя живота е откровено преднамерено (и премислено за реализация) предателство! Не е просто "Ами, случи се!"

Ето така опитай да стигнеш до прошката. Очевидно не си го познавала чак толкова добре...
...

Какво ще стане с връзката ви е съвсем отделен въпрос! Приеми случилата се изневяра като случка, която те кара още по-добре да го опознаеш - съответно, да решиш как искаш да продължите, съобразявайки се и с това как оценяваш негово желание занапред - дали наистина осъзнава предателството си и че дори да "залепите вазата, счупеното винаги ще личи" за паметта ви... След подобни истории много хора осъзнават слабостта си и нуждата от помощ от партньора си, други пък продължават в същия дух, ориентирани с едното око към нови завоевания с надеждата да не бъдат хванати. ... Ако решиш да пробваш с опит да преодолеете кризата, но той отново се издъни (например, разбереш, че пак те лъже) - не се обвинявай. Приеми действията си като необходимост да разбереш дали той наистина вече е честен с теб. Не се самообвинявай, че пак си му се доверила неоснователно, а от този момент нататък решавай както е най-добре за теб и детето.

Ай стига с тия глупости, че никой не бил безгрешен и тя също можело да сгреши, просто така, случайно, да си смъкне гащите ...

Аз това, че не съм застрахована не мога да го разбера. Трябва да ми е изветряла любовта към мъжа ми, че да се хлъзна в леглото на някой друг. Просто не ме интересуват другите мъже и не гледам на тях като на сексуални обекти. Сексът вкъщи си ми е наред, отношенията също и не виждам как бих тръгнала да се оглеждам. Трябва нещо да се е пропукало между нас, за да го направя - да ме пренебрегва например. Мъжете може би по-лесно поддават, но пак това не е оправдание. Като знаеш, че ще нараниш партньора си, не го правиш. Ако любовта си е отишла - тогава си тръгни и прави каквото и с когото искаш. Мразя лъжата. Не мога да си представя да си играя ма криеница и да се мъча. Ако съм чак толкова хлътнала - раздяла с настоящия. Мразя да участвам в подли игри, както по моя вина, така и по вина на някой друг. Харесва ми нещата да са по-прости. Просто любовни терзания гледам да не допускам. Ако не ме искат, не настоявам, и не се надявам. Първа крачка не правя (това може и да е грешно, но съм такава). Ако не получавам, това което очаквам - отдръпвам се. Ако ме лъжат, излизам от играта. В триъгълници и по-сложни фигури не участвам. Мога да кажа, че досега не съм страдала освен на 13 години, когато за първи път харесах много едно момче и не знаех какво да направя. Някак прекалено много обичам себе си и ми е най-ценно да си задържа достойнството. Нищо не може да ме заболи повече от това някой да се опита да ме лъже и разиграва. Просто такъв човек би бил за мен като гаден цирей, от когото искам да се отърва. Вече съм омъжена и с деца, но не вярвам да съм се променила. Заедно сме докато нещата са така, както трябва да са. Като си писнем - всеки по пътя си. За други раздялата може да е по-тежка от това да простят. Аз не мога да живея с човек, на когото нямам доверие.

Салсиша, грешките могат да бъдат много и различни, не е само изневярата. Не искам да навлизам в подробности, но за моя мъж примерно аз бях казала и показала, че му нямам доверие за нещо, което той много искаше. Нищо общо с друга жена или друг мъж. Което го обиди повече отколкото ако бях му кръшнала. Така че има грешки и грешки. Не разсъждавайте толкова ограничено.

Преди доста години съм в майчинство с второто ни дете, като разбрах, че ми изневерява с колежка ( разведена с едно дете).
 По-малко от две години живеехме в собствено жилище.
Аз разбрах, защото жената се обаждаше на дом. тел. и мълчеше или казваше, че има грешка, а и той в разговори споменаваше името Антоанета (тогава в службата правеха абонаменти за списания и така Тони се абонирала, дали искам и аз и тн,). Пък моя мъж, като си пийне, става по-приказлив ( голям зор беше, защото не обича алкохол)....та както й да е призна си, но каза, че е било грешка.
Лято е, отворена е вратата на терасата, явно виковете ми са се чули и от съседи.Той плаче и ми се моли да му простя, но тази нощ отиде да спи в колата.
На етажа имах една възрастна съседка, при която при нужда оставях децата или тя идваше в нас, та тази жена ми каза, че трябва да си запазим семейството-оная му работа не се е изтъркала от една изневяра, да не оставям децата си без баща.
Простих му, но му казах, че и аз ще му изневеря...Отначало не можех да го гледам, бях много обидена.Сега след повече от тридесет години не съжалявам.Отгледахме си децата, често ми казва, че съм много хубава и годините не ми личат, че обожава мириса ми.Когато децата поеха по своя път ние двамата имаме много по- голяма нужда един от друг. Обаче аз не му съм напомняла, за оня случай, а и не ми давал повече повод да го ревнувам.
Не му изневерих, защото нямах желание и необходимост.
ПП бях го забравила, сега ще ида да сдъвча моя дедо.

Ама нали бил влюбен в колежката? Едно е да е имал сексуални мераци към нея (чукаш и бягаш), съвсем различно е да има чувства и емоции.
При второто аз не бих простила, още повече, че ти си го хванала на тясно и си е признал. Я, си представи, че не беше го хванала. Щяха още да те правят на глупачка зад гърба ти.

Трябва да простиш на себе си и да продължиш напред.

Именно. Изневярата не е в тази палитра. Не е "грешка".

Мисля, че за мъжете е грешка. Те гледат на секса и забежките по доста различен начин от нас. Това повечето жени не можем да го проумеем, но е факт.

Ами пробвай да му сложиш рога и ще видиш, че никак не гледат различно ... дори женската обида от изневяра, не може да се сравни с мъжкия гняв от същото. Гледат различно уж, когато им изнася.

Прочети за мъжката и женската изневяра и ще видиш разликата.

Нямам нужда да чета за мъжете и жените по книжките.

Имаш.