Признайте си

  • 4 705
  • 56
# 15
От 10 години сме заедно, от 6 - сме женени. Никога няма да забравя онова чувство, което изпитах, когато го видях да спи в леглото на приятелката ми (тогава ходеше с нея и бяхме заедно на почивка, та бях влязла в стаята им за нещо). Помислих си, че искам да съм на нейното място Embarassed. Е, вече 10 години съм на мястото й и въпреки че продължавам да го обичам, ще излъжа ако кажа, че тръпката е същата като в началото, но не е изчезнала, само че сега има повече спокойствие и хармония във връзката ни, отколкото бурни страсти. Кога стана така? Незнам, някъде през годините ...
Виж целия пост
# 16
от 4 години сме заедно, от 3 сме женени - все още поскачам от вълнение като хлопне вратата на входа на къщата в която живеем от вълнение и нямам търпение да го гушна и нацелувам.
мисля даже, че ми се увеличава тръпката с времето
Виж целия пост
# 17
Ние сме заедно от близо 5 години и още не ми е минала тръпката. Е, естествено не е като в началото, но все още я има. Heart Eyes
Виж целия пост
# 18
Ами още не е преминала.Знам че и това ще стане, но се моля да не е скоро. Praynig
Виж целия пост
# 19
Ох , колко добре го е казала Ню все едно описва и нашата връзка , чак се просълзих Embarassed. Разликата е в това , че сме заедно от 7г. , а се познаваме от деца.
Виж целия пост
# 20
От 10год. сме заедно. Напоследък има моменти когато няма ама хич никаква тръпка - работим заедно, ядосваме се заедно, вкъщи само аз - детето, къщата и т.н., защото той е изморен. Ама се сговнявам за по няколко дена в месеца - фуча, викам, мълча и въобще не си и помислям за тръпка. Понякога обаче - само като чуя ключа в ключалката и като ме погледнеееее /нищо че сме се разделили преди 30мин./ и така му се мяткам на врата и така ми се обръща стомахчето, че все едно съм пъпчива тийнка на първа среща /излъгах - никога не съм била пъпчива Joy/.
Та така - при нас като във всичко - върхове и спадове  bouquet
Виж целия пост
# 21
Заедно сме от 6 години, оженихме се преди близо една. Чакам го като топъл хляб всяка вечер  Mr. Green
Виж целия пост
# 22
ако трябва да съм чесна ние сме десет години с мъжа ми
събрахме се когато бях на 16
бога ми още ми се свива стомаха като ме докосне
и припкам от тераса на тераса щом приближи времето когато трябва да се прибере
за сега още и още трупката е жива дай боже да е винаги така
Виж целия пост
# 23
женени сме от една година ,а сме заедно от три...все още си тръпна като ме докосне Kissing Heart
Praynigдано винаги да е така
Виж целия пост
# 24
И аз вися по прозорците да го чакам Laughing Как не ми секна ентусиазмът толкова години вече ooooh!
Никога не съм била лудо влюбена в него. В началото дори не го харесвах. Но между нас има едно сексуално привличане, което с годините не е намаляло (поне при мен). Е, намям пърхане в корема, не ми се подкосяват колената и не ми се потят дланите Wink Но все още може да ме накара силно да го желая.
От 5 дена е в командировка и ще дойде след още 4... Ми като болна съм Sick И само чакам да ми зънне. Нямам търпение да се прибере, а времето минава толкова бавно Confused
Виж целия пост
# 25
За висене, не вися, защото той се прибира преди мен като през това време е взел детето. За тръпка, естествено, че не е като в началото, а и ежедневието ни поглъща - не сме безгрижни като в студентските години  Sunglasses

А иначе обичта си я има и то много... Живот, кво да правиш... Crazy
Виж целия пост
# 26
Ами след 12 години брак мога да кажа,че тръпката все още я има. Heart EyesНе сме си омръзнали все още и се надявам да продължаваме все така.
Виж целия пост
# 27
Абе никой не говори за тръпката, разбирана от повечето от насSimple Smile)  говорим за подкосяването на краката... при вида на любимия  и момента, когато под лъжичката ти запърхат пеперуди.
е, това отмина постепенно. Чак велик трепет вече няма и е нормалноSimple Smile  Сега се каня да го изненадам за 40-тия си рожден ден/ който не се празнува/  и ще му определя среща навън. ще се подготвя страхотно. 
И още от сега ми тръпне   под сърцетоSimple Smile  Тооолкова отдавна не сме се срещали някъде...
Виж целия пост
# 28
Не ми е минала тръпката още, а сме заедно от 1998 г. Обичкам си го моето мъжленце и това си е.
Като че ли в началото не бях така влюбена. Ама я ме вижте сега newsm03-като омагьосана съм. Той пък в началото беше толкова хлътнал, а сега е доста далечен. Това ли ме предизвика, ама чезна по него все едно не е моя мъж, а някой недосегаем. Тръпна, чакам го, искам си го...
Една усмивка да ми даде и денят ми тръгва. Май вече съм влюбена Heart Eyes
Виж целия пост
# 29
   Откакто родих, сиреч на 2-та година.Гадно ,ама факт.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия