Разделихме се - добре или не?!

  • 5 643
  • 59
# 15
Само жена може да сее на дъното просо, да рови и да рие, след като е приключило. Абсолютно излишно е.
На теб ще ти отнеме от времето и енергията, не на някой друг. Излез някъде с приятели и не дълбай добро ли е, зло ли е... Всичко е за добро. Анализите относно какво е от негова страна и дали няма да изтървеш някакъв шанс са ти  излишни.
Виж целия пост
# 16
О да, определено и аз имам вина. Просто той граничи с безразличието. Усещам, че може с мен, но може и без мен. Което не го амбицира да се постарае да се разбираме повече естествено. Аз си обърнах живота на 180 градуса заради него, че даже и кога да ходя на работа съобразявам с него... и накрая когато с 300 зора съм си освободила деня той иска само да лежи и да мълчим.
И двамата имаме да се напасваме, иска да предложим идеи как да стане, но аз такива нямам.......и мисля ли,мисля...
Виж целия пост
# 17
Аз знам, че хората кардинално не се променят. Но не разбирам защо когато са във връзка не могат да променят някои дребни нещица, които дразнят другия? Не говорим нито за превъзпитание, нито за дресировка, просто виждаш, че с нещо нараняваш другия и се СТАРАЕШ да редуцираш проявите му.

А ти защо не проумееш, че хората са такива каквито са и не са длъжни да се променят.
Или харесваш такъв какъвто е или си тръгваш.
Ако искаш да променяш някого - значи хич не го обичаш.
Голяма глупава мания имат повечето жени. Да променят мъжете. И после страдат.
Виж целия пост
# 18
Ако е било писано, щяло е да стане. Щом не е станало, значи не е било писано.
Да насилваш една връзка не е добра идея. Даже и да постигнеш своето, след време жестоко ще съжаляваш.
Виж целия пост
# 19
чудесно е, че сте се разделили
надявам се, че темата не е породена от чудене как да си го върнеш, а защото искаш да чуеш, че това е най-правилното за теб, да се обърнеш спокойно и без терзания да продължиш да търсиш "своя човек"
Виж целия пост
# 20

Ще се промени и осъзнае някой от грешките си, но не за теб. Ще е друг, но с друга. Нека да си чукне малко главата и след време като остане сам ще осъзнае някой неща. Теб това не те касае, защото докато е с теб ще е все така.
Моля ви се не бъркайте песни с реалния живот, малко са хората които си взимат някаква поука. Какъвто е бил с предната, такъв е и сега. Грешно е да тръгваш с нагласата, че заради теб някой ще се промени. Още по смешно ми е като чуя репликата " ма аз заради теб толкова много съм се променил/а" Ха-ха. Няма такива филми. Авторката за какви въобще сериозни намерения бълнува като само след година не може да го диша и всичко в поведението и държанието му я дразни. Този човек някакви добри качества има ли, аз в поста й не прочетох за такива. Скъсали сте , давай нататък и въобще повече нито го търси нито го мисли.
Виж целия пост
# 21
О да, определено и аз имам вина. Просто той граничи с безразличието. Усещам, че може с мен, но може и без мен. Което не го амбицира да се постарае да се разбираме повече естествено. Аз си обърнах живота на 180 градуса заради него, че даже и кога да ходя на работа съобразявам с него... и накрая когато с 300 зора съм си освободила деня той иска само да лежи и да мълчим.
И двамата имаме да се напасваме, иска да предложим идеи как да стане, но аз такива нямам.......и мисля ли,мисля...

Грешка номер едно е да си мислиш, че си незаменим. Няма такова нещо. Разбира се, че може и без теб. Както и ти без него. Дори и в началото да ти е трудно, ще го забравиш. Другата грешка е да почнеш да се съобразяваш изцяло с него. По какъвто и повод да е било не съм го правила никога.
Виж целия пост
# 22
Какви песни? Хората се променят. По себе си съдя.
Виж целия пост
# 23
Какви песни? Хората се променят. По себе си съдя.
  Хората,не мъжете.
Виж целия пост
# 24
Хората се променят, и още как, само да им припари достатъчно под задника. Тоя тук е тръгнал да се жени с мъжката идея - че ще има готвено и секс и жената ще си мълчи. Жената пък още е романтичка и смята, че ще я вземат заради характера й и защото е интересна личност. Да, ама не е намерила правилния типаж.

Иначе по принцип в крайна сметка с брака след няколко години се стига до фазата седим си и си мълчим, щото си знаем кътните зъби. Ама в началото има един напечен период, докато се задвижат нещата...и е бая гадно някой да се влачи като народна песен.

Аз например често се изкушавам да извия врата на хора, които стават по-късно от 8 сутринта и до 2 следобед са неадекватни. Или не спазват уговорки. Или като цяло са скучни тюфлеци и лежат и мълчат.

Та така, хубаво е, че навреме сте се усетили. Че иначе с инертен мъж ако дойде дете...майко мила. Там ти трябва човек да скача на секундата и да изглажда ситуацията, не да седи и да оставя нещата да отлежават, докато друг ги свърши.

Виж целия пост
# 25
Какви песни? Хората се променят. По себе си съдя.
  Хората,не мъжете.

Съгласна. Мъжете не са хора.  Laughing
Виж целия пост
# 26
Проблема ви е, че сте коренно различни с него като характери. Но за мен не е правилно да се опитваш да го променяш- или го приемаш и обичаш какъвто е, или си намираш такъв, който да е по- отговорен.
Виж целия пост
# 27
Какви песни? Хората се променят. По себе си съдя.
Да, хората се променят, за това не споря, но в повечето случаи го прават за самите себе си , а не по настояване на половинката.
*песента в която се пее нещо от рода на "ще съм друг, но за друга" мисля е на Скандално или нещо подобно
Виж целия пост
# 28
О да, определено и аз имам вина. Просто той граничи с безразличието. Усещам, че може с мен, но може и без мен. Което не го амбицира да се постарае да се разбираме повече естествено. Аз си обърнах живота на 180 градуса заради него, че даже и кога да ходя на работа съобразявам с него... и накрая когато с 300 зора съм си освободила деня той иска само да лежи и да мълчим.
И двамата имаме да се напасваме, иска да предложим идеи как да стане, но аз такива нямам.......и мисля ли,мисля...

Постепенно изникват повече подробности около вашата връзка. След този пост оставам с убеждението, че ти си тази която е полагала усилия и е дърпала връзката в някаква посока, а така не става. За да вървят нещата трябват двама. Иначе се стига до изнервяне, както е при теб. Може би не само неговият характер, но фактът че той е абсолютно пасивен във вашите отношения е довел до раздяла. Няма смисъл да се мъчиш с нещо подобно, няма да е пълноценна връзка. Търси взаимност.
Виж целия пост
# 29
Ами много е прав твоят приятел. Или го приемаш такъв, какъвто е, или се разделяте. Другото е ирационално. По същата логика вместо той да се променя, както на теб ти харесва, защо ти не се промениш, както на него му харесва?
Явно сте много различни и не сте един за друг. Приеми раздялата и си извади поуки за следващата връзка.  Търси си партньор, който притежава чертите, които  искаш, а не да се опитваш да го моделираш по твой вкус.
Аз например също не бих търпяла безотговорен мъж. Представи си един ден да забрави да вземе детето от детска градина(примерно)....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия