Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 8

Невена, какво е кето грип. Сега реших след почивката да се хвана сериозно с режима.....трябва ли да очаквам някакъв дискомфорт.
 
Искам да ви питам вечерната иглика веднага ли действа, или е с натрупване.

С натрупване.

Алина, давай да почваме сериозно двете с теб. Предизвикателство.

Шарки, с удоволствие. Не знам как ще преборя пословичната си лакомия, но нямам избор. В почивката ни беше включен и Родопския край, прочут с гостоприемството си и чудната си кухня, та трупнах още някое друго кило....

Като започнеш да ядеш храни, които я укротяват и не я провокират. 
Или както казва Аткинс:"За да отслабнем, не е нужно да проявяваме воля.А мъдрост, за да се поставим в положение, в което волята просто няма да ни е нужна.".

Браво на Аткинс!

Много се дразня, когато някой почне да се оправдава, че не може да отслабне, защото не може да гладува.
Ама хора, кой ви говори за глад?!

Аз също съм пословично лакома. До 15 г. възраст, докато беше жива майка ми, бях злояда, шеметно злояда. Само 3 месеца след смъртта ѝ проядох всичко, даже голи сърми в доматен сос. И станах също лакома: каквото и да е, готвено да е. До раждането на третото номера минаваше, че нищо не ми се лепеше, обаче след това...

Ще морим лакомията с краставици и моркови между храненията и с правилно хранене. Ще си докажем, че сме по-силни от някакви си гадни филии хляб или солети. We are better than that.

За мен най-големият проблем е да не ям след 19 часа. Примерно вечерям в 19 часа и към 22 вече съм озверяла от глад .......

Явно не ядеш правилната храна.
Аз ям също в толкова и даже си лягам в 00 часа сита.


Не зная. Но все пак това е билка, а не метформин. Тя помага, но според мен донякъде. Ако не се яде правилно, чудеса не може да се очакват.

Колкото до движението, гимнастика или какъвто и да е бил спорт - всичко е до желание, а не до неможене.

Аз никога не ям след 19.
Когато съм нощна смяна също не ям нищо през нощта. И не съм изпитвала глад.


+100

Майка ми отслабна 20 кг. без грам движение и само с диета. При това 50% от ежедневието й е лежане понеже е пенсионерка и си е вкъщи.И аз се учудих но установих че за отслабването е нужна само диета нищо повече.Това видях с очите си.Радвам се че е така защото с моите стави не мога да ходя много.Що се отнася до спорта според мен той разбира се е важен, но меже да се отслабне и без него.Ето и аз започнах да свалям без движение...ми факт е просто виждам го на кантара..

DeVa, често ям и в 19.30. Заради вечерната гимнастика.
А сутрешната я знаете - тибетците. Седем минути отнема  7 минути са нищо.
А вечерната силовата ми е 15, максимум 20.
Утре ще съм на кроса вечерта - 22-23 минути.
Колкотото повече кила има човек, толкова е по-отпуснат, отпаднал и мързелив. Но дори и това не е оправдание. Като съм била 110 кила, пак съм правила, даже бавно, щото си бях мързелива и отпусната, ама я правя. И колкото повече свалям, толкова повече ми идва енергията. И сега съм си мързелива. Аз съм си бавна натура, ама пак правя.
Като имам дни да нямам никакви упражнения и после ми е тегаво.
Колегите ме питаха как слабея. Обяснявам набързо храненето + гимнастиката сутрин и вечер.
Отгговорът е - "Ааа, ти имаш много свободно време"  Аз имам мъж и деца. Вечеря трябва да правя.
Аз деца нямам, ама вечеря правя почти всеки ден. Човек като иска, ще си разпредели времето. А точно аз не съм от хората, които могат да го разпределят, но за спорта съм станала желязна. Не ме интересува като се прибера кой е гладен и кой не. Чичо ли, леля ми, брачедката, брат ми ли, майка ми. Ще ме чакат и това е. От понеделник до петък имам гости всяка вечер. И пак намирам време. Често само петък пропускам, защото се моткам по магазините след работа 
Познавам жена с тризнаци на по 3-4 годинки, която прави всеки ден гимнастика  А, и работи. Нали има мъж. Той не е дете. Като каже отивам да карам кростренажора, той се заема с деца и вечеря, после тя се присъединява.

Chief Montesuma, 110 кила бях, сега съм 68. Като бях най-дебела, имах висока пикочна киселина от която коленете ме боляха страшно, бяха издути, а да не обяснявам какви болезнени бучки имах на долната част на краката пак от пк. И пак намерих желание и време. Правих си гимнастика и то бавно и не ми пукаше дали боли.
Режим само без спорт съм пробвала, при мен се стопира. Пробвай. Но лично аз не държа да съм само слаба. Държа да съм слаба, но и стегната. А и здрава. Затова го правя. Отпусната кожа не желая.

Тя и моята майка отслабна, само с Глюкофаж и лежане. Та чак се притесни, че е болна от рак.
Ама нищо ѝ няма, слава Богу, всичко ѝ огледаха и изследваха хората. Само малко ѝ е нисък хемоглобина, тя цял живот е с нисък, но сега явно Глюкофажа влияе лошо.
Иначе е много ленива и хич я няма с ходене и движение.

Дева, пак ти повтарям - това си е твоя филм и ти си късметлийка, че не изпитваш глад и че не се налага да бройш калории. Аз хем съм безумно гладна хем едвам отслабвам, в моя филм сценария е друг, защо не искаш да приемеш, че има и друга истина освен твоята?!

Това е похвално наистина 😊
Но не може треноровки с коксартроза мила.Противопоказно е.Тя иска лечение това не са просто болки а се износва хрущяла от триенето при ходене а кво остава за трениране.
Аз имам 5 години карате когато бях по малка.На обяд 3 часа и вечер 3 часа.Много тежки и силови бяха.Но това е в миналото.Така че знам какво е спорт при това тежък но вече не е за мен.Това каза ортопеда ми.Освен това дори при ходене боли.Бучките и аз ги имам барабар с подуване и пукане и щракане.Свива ми се сърцето при всяко пукане защото знам какво причинява на крущяла при триене а то е при всяка крачка, сядане, ставане.Да клякам изобщо не мога.Забравих да кажа че скоро си продадохме велоергометъра който въртях 6 месеца по 1 час дневно.Държа да кажа че 1 кг не свалих а показваше че изгаарям сума ти калории...ква е тая работа незнам...

Не съм запозната много с това заболяване, но са ми казвали, че е тежко.
Имах преди години позната с него и ми е казвала, че прави гимнастика. Някаква специална.
Бучки имах на коленете. А и страшни болки. А едната бучка на десния тръгваше от коляното и стигаше почти до ходилото. Огромна издутина. Каква бучка, то гърбица си беше. Почти година седя. Помня, че тогава изследвах пикочната и беше май над 500, може и 600. Ядах и много колбаси тогава. Не винаги бях веге. Спрях ги и болките се успокоиха до 2 седмици, а след 2 месеца изчезнаха и бучките. Кой знае какви отрови има в тия салами. Ама още се хранех с много бързи В. После дойде и диагнозата, стегнах се. В началото само сладкото разкарах колкото мога. Не че не съм хапвала. Тогава и коленете минаха. Но за болките в коленете ми помогна велоергометъра.
Пък и съм с 2 дискови хернии. Всички лекари при които ходех ми забраняваха всякакъв спорт освен плуване. Питах за кростренажора и ми казваха, че доживот не трябва да се качвам на такъв уред, нито да бягам за здраве. Още по-малко коремни преси. И че винаги ще ме боли. Аз не можех и да работя, а бях млада. И сега съм още млада - 38. Даже някои лекари са искали да ме пенсионират по болест. Телк да ми дават. Аз им казвах - не искам телк, не искам да ме боли. Искам да водя нормален живот, а те казваха, че не можело това да стане. Но стана.
А сега си карам кроса и не ми дреме. Болки в кръста, да чукна на дърво почти нямам. Ако има са толкова мижави, че дори не им обръщам внимание. Защото помня онези парализиращи болки и ми трябваха патерици и половин час за да отида до тоалетната и 10 минути да си събуя гащите.
 Само като съм в цикъл ме боли кръста сега, не знам защо.
Сега от какво бяха тия подутини при мен е ясно - много ядене на В и висока пк. Точна диагноза не съм търсила. Точно тези бучки ме събудиха и почнах да се вкарвам в релси постепенно.
Мисълта ми е да не се отчайваш. Аз бях много зле.

Имам колежка впрочем. Тя е в производството, а аз съм към администрацията. Но вдига тежко. Диагнозата и е по-лоша от моята. Но пак го вдига тежкото. Обаче отказва да прави гимнастика или каквото и да е било, защото лекарите и казали така и че само може плуване.
Не на мен тия.
Просто си е сложила капаците и не иска. А обяснението и за вдигането на тежко е, че трябвало да работи.
И аз тежко не вдигам. Ако се наложи, викам мъжете. Знам какво ми е причинявало тежкото. И дори сега като съм слаба /горе долу/ пак не ми се рискува.

Ох, пожелавам ти да се оправиш. Всичко да ти се оправи 
Търси и пробвай всякакви начини на лечение. Храната също.
Търси движнеие подходящо за теб. И по позитивно. Защото съм установила, че и това помага.