LGBTQ+ тийнейджъри

Здравей, абсолютно те подкрепям в отношението спрямо детето ти. Аз съм в подобна ситуация. Аз съм веган, съпругът ми е/беше/ слънцеяд, а дъщеря ми на около 4-годишна възраст се самоопредели като куче. Твърдеше, че сме мама-куче, баща-куче и дете-куче. Много искаше да й родя братче-куче, в краен случай - колело. Тъй като и аз, и баща й също вярваме и прокламираме безусловната обич на родител към дете, я подкрепихме. Купихме й каишка, с която я  извеждахме, когато си вършеше естествените нужди, лаяхме, ръмжахме и т.н.. Поради факта, че българите са силно закостенели грубияни и никак не са отворени към свободата на съзнанието, да не говорим че са изостанили в 19 век, както можеш да очакаваш не срещнахме никаква подкрепа или разбиране - то въпреки, че живеехме в столица, претендираща да е европейска. Напротив! Споделих всичко това в един форум. От там ми  се нахвърлиха грубо, безпардонно и ми казаха, че като не ми харесва да ходя в Сибир. Речено-сторено - преместихме се близо до гр. Тюмен. За зла беля, обаче климатът не понесе на съпруга ми, слънцеяда. На третата седмица той увяхна. Дъщеря ми се съвсем подивя, но аз  знам, че е щастлива и в мир със себе си. Аз, вече десета година, продължявам да се опитвам да зачена от куче, за да изпълня най-съкровената й мечта (моля, за съвети, тъй като явно нещо бъркам в  опитите).
П.С. Знам, че сега всички потребилки ще се нахвърлят срещу мен, ама на мен ми е все тая, тъй като аз съм модерна и напредничева, а пък те  - байганки, които ядат бой от мъжете си и живеят в супермегахипер изостанала държава!

Тез котки вегани с кво ги хранят?

Здравей, абсолютно те подкрепям в отношението спрямо детето ти. Аз съм в подобна ситуация. Аз съм веган, съпругът ми е/беше/ слънцеяд, а дъщеря ми на около 4-годишна възраст се самоопредели като куче. Твърдеше, че сме мама-куче, баща-куче и дете-куче. Много искаше да й родя братче-куче, в краен случай - колело. Тъй като и аз, и баща й също вярваме и прокламираме безусловната обич на родител към дете, я подкрепихме. Купихме й каишка, с която я  извеждахме, когато си вършеше естествените нужди, лаяхме, ръмжахме и т.н.. Поради факта, че българите са силно закостенели грубияни и никак не са отворени към свободата на съзнанието, да не говорим че са изостанили в 19 век, както можеш да очакаваш не срещнахме никаква подкрепа или разбиране - то въпреки, че живеехме в столица, претендираща да е европейска. Напротив! Споделих всичко това в един форум. От там ми  се нахвърлиха грубо, безпардонно и ми казаха, че като не ми харесва да ходя в Сибир. Речено-сторено - преместихме се близо до гр. Тюмен. За зла беля, обаче климатът не понесе на съпруга ми, слънцеяда. На третата седмица той увяхна. Дъщеря ми се съвсем подивя, но аз  знам, че е щастлива и в мир със себе си. Аз, вече десета година, продължявам да се опитвам да зачена от куче, за да изпълня най-съкровената й мечта (моля, за съвети, тъй като явно нещо бъркам в  опитите).
П.С. Знам, че сега всички потребилки ще се нахвърлят срещу мен, ама на мен ми е все тая, тъй като аз съм модерна и напредничева, а пък те  - байганки, които ядат бой от мъжете си и живеят в супермегахипер изостанала държава!

Здравей, абсолютно те подкрепям в отношението спрямо детето ти. Аз съм в подобна ситуация. Аз съм веган, съпругът ми е/беше/ слънцеяд, а дъщеря ми на около 4-годишна възраст се самоопредели като куче. Твърдеше, че сме мама-куче, баща-куче и дете-куче. Много искаше да й родя братче-куче, в краен случай - колело. Тъй като и аз, и баща й също вярваме и прокламираме безусловната обич на родител към дете, я подкрепихме. Купихме й каишка, с която я  извеждахме, когато си вършеше естествените нужди, лаяхме, ръмжахме и т.н.. Поради факта, че българите са силно закостенели грубияни и никак не са отворени към свободата на съзнанието, да не говорим че са изостанили в 19 век, както можеш да очакаваш не срещнахме никаква подкрепа или разбиране - то въпреки, че живеехме в столица, претендираща да е европейска. Напротив! Споделих всичко това в един форум. От там ми  се нахвърлиха грубо, безпардонно и ми казаха, че като не ми харесва да ходя в Сибир. Речено-сторено - преместихме се близо до гр. Тюмен. За зла беля, обаче климатът не понесе на съпруга ми, слънцеяда. На третата седмица той увяхна. Дъщеря ми се съвсем подивя, но аз  знам, че е щастлива и в мир със себе си. Аз, вече десета година, продължявам да се опитвам да зачена от куче, за да изпълня най-съкровената й мечта (моля, за съвети, тъй като явно нещо бъркам в  опитите).
П.С. Знам, че сега всички потребилки ще се нахвърлят срещу мен, ама на мен ми е все тая, тъй като аз съм модерна и напредничева, а пък те  - байганки, които ядат бой от мъжете си и живеят в супермегахипер изостанала държава!

Тез котки вегани с кво ги хранят?