Рак на белия дроб - тема 2

Аз познавам трима - двама мъже и една жена. За съжаление и тримата си отидоха в рамките на година.
Защо темата е тъжна. Първо може би поради зловещата международна статистика за рак на бял дроб.
Второ - повечето от засегнатите са мъже. Мъжете не са толкова борбени и експериментатори.
Трето и може би най- важно. Може би много зависи от органа който е засегнат. Навремето бях чула, че рака почне ли да те боли се пиши полуумрял. Ракът на белия дроб боли, поне мен. Боли ме мястото, боли ме цялата лява половина, задушавам се, нямам сили, свистят ми гърдите. Какво ли още друго не прочетох... Преносът на кислород е основно за съществуването на всяка клетка. Този рак като, че ли ти връзва ръцете. Стоиш и гледаш.
Лъжеш се, че съм борбена за себе си и здравето си. Не ми се е налагало да се боря за здравето си. Страхувам се, че не зная как, а и не съм сигурна дали има смисъл. Твърде трудно взех това решение и дано не се окаже без резултат защото тогава войната ще бъде загубена.

Ал и при нея го имаше този момент с болката,но премина.Ще ти разкажа как се бори тя.Толкова  нежна душа е тя и толкова силна.Знаеш ли колко пъти само със силата на думите ми е вкарвала сърцето в ритъм,тогава когато страдах от тези пристъпи.
Обградила се е само с положителни хора.Не позволява на никого да споменава за болестта.Дори не чете нищо в интернет и не гледа телевизия.Пази ума си чист.Чете изключително много психологически книги.Убедена е ,че психически ще унищожи болестта.
Дори да знам,че повръща в момента след поредната химиотерапия, заявява твърдо- Добре съм.Добре съм.
Не се интересува какво и вливат.Доверила се е на лекаря си.Дори не се интересува,как са изследванията и.Казва-Аз добре ли съм, добре съм.Повече не ме интересува.
Може би моментите и на слабост са само, когато е в болница и по стая и се падне писимистично настроен пациент.Тогава ми звъни и наистина се чувства слаба.Стои в някой ъгъл на коридора и се чуди как ще издържи.
Когато е на химиотерапия слуша само какво казват лекарите,но когато е в почивка постоянно се занимава със себе си.Помагат или не,никой не знае,но постоянно си прави компреси с хума, настърган лук, който поставя в марля.И с хвощ  в торбичка.Дори и с газ, отдолу се маже с мас да не изгори.Не пие повече от 3 билки и по думите-" Така са ми омръзнали броколите и морковите, цвеклото".Понеже си е вкъщи лука и чесъна са постоянно в менюто и.
И най- важното.Никога не говорим за болестта.Ние сме хората, които четем в интернет и и предоставяме само положителната информация,с хора които са преборили по всякакъв начин тази болест.
И още нещо в началото на близките са съобщили не толкова добра прогноза.Тя живее вече извън тази прогноза.

Здравейте отново. Днес изписват тате. Много се притеснявам какво да очаквам вкъщи и как да му помогна. За момента изглежда добре, но все пак в болницата беше в сигурни ръце и го наблюдаваха. По спокойно ми беше. Надявам се и докато излезнат изследванията всичко да е наред. Както казах все още не съм му казала, гледам да го подготвям малко от малко. Умирам от притеснение направо. Извинявайте всички, но наистина нямам на кой да споделя. До сега казвах всичко на мама, как се чувствам, какво може да стане, хубаво, лошо.. Всичко.. Но забелязвам, че и тя рухва и за нея се притеснявам..

Silwanka, твоят баща не е глупак. Когато те изпратят на такива изследвания започна едно надхитряне със себе си и с околните. Чакането е доста изнерващо, но и представянето на резултата не по- малко. Ти познаваш по- добре баща си, въпреки, че е трудно да се прецени как човек ще реагира в такава ситуация дори да е имал подобни. Трябва обаче да е убеден, че ще се борите до края и няма да е сам в тази борба.

Да така е, Ал. Просто усещам, че наистина нищо не е доразбрал за сега. Но няма мърдане и рано или късно ще разбере. Просто той е медицинско неграмотен, но предполагам, че ще усети, че нещо става. Много изпълнителен е когато му се каже какво трябва да прави за негово добро, но като разбере да не се предаде, това е най големия ми ужас. Дано да има късмет и всички вие също да имате много късмет и успехи в битката!

По изключение ще се съклася с Роси Кат . Мисля,че трябва да се изживее всеки един ден . Защото и ние ,”здравите” не знаем ще има ли утре .  Не трябва да се оставяш на унинието ,Ал ! Ние,които те четем , те възприемаме като боец ,такова впечатление оставяш . И се опитай да не мислиш за края , нали мислите са проекция на бъдещето , предизвикай съдбата с ведри мисли . Когато си във форма прави само това,което ти е приятно ! Преди няколко месеца навърших 60 ,седнах и си дадох сметка ,че това са последните-дай Боже -години . И спрях да слугинствам толкова . Няма да свърши света,ако не си оправя леглото или измия банята . Предпочитам да прочета книжка,да науча нови думи на чужд език или изпия кафе с весели приятели . И уверявам те,силните болки в рамото и гърба успявам да игнорирам с внушение. Или може би свиквам с болката . Игнорирам и сърдечното си заболяване , което всеки момент може да ме отведе в нищото . Нали знаете ,след 40-те ако се събудиш и нищо не те боли , не си жив .

Днес празнувахме първата година, да ви почерпя виртуално 🎉🥂🎂 и да си пожелаем да празнуваме повече годишнини заедно и по-малко нови хора да се записват в темата.
Наздраве момичета.

Може би, си права , Таня, но аз не бях боледувала и бях забравила, че остарявам. Може би, затова толкова трудно възприемам това. Много трудно. Не мога да изляза от стреса. Не мога да повярвам.

Няма смисъл, честито. Дано дълги години да сте заедно и ние с вас.

Няма смисъл, желая ви от сърце още много, много годишнини! ❤️

Няма смисъл , честито ! (не че разбрах годишнина от какво събитие празнувате )
Ама празници да има !

Таня, една година от диагнозата, празнуваме защото въпреки прогнозите е добре. На всеки миг в който е добре съм щастлива.

Ей хора. Не се бях включвала няколко дни имах нужда да си посъбера мислите . Та ето какво се случи. Навърших 21. И малко преди това се потвърди тази диагноза. Та след последното ми включване бях малко притеснена за изследванията на сърцето , заради което останах инкогнито да си чакам . Казаха че няма шумове и нямало запушване на някакви съдове  и там си още какви неща които аз не разбирам но с две думи сърцето ми е здраво -физически. Целият ми организъм е бил отслабнал ( по времето на аритмията , тогава бях с 12 кг надолу )  заради огромен стрес(  Наложи се за 3 дни да си намеря нова квартира и да се изнеса , предстоеше ми състезание, готвя се за един курс за парамедик и на работа имах някакви ситуации които явно са ме натоварили ) . Кардиолога ми изписа някакви лекарства които да ми помогнат да си стегна имунната система и за сърцето хапчета които ще пия един месец. След това изследвания и ако всичко се наред , мили момичета , ЩЕ МЕ ОПЕРИРАТТТТ... Толкова се радвам . Макар че е рано и не се знае със сигурност дали ще стигна до там , някак си ми дават някакви шансове. Макар че от време на време започнах да усещам една и съща болка - винаги на едно и също място, остра болка , все едно имам игла което ме разкъсва на едно и също място. Тази болка ме плаши. Да не е прекалено късно след един месец и да не стане така че операцията да е неуспешна.

П.п честото  няма смисъл, още 100 по толкова годишнини да празнувате.
П.П2 днес има мъгла убиец , видимостта е под 10 метра. Вие изпитвате ли много силен задух и болка от мъгла , или само аз съм тази която има ли мъгла едвам излизам от вкъщи ??

Таня, една година от диагнозата, празнуваме защото въпреки прогнозите е добре. На всеки миг в който е добре съм щастлива.
Да,поводът си е добър . Надявам се , че и той е щастлив .
Мери ,дяволът няма да е толкова черен ,мила . Дотук само добри новини ! Стискаме силно палци !
Ал ,всичко ще е наред !

Няма смисъл, честито! Желая ви още много много годишнини заедно и щастливи!