Ще имам близнаци! Тема с продължение 35

За колики аз давах много неща, но нищо не облекчи напълно коликите. Определено имаше подобрение от лефакс-а, защото го спрях за малко и нещата много ескалираха. Но пък и колийфа влияеше добре, но много късно разбрах правилната схема на даване. Моите също си махнаха едното хранене сами на 4 месеца. За съжаление махнаха първо вечерното в 12 😒

На моите момчета нищо не им помогна за коликите, имаха до 5-ти месец. После почнаха зъбите
Чух добри отзиви за боуен терапията и аз, но късно, в 4-ти месец, иначе сигурно щяхме да опитаме.
Скоро ще станат на годинка и продължават да се редуват нощно време за цокане един след друг. Сънят е мираж. За сметка на това в 6:30 сутрин са пушки.

Здравейте бъдещи и вече мами на близнаци!  Пиша, за да споделя "моят път", който ме доведе до двете пълни кошари в момента   И така... "Спонтанни" близнета както казваха лекарите - еднояйчни, една плацента разбира се и предупреждение още в самото начало - "това е рискова бременност, знайте го". Огромно щастие - първите 20 седмици - ПЕСЕН без нито едно кофти усещане Последва съмнение за намалени води на единия близнак, симптом за трансфузионен синдром-за щастие оказа се, че всичко е наред и води има достатъчно След това на втора ФМ се видя леко изкривени стъпалце на втори близнак - последва Пренатест, понеже ни изкараха акъла (в частен МЦ) - резултатите бяха супер И така стигаме до шийката, която започна да се скъсява след 20та седмица. Веднага ми предложиха серклаж - д-р Геоегиев от Надежда ми "изгледа" близнаците, прегледи на всеки 2 седмици-той ми направи и серклажа в 22+,Макдоналд,с най-леката ръка! Шийката беше 19мм.Следващите 4 седмици - безпроблемни Но на преглед в 26+4 док видя скъсяване на 12 мм на шийката - веднага ме хоспитализира за изследвания, антибиотична терапия и 4хДексаметазон - бактерии нямах нито във влагалищния секрет, нито в стерилната урина... Но пък записите на тоновете отчитаха контракции-8 дни бях на Кормагнезин, последните 2 - Гинипрал 5 амп. Изписаха ме с Коринфар - уж да заместим Гинипрала, е, след 5 дни вкъщи на 31.10 се завърнах отново в болницата, отново с тези безболезнени за мен регулярни стягания. Недоумявах защо всички говореха за контракции-намразих тази дума и упорито ги наричах просто "стягания". Директно ме сложиха на инф. Гинипрал 5 амп...24/7...и така 39 дни, като последните 14 дни ампулите станаха 10 в банка, с максимална доза 70 мл/час. Контролни изследвания - без инфекции и някакви отклонения до самото раждане. След повече от общо 100 записа на тонове и взиране в кривата на контракциите станах спец и... пощурявах разбира се. Д-р Георгиев с огромно внимание продължаваше да ме следи- аз изтръпвах пък от "Дай да видим сега шийката". Тя последните 3 седмици беше 6 мм - "на косъм си, държи се на конеца, бебетата ритат точно там" чувах неколкократно. Бях вече на молитви само да издържа до 34 г. с поне. Давах си кураж, имаше и сълзи, акушерките ми даваха кураж, д-р Личева, моята ЖК, идваше да ме вижда с огромно внимание-всички се надявахме Е, мами, аз успях - на 8.12 се появиха моите дъщерички, розови, със силен плач (с повторена терапия Дексаметазон няколко дни преди това) в точно 34+1   Предната вечер д-р Георгиев ми каза "е, вече и утре да родиш-няма страшно" - и взех че родих Започнаха да ми изтичат водите малко по малко - родих с усмивка и пълно спокойствие по спешност, изпратиха ме усмихнати акушерки с 6 см разкритие, без грам болка или кървене от серклажния конец   Д-р Арабаджикова извади бебетата ми на бял свят - страхотен лекар След направена МБ на конеца не бяха изолирани патогени... Дори след непрекъснатите вливания аз влязох в операционна със 135 хемоглобин, който през цяла бременност беше само веднъж 110,иначе поддържах 120-122 без прием на желязо Това е нашата история накратко - 1,960 кг и 1,600 кг любов като резултат! Аз живях в Надежда, никак пресилено-тези хора ми бяха семвйство, плаках когато си тръгвах... Тези хора направиха най-доброто за мен и децата ми   Стана много дълго...но просто ей така ако на някоя от вас и стане тегаво да си знае, че просто не трябва да спира да вярва в бебетата си и в лекарите, които се грижат за нея Пожелавам ви здрави деца, майчета!

Tolly много ти благодаря за споделеното. Идва ми толкова навреме след прегледа ми от днес. Да са ти живи и здрави малките съкровища!!! Вие трите сте бойци-победители!!!

Благодаря, Николая! :*, Пътят не е лесен, важното е да не спираме да вървим :*

Поздравления, Толи!

Как са бебките, как ги кръстихте? Те са се родили мънички, като моите, на едно легълце ли ги слагате? Разказвай, разказвай!

Има ли мами след ин витро? Знаете ли горе-долу кога се спират лекарствата? Знам, че е индивидуално, но все пак се чудя Кринона, Дуфастона, Естрофема и Преднизолона кога има шанс вече да ми ги спрат, че ми писнаха. За Фраксипарина и аспирина е ясно, че ще ми ги спрат ако изследванията са в норма, но дали другите се спират до определена седмица или ...?

Дуфастона и кринона ще ги спрат като се формират плацентите- около края на трети месец, мисля, че ги спрях. За другите- не мога да помогна.

Моите близначки спят в различни легла, защото се будят , като ревнат.Аз ги гледам сама и ми е много трудно, като плачат и когато искат и двете да са гушнати.Иначе няма такова щастие, като си ги погледна

НМХ и аспирина в много редки случаи се спират, по-скоро да ти увеличат нещо, след аспи тест и анти ха.

Прогестерон могат също да ти оставят до края. За другите не знам.

Спрях лекарствата постепенно към 4-ти месец. Моите близнаци са на 1.2г. Спят от двете ми страни, задължително с бял шум, за да не събуждат един, друг.

Около 12 седмица се спират естрофема и преднизолона. Прогестероновия препарат си го п.иемах почти до раждането. Клексан и след него.

Фраксипарин слагах почти до секциото, няколко дни преди това го спрях.
Да попитам вече родилите момичета, имахте ли диастаза и ако да- справихте ли се с нея и как? Късно разбирам, почти година след раждането, че имам.

Фраксипарина се спира 24 часа преди раждането, после отново се включва за около месец.

А за буденето, ако ще и на първия етаж да смъкна едното, пак ще се чуе този гръмогласен рев. Но станаха големи за едно легло де, сега всяка си е на нейното, допрени съм ги сложила и понякога си бръщолевят там, хващат си пръстите. Събуждат се една друга, но и се приспиват и си общуват по някакъв начин.