Ние сме с жълти торби, безплатни. И данък смет на калпак.
Виж целия пост
Какво от "моята чужбина" бих приложила в България?
- Публикувана: 21 ноем. 2018, 15:30 ч.
- Последно мнение: 14 март 2019, 15:06 ч.
# 586
9 ян. 2019, 14:30 ч.
И в Испания е така. Т.нар. комунидад се плаща, годишна такса. С тази разлика, че обикновено наемателите не плащат комунидад, това си остава задължение на собственика. Знам, че годишната такса за апартамента, където живеем, е 500 евро. С тях се поддържат парковите пространства, детските площадки и басейна. Има си назначен градинар, който се занимава с всичко това.
Данък смет за нашата община е 115 евро на година. Знам го, защото в договора ми за наем тази такса е за моя сметка. Плаща се веднъж годишно. Нямаме чували и пр., но събираме боклука разделно.
Виж целия пост
Нещото, което аз харесвам тук е, че когато наемаш/купуваш жилище се задължаваш да плащаш месечни пари за подръжка на блока/къщата и няма не мога, нямам и не искам. Ако се налага ремонт на фасадата или покрива и няма събрани пари си длъжен да платиш.
И в Испания е така. Т.нар. комунидад се плаща, годишна такса. С тази разлика, че обикновено наемателите не плащат комунидад, това си остава задължение на собственика. Знам, че годишната такса за апартамента, където живеем, е 500 евро. С тях се поддържат парковите пространства, детските площадки и басейна. Има си назначен градинар, който се занимава с всичко това.
Данък смет за нашата община е 115 евро на година. Знам го, защото в договора ми за наем тази такса е за моя сметка. Плаща се веднъж годишно. Нямаме чували и пр., но събираме боклука разделно.
# 587
9 ян. 2019, 14:58 ч.
Всяка община си организира различно сметоизвозването и си определя таксите за това. Заради това са и големите разлики между населените места в Германия.
При нас чували няма, има контейнери. Плаща се според големината на контейнерите за общ боклук. Контейнерите с отпадъци за рециклиране са безплатни. Има твърд график за извозването им. Има и места, където можеш да занесеш безплатно отпадъци като картони, стиропор, метал, дърво, ел.уреди, растителни отпадъци... Има безплатни контейнери за стъкло от различен цвят. Има също за дрехи, обувки и текстил. 4 пъти в годината има определени дни, в които можеш да изхвърлиш обемни неща и общината ги извозва безплатно.
Виж целия пост
При нас чували няма, има контейнери. Плаща се според големината на контейнерите за общ боклук. Контейнерите с отпадъци за рециклиране са безплатни. Има твърд график за извозването им. Има и места, където можеш да занесеш безплатно отпадъци като картони, стиропор, метал, дърво, ел.уреди, растителни отпадъци... Има безплатни контейнери за стъкло от различен цвят. Има също за дрехи, обувки и текстил. 4 пъти в годината има определени дни, в които можеш да изхвърлиш обемни неща и общината ги извозва безплатно.
# 588
9 ян. 2019, 15:10 ч.
Като сте се разговорили за боклуци, аз харесвам подземните контейнери. 
))))
Отгоре имат обем и изглед на нормално градско кошче, а всъщност...
Виж целия пост
))))Отгоре имат обем и изглед на нормално градско кошче, а всъщност...
Скрит текст: 
# 589
9 ян. 2019, 15:11 ч.
При нас всеки месец има по един ден за изхвърляне на мебели, електроуреди и едри растителни отпадъци, само че трябва да анмелднеш предварително за да го вземат, иначе ще го подминат ако ще да са дошли до съседната къща. Също има контейнери за стъкло по цветове, дрехи и т.н. За картон се използва контейнера за хартия, който е пред всяка къща. Контейнерите са три на цвят и брой и са с размери съответващи на броя на регистрираните хора в нея. Пластмаса и метал се събират в чували и си ги държиш вякъде скрити, докато не дойде денят за събирането им. Минават да изпразват контейнерите и да съберат чувалите по график, който се получава по пощата от предната година и го има също онлайн. Ако контейнерът не е преместен на маркираното на земята място, никой не се занимава с него и си стои пълен до следващия път, защото се прави от механизъм (робот?), а не от хора.
Виж целия пост
# 590
9 ян. 2019, 15:21 ч.
Да не забравим да споменем амбалажа. Определени пластмасови, стъклени и алуминиеви шишета и кенпета струват пари (не малко), като при връщането си ги получаваш обратно. Срамота е в бг пластмасовите шишета да отиват просто на боклука и изобщо той да не се дели и рециклира.
Виж целия пост
# 591
9 ян. 2019, 15:36 ч.
Такава опция ми липсва на мен. С удоволствие ще връщам амбалаж. И без това събирам всичко разделно, така и парички можеш да вземаш за това.
Виж целия пост
# 592
9 ян. 2019, 15:41 ч.
Има вече на доста места котейнери за разделно събиране на боклука, проблем е че циганите ги обръщат и взима това, което е там да го горят ли на вторични суровини ли ги носят незнам. Мен ме дразни, че след това се веят боклуци около кофите.
А явно много рядко се събират, защото седят дълго време препълнени.
Виж целия пост
А явно много рядко се събират, защото седят дълго време препълнени.
# 593
9 ян. 2019, 15:41 ч.
Да, 25 цента пластмасова бутилка или кен, стъклените бирени по-малко. Каса заедно с бутилките струва 3.10, машини има във всеки супермаркет. Понякога съдържанието на бутилката или кена са по-евтини от амбалажа.
Преди няколко дни купувах нов акумулатор по спешност. На касата ме питаха дали нося стария акумулатор за да ми дадат 7.50. Не го носех, но ми казаха да го занеса когато искам с касовата бележка.
Виж целия пост
Преди няколко дни купувах нов акумулатор по спешност. На касата ме питаха дали нося стария акумулатор за да ми дадат 7.50. Не го носех, но ми казаха да го занеса когато искам с касовата бележка.
# 595
9 ян. 2019, 16:30 ч.
)))))) И аз съм им голям фен - видях ги някъде по Южна Испания (Андалусия) за първи път и 3 дни опявах колко готино и чисто и съобразено с климат и всичко е това решение!
При нас си купуваш и торбите за дворни отпадъци (листа, клонки)... тази година имаме над 180 торби с листа.
Виж целия пост
Като сте се разговорили за боклуци, аз харесвам подземните контейнери. ))))
)))))))))) И аз съм им голям фен - видях ги някъде по Южна Испания (Андалусия) за първи път и 3 дни опявах колко готино и чисто и съобразено с климат и всичко е това решение!При нас си купуваш и торбите за дворни отпадъци (листа, клонки)... тази година имаме над 180 торби с листа.
# 596
9 ян. 2019, 17:05 ч.
И тук си имаме няколко да показваме на чужденците
Виж целия пост
И тук си имаме няколко да показваме на чужденцитеСкрит текст: 
# 597
9 ян. 2019, 18:02 ч.
Пред моя блок има къщичка с 8 контейнера вътре - два за пластмасови опаковки, два за хартия и вестници, два за картон, два за стъкло. Има и по един малък контейнер за крушки и батерии. Къщичката е само за нашия блок и само ние можем да изхвърляме в нея, заключва се и отключва с електронен ключ. Такса смет е включен в наема.
къщичката за боклук пред моя блок
До къщичката има голям подземен контейнер, който е дълбок поне пет метра. Рано сутрин съм виждала как го отварят и изпразват. Той е за общи отпадъци.
ето го и него
До подземния контейнер има един по-малък, който е за хранителни отпадъци.
На тази снимка зад колата се виждат две метални врати - в тях изхвърляме електроуреди и мебели. Общ е за два блока.
Швеция рециклира всичкия си боклук, отоплява се с него. Скандинавската страна вече внася отпадъци, за да захранва заводите си
Виж целия пост
къщичката за боклук пред моя блок
Скрит текст: 
До къщичката има голям подземен контейнер, който е дълбок поне пет метра. Рано сутрин съм виждала как го отварят и изпразват. Той е за общи отпадъци.
ето го и него
Скрит текст: 
До подземния контейнер има един по-малък, който е за хранителни отпадъци.
Скрит текст: 
На тази снимка зад колата се виждат две метални врати - в тях изхвърляме електроуреди и мебели. Общ е за два блока.
Скрит текст: 
Швеция рециклира всичкия си боклук, отоплява се с него. Скандинавската страна вече внася отпадъци, за да захранва заводите си
Скрит текст:
Швеция е толкова добра в рециклирането, че от няколко години внася отпадъци от други държави, за да поддържа работата на заводите си. Едва 1% от отпадъците на шведските домакинства се изпращат за депониране от 2011 г. насам, всичко друго се рециклира, пише в. Independent.
Толкова ефективна система за рециклиране нямат дори държави като Великобритания, Франция и Германия, макар там преработката на отпадъците от години да е държавна политика.
Скандинавската държава неслучайно постига впечатляващи стойности в рециклирането, защото грижата за околната среда е национален приоритет. Тя е една от първите държави, която наложи по-тежък данък за използването на изкопаеми горива преди цели 25 години, а сега добива почти половината от електроенергията си от възобновяеми източници.
„Шведите са големи природолюбители и знаят какво е необходимо за опазването на чистотата на околната среда. Те не изхвърлят боклуците си на открито, а ги предават за рециклиране и повторна употреба“, обясни Ана-Карин Грипвал от Шведската асоциация за управление на отпадъците.
Швеция изпълнява стриктно националните политики за рециклиране, а местните компании печелят добре от внос и изгаряне на отпадъци. Генерираната енергия отива за отопление на домакинствата.
„Така ние се възползваме от изгарянето на отпадъците и се отопляваме с тях, използвайки ги като заместител на изкопаемите горива. В Южна Европа не действат така, там получената топлина се прахосва“, посочва Грипвал.
Енергия от смет: Как го правят в Швеция
Представете си свят, в който битовите отпадъци са ресурс - вместо да се пилее, се превръща в нови продукти, суровини, газ или поне топлина. Е, Швеция почти го е постигнала.
Над 99% от всички битови отпадъци се рециклират по един или друг начин. Това означава, че страната е преминала през своеобразна революция в рециклирането в последните десетилетия, като се има предвид, че само 38% от битовите отпадъци са рециклирани през 1975 г.
Сега центровете за рециклиране като общо правило са на не повече от 300 метра от който и да е жилищен район. Повечето шведи разделят целия боклук в домовете си, който може да бъде рециклиран, и го изхвърлят в специални контейнери в блоковете си или го оставят в център за рециклиране. Много малко други държави могат да се похвалят със сметища, в които пристига по-малко боклук.
Все повече рециклиране
Вейне Уиквист, изпълнителен директор на Шведската асоциация за управление на отпадъците и рециклиране ("Avfall Sverige"), все пак смята, че шведите могат да постигнат и още повече, като се има предвид, че почти половината от битовите отпадъци се изгарят, тоест се превръщат в енергия. Той обяснява, че повторната употреба на материали или продукти означава употреба на по-малко енергия за създаването на продукт, изгарянето му и създаването на нов.
"Опитваме се да "се изкачим нагоре по стълбицата на отпадъците", както казваме - от изгаряне към рециклиране на материали - като насърчаваме рециклирането и работим с властите", казва той.
Междувременно шведските домакинства продължават да събират разделно хартията, пластмасата, метала, стъклото, електрическите уреди, осветителните крушки и батериите. Много общини насърчават и потребителите да практикуват разделно събиране на хранителните отпадъци. И всички те се използват повторно, рециклират или компостират.
Хартията се превръща в хартиена маса, бутилките се използват наново или се разтапят и превръщат в нови продукти, пластмасовите контейнери стават пластмасови суровини; храната се компостира и се превръща в почва или биогаз чрез сложни химични процеси. Сметоизвозващите камиони често се движат с рециклирано електричество или биогаз.
Замърсената вода се пречиства до състояние, при което да е годна за пиене. Специални камиони обикалят из градовете и прибират електрониката и опасните боклуци от рода на химикали. Аптеките приемат останали неизползвани лекарства.
От боклук - в енергия
Ако разгледаме по-отблизо 50-те процента от битовите отпадъци, изгаряни за получаване на енергия, ще установим, че боклукът е относително евтино гориво и с течение на времето Швеция е развила голям капацитет и умения в ефективната и финансово изгодна преработка на отпадъци. Швеция дори внася около 700 000 тона боклук от други държави.
Оставащите след изгарянето въглени са около 15% от теглото преди изгарянето. От тях се отделят и рециклират метали, а остатъците като порцелан и плочки, които не изгарят, се пресяват, за да се извлече чакъл, използван при строителството на пътища. Около 1% все пак остава, като той се изхвърля в сметища.
Пушекът от инсинераторите е съставен на 99.9% от нетоксичен въглероден двуокис и вода, но все пак се филтрира през сухи филтри и вода. Сухите филтри се съхраняват, а утайката от замърсената филтърна вода се използва за запълване на изоставени мини.
Какво може да се прави по-добре
Ханс Враде ръководи отдела за отпадъци и химикали в Шведската агенция за защита на околната среда ("Naturvardsverket") и според него е време да бъде въведен по-висока такса за събиране на битови отпадъци.
"Това би повишило информираността на всички за проблема", казва той.
Заедно с правителствени агенции и корпорации, Враде е разработил план за действие за превенция на изхвърлянето на отпадъци, включително методи да бъдат насърчавани производителите да правят продукти, които траят по-дълго. Агенцията също така обмисля да предложи данъчни отстъпки за ремонти на определени продукти.
"Финансираните от правителството реклами как да се избягват хранителните отпадъци също помагат", казва той. "А употребата на по-малко токсични съставки в производството означава по-малко продукти, които се нуждаят от скъпа преработка".
Компаниите също се ангажират с проблема
Някои шведски компании доброволно са се присъединили към стратегията за намаляване на отпадъците. Например H&M приемат използвани дрехи от потребителите в замяна на купони за отстъпки като част от инициатива, наречена Garment Collecting.
Компанията Optibag пък разработи машина, която може да сепарира цветни торбички с отпадъци. Така хората могат да хвърлят храната в зелени торбички, хартията в червени, а стъклото или метала в торба с някакъв друг цвят. В самия център за рециклиране, Optibag може да сортира автоматично торбите - и така да се елиминират центровете за сортиране на отпадъците.
Южният шведски град Хелсингборг дори е поставил кофи за боклук на обществени места, снабдени с високоговорители, възпроизвеждащи приятна музика - все в името на рециклирането.
Изпълнителният директор на Шведската асоциация за управление на отпадъците и рециклиране Уиквист все пак смята, че перфектното рециклиране е възможно - и е идея, към която си заслужава да се стремим.
"Нулев отпадък" - това е нашият девиз", казва той. "Бихме предпочели да се генерират по-малко отпадъци, и всички получени отпадъци да се рециклират по някакъв начин. Перфектното рециклиране може и никога да не се случи, но със сигурност е завладяваща идея."
Толкова ефективна система за рециклиране нямат дори държави като Великобритания, Франция и Германия, макар там преработката на отпадъците от години да е държавна политика.
Скандинавската държава неслучайно постига впечатляващи стойности в рециклирането, защото грижата за околната среда е национален приоритет. Тя е една от първите държави, която наложи по-тежък данък за използването на изкопаеми горива преди цели 25 години, а сега добива почти половината от електроенергията си от възобновяеми източници.
„Шведите са големи природолюбители и знаят какво е необходимо за опазването на чистотата на околната среда. Те не изхвърлят боклуците си на открито, а ги предават за рециклиране и повторна употреба“, обясни Ана-Карин Грипвал от Шведската асоциация за управление на отпадъците.
Швеция изпълнява стриктно националните политики за рециклиране, а местните компании печелят добре от внос и изгаряне на отпадъци. Генерираната енергия отива за отопление на домакинствата.
„Така ние се възползваме от изгарянето на отпадъците и се отопляваме с тях, използвайки ги като заместител на изкопаемите горива. В Южна Европа не действат така, там получената топлина се прахосва“, посочва Грипвал.
Енергия от смет: Как го правят в Швеция
Представете си свят, в който битовите отпадъци са ресурс - вместо да се пилее, се превръща в нови продукти, суровини, газ или поне топлина. Е, Швеция почти го е постигнала.
Над 99% от всички битови отпадъци се рециклират по един или друг начин. Това означава, че страната е преминала през своеобразна революция в рециклирането в последните десетилетия, като се има предвид, че само 38% от битовите отпадъци са рециклирани през 1975 г.
Сега центровете за рециклиране като общо правило са на не повече от 300 метра от който и да е жилищен район. Повечето шведи разделят целия боклук в домовете си, който може да бъде рециклиран, и го изхвърлят в специални контейнери в блоковете си или го оставят в център за рециклиране. Много малко други държави могат да се похвалят със сметища, в които пристига по-малко боклук.
Все повече рециклиране
Вейне Уиквист, изпълнителен директор на Шведската асоциация за управление на отпадъците и рециклиране ("Avfall Sverige"), все пак смята, че шведите могат да постигнат и още повече, като се има предвид, че почти половината от битовите отпадъци се изгарят, тоест се превръщат в енергия. Той обяснява, че повторната употреба на материали или продукти означава употреба на по-малко енергия за създаването на продукт, изгарянето му и създаването на нов.
"Опитваме се да "се изкачим нагоре по стълбицата на отпадъците", както казваме - от изгаряне към рециклиране на материали - като насърчаваме рециклирането и работим с властите", казва той.
Междувременно шведските домакинства продължават да събират разделно хартията, пластмасата, метала, стъклото, електрическите уреди, осветителните крушки и батериите. Много общини насърчават и потребителите да практикуват разделно събиране на хранителните отпадъци. И всички те се използват повторно, рециклират или компостират.
Хартията се превръща в хартиена маса, бутилките се използват наново или се разтапят и превръщат в нови продукти, пластмасовите контейнери стават пластмасови суровини; храната се компостира и се превръща в почва или биогаз чрез сложни химични процеси. Сметоизвозващите камиони често се движат с рециклирано електричество или биогаз.
Замърсената вода се пречиства до състояние, при което да е годна за пиене. Специални камиони обикалят из градовете и прибират електрониката и опасните боклуци от рода на химикали. Аптеките приемат останали неизползвани лекарства.
От боклук - в енергия
Ако разгледаме по-отблизо 50-те процента от битовите отпадъци, изгаряни за получаване на енергия, ще установим, че боклукът е относително евтино гориво и с течение на времето Швеция е развила голям капацитет и умения в ефективната и финансово изгодна преработка на отпадъци. Швеция дори внася около 700 000 тона боклук от други държави.
Оставащите след изгарянето въглени са около 15% от теглото преди изгарянето. От тях се отделят и рециклират метали, а остатъците като порцелан и плочки, които не изгарят, се пресяват, за да се извлече чакъл, използван при строителството на пътища. Около 1% все пак остава, като той се изхвърля в сметища.
Пушекът от инсинераторите е съставен на 99.9% от нетоксичен въглероден двуокис и вода, но все пак се филтрира през сухи филтри и вода. Сухите филтри се съхраняват, а утайката от замърсената филтърна вода се използва за запълване на изоставени мини.
Какво може да се прави по-добре
Ханс Враде ръководи отдела за отпадъци и химикали в Шведската агенция за защита на околната среда ("Naturvardsverket") и според него е време да бъде въведен по-висока такса за събиране на битови отпадъци.
"Това би повишило информираността на всички за проблема", казва той.
Заедно с правителствени агенции и корпорации, Враде е разработил план за действие за превенция на изхвърлянето на отпадъци, включително методи да бъдат насърчавани производителите да правят продукти, които траят по-дълго. Агенцията също така обмисля да предложи данъчни отстъпки за ремонти на определени продукти.
"Финансираните от правителството реклами как да се избягват хранителните отпадъци също помагат", казва той. "А употребата на по-малко токсични съставки в производството означава по-малко продукти, които се нуждаят от скъпа преработка".
Компаниите също се ангажират с проблема
Някои шведски компании доброволно са се присъединили към стратегията за намаляване на отпадъците. Например H&M приемат използвани дрехи от потребителите в замяна на купони за отстъпки като част от инициатива, наречена Garment Collecting.
Компанията Optibag пък разработи машина, която може да сепарира цветни торбички с отпадъци. Така хората могат да хвърлят храната в зелени торбички, хартията в червени, а стъклото или метала в торба с някакъв друг цвят. В самия център за рециклиране, Optibag може да сортира автоматично торбите - и така да се елиминират центровете за сортиране на отпадъците.
Южният шведски град Хелсингборг дори е поставил кофи за боклук на обществени места, снабдени с високоговорители, възпроизвеждащи приятна музика - все в името на рециклирането.
Изпълнителният директор на Шведската асоциация за управление на отпадъците и рециклиране Уиквист все пак смята, че перфектното рециклиране е възможно - и е идея, към която си заслужава да се стремим.
"Нулев отпадък" - това е нашият девиз", казва той. "Бихме предпочели да се генерират по-малко отпадъци, и всички получени отпадъци да се рециклират по някакъв начин. Перфектното рециклиране може и никога да не се случи, но със сигурност е завладяваща идея."
Препоръчани теми