Сама след раждането

Има огромна разлика между следродилна депресия,рак  и шизофрения , зависимости,като хазарт,наркотици и алкохол.

Едно е да имаш такъв близък роднина ,който е наркоман,шизофреник -не дай боже-брат,баща.Тогава ще се погрижиш за него.
Съвсем друго е да се омъжиш за такъв.
Никоя нормална жена не би искала да роди дете от шизофреник или наркоман.
За хазарта,алкохола и наркотиците-изобщо не е длъжна жената да си пропилява живота и да страда ,заради зависимостите на Мунчо.
Вредно и опасно е и за децата и за нея да живеят в такава среда.

Никой нормален мъж пък не иска да се събере с жена, която ще го изхвърли като непотребна вещ, ако се разболее от рак или отключи шизофрения или би-полярно разстройство или примерно ако страда от ПТСР, защото е катастрофирал или нещо друго. Мисля, че и жената не би искала да бъде захвърлена в подобна ситуация, макар че сигурно и за мъжа и за детето "ще е по-добре". Примерно какво беше казано в другата тема: "да я изхвърлят защото е ялова". Още по-малко пък ако се разболее от нещо по-малко или повече сериозно.
За мен съпругата ми е най-близкия човек, по-близък от родители, брат, дори детето. Винаги съм си представял, че партньорите са си най-близките хора на света. Честно казано не бих тръгнал да правя деца, ако не мислех по такъв начин. Да се разграничи съпруг/съпруга от "близки роднини" ми е повече от странно. Може би подобен модел на мислене обяснява огромния дял хора с разводи и дисфункционални връзки във форума.

Но всеки си има право да прави и решава както иска. Пояснявах за себе си къде бих търсил отговорност (психологическо пристрастяване, проблемно поведение, което не е предизвикано от болест) и къде не бих търсил. Затова за мен е важно дали хазарта е психическо отклонение, психологическо пристрастяване или просто кофти поведение, за което индивидът си е точно толкова отговорен, колкото ако изневери примерно.

За човек, който е вече болен, е едно - всеки си решава.Аз говорех за човек, който се е разболял, или проблемът се е влошил след като са се събрали, че и родили дете - за мен е съвсем различно.

Ти пак сравняваш рак с шизофрения .За мен това са две коренно различни болести.Естествено,че свестния човек ще остане и ще се грижи за партньора си болен от рак.
Психичните заболявания обаче могат да имат тежки последствия.
Един шизофреник или човек с друго психично заболяване може да убие жена си и детето си.И даже няма да носи отговорност после.

За зависимостите-един наркоман или алкохолик също са способни на физическо насилие.Има не малко случаи.
Комарджията също обрича  жена си и децата си на мизерия,повлича ги със себе си към дъното,а често и ги поставя в опасност.

А колкото до роднините-тях не си ги избираме сами,не живеем с тях.
Обаче съпруга ми,който ми е най-близкия човек и с когото ще прекарам целия си живот и с когото имаме дете-сама съм си го избирала.
А човек със зависимости никога не бих избрала.

Все са тежки заболявания, все болният е в някаква степен неспособен временно или трайно да работи и да издържа семейството си, все има някакъв доста добър шанс да се повлияе добре от лечение, но има някаква вероятност и за тежка форма и дори смърт.

Просто ги делите рак от шизофрения, защото това е приетото в обществото. Поради незнание, задръстеност, стереотипи. Примерно много малка част от болните от шизофрения изобщо са агресивни. А сред неболните има немалко агресивни. Примерно Викторио Александров, който не е освидетелстван, макар че сигурно ще се прави сега на луд. Но обществото (в лицето на бг-мамма) казва "Викторио Александров сигурно е шизофреник" и по този начин се лепва някакво клеймо на всички болни от шизофрения, които отговарят дори за престъпления, извършени от нешизофреници. Защото неграмотните хора така по-лесно си обясняват всичко в света, което им е извън прекия опит, че и доста неща от прекия.

Кофти състояние е шизофренията, много тежка болест, но това за физическото насилие са оправдания. Ако имахте такива оправдания за рак и нямаше гигантска социална желателност да се лигавим как сме много загрижени за болните от рак, щяхте със същите аргументи да захвърлите и болен от рак, и инвалидизиран при злополука и т.н.

Както и да е, отклонихме се, не искам да продължавам тази тема повече, това, което казах, беше, че в случая не го смятам за психично заболяване и считам, че следва да носи отговорност и че има вина за действията и бездействията си.

Всъщност доста често се случва при тежка болест здравият партньор да се поболее от грижи до такава степен, че да напусне болния, за да се съхрани самият той. Или да издържи, докато оздравее/изпадне в ремисия, и после да се разделят, защото са се отчуждили по време на боледуването. Не са най-тежкото самите физически грижи за тежко болен човек, ами фактът, че болните често развиват неприятни характеропатии и омраза към здравите. Аз съм гледала баба ми и при положение, че сме се редували с грижите и не е било всичко върху мен, е имало моменти, в които ми се е искало да я удуша и съм си мислела, че е по-добре да умре по-бързо. Изобщо нищо не беше останало от истинската ѝ същност. Кой може да е абсолютно сигурен, че ако партньорът му се разболее тежко или му се случи някаква тежка инвалидизираща злополука, ще издържи докрай да се грижи за него.

Но хазарт, алкохолизъм и пр. няма как да ги сложа на едно ниво с рака. Не вярвам, че са наистина болести. Може да има някаква предразположеност, но на 90% са неща, които си зависят от самия човек, за да получи някакво удоволствие.

ракът, както и психичните разстройста са болести, които се появяват независимо от желанията и опитите на човек да ги предотврати.
хазарта, може и да е болестно състояние, но е имало момент преди, а дори и сега, при който е можело/може да се прекрати, ако човека положи усилия да спре/да се излекува.

Да сравнявате рак със зависимост е все едно да сравнявате чушки с домати. Нямат нищо общо. Със зависимости можеш да се справиш, ако решиш че го искаш и се лекуваш. С ракът не е баш така, просто се случва и е на късмет дали ще оцелееш.
Към авторката: съжалявам много за ситуацията, обаче твоят шанс е сега да се измъкнеш с минимални щети. Предполагам с него е говорено многократно, но щом е загубил работата си нещата са на зле. Понеже живее при теб с майка ти, не знам дали лесно ще успееш да го изгониш, освен да му събереш багажа, докато е в казиното и да смените бравата. Ако стане напечено, викате полиция. Запиши детето с баща неизвестен, ако иска да води дело, негово право е. Ако имате общи кредити, ако можеш ги изчисти, или раздели, за да не станат от 5000лв 50000 лв и да се чудиш как да ги плащаш.

Дано да нямате подписан брак с него. Иначе д.пе да ти е яко...
bgtatko81 не е истина просто, че има толкова невежи хора като теб. Поне не го пиши да се излагаш.

Доколкото разбрах не са женени, ако са, нещата са много зле. Детето се пише на него и за дълговете и нея ще почнат да търсят, като той спре да плаща. Бг_татко наистина изплиска легена този път, може вече да го е хванала кризата на средната възраст. Някак не ми се връзва нормален мъж да дудне на женските седянки и да дава акъли.

За мен си е чисто психично заболяване.Тези хора не са се доказали никъде,липсва им увереност,липсва им правилна преценка както за тях самите така и за света около тях.Те просто живеят в измислица,сътворена от тях.Въобще всичко им е наопаки и всички са им длъжни за всичко.Ако случайно не си на тяхното мнение става лошо.
Като тези хора които все се гледат в огледалото и все казват,че нещо не им е наред.
Темата е дълга,ще спра дотук.Поздрави.☺

Много грубо и обидно се изказваш!

След като е взела решение за себе си да напусне този мъж, значи вече се причислява към самотните майки! Каква е, нали е самотна?

Съвета да му помогне да пребори зависимостта си хич не ѝ давай, защото тя скоро ще има много по-важна мисия в живота!

Съдът ще каже чие право е по-голямо към детето - нейното или на бащата, който заради хазартните простотии и загубата на работа е в риск да не може да го подсигури финансово.

Разбира се, че тя може да му откаже идването в родилния дом. Тя ражда.

Бягай! Наистина...далеч бягай от човек с такава зависимост. От личен опит ти го казвам (и то двоен, личен опит)  Разведох се с един такъв хазартно зависим, а след това налетях на друг. Няма оправия с такива хора. Само ще ти е по-трудно. С бебчето все ще се оправите. Няма да е лесно, но както написа някой по-горе...с този мъж ще ти е два пъти по трудно. След време ще видиш, че няма да съжаляваш изобщо, че си взела такова решение. Той винаги ще остане баща на детето ви, ако има желание ще помага, но не си съсипвай живота, докато се опитваш да "помагаш". Няма да стане. Желая ти много успех и да вземеш правилното решение. 

Заради подобни ситуации самата аз съм се замисляла изобщо дали да раждам деца. Имам два случая на мои познати родили от грешните хора/хора със зависимости. Бог знае защо. Много добре, знаеха че мъжете не са стока ама натискани от роднини и приятели, че и те трябвало вече да имат деца си сложиха главата в торбата с първият срещнат идиот. Децата не са щастливи, лишавани са защото таткото или изпива или профуква всичко. А ако не го профуква не си търси усърдно работа защото живее при мама и тати и все нещо ще му дадат да яде я на него я на детето и жена му. И тези жени много добре знаеха какви мъже взимат и от какви мъже ще раждат деца. Аз също съм била с психопати, но никога с комарджии. Сигурно е ужасно да се чудиш дали ще има какво да дадеш на детето си да яде, защото мъжа ти не е с всичкия си.
На авторката пожелавам сила и кураж, за да може да си тръгне докато още е време и да не я четем като в темите на една потребителка, която беше редовно пребивана ама много го обичала, ама не можела без него...