Имаш горе-долу четири сценария от тук нататък:
1. Стоиш си в тоя модел и изпълняваш. Много жени го праввт, къде от безизходица, къде от така насаден модел от малки и им се струва единственото правилно нещо, защото друго не познават.
2. Надигаш глава и рязко, ясно, отчетливо поставяш граници. От това може да излязат две неща - да вземе изненадващо да се окаже, че може и така, обаче за това се изисква да си твърда като скала, неотстъпчива и да имаш подкрепа в лицето на някакви роднини, които да му кажат на тоя сельо, че си права. Или да станеш жертва на домашно насилие, а не само на психологическия тормоз, на който си подложена сега
3. Да опиташ с малки миши стъпчици да променяш малко неща едно по едно, докато стигнеш до някакво търпимо положение.
4. Да си траеш, докато през това време събираш пари, документи и самостоятелност и при първа възможност да изчезнеш със все детето и много да внимаваш да не те намери този или подобен на него следващ.
Докато пишех, ми излизаше, че са публикуване доста нови отговори, може и да се пропокривам с някои от тях