Странни и ефикасни неща, които правим

  • 42 654
  • 429
# 195
Малкия винаги снима с телефона, когато сме извън обичайните места, където ходим, обаче с баща си никога не го правят. До чувство за ориентация си е според мен. Мъжа ми винаги се оправя и пеша и с кола навсякъде и без джипиеси и приложения, обяснява и на децата как да го правят. Малкия веднага хваща всичко, но каката явно на мен се е паднала.
Виж целия пост
# 196
Като сме на ексурзии и почивки ММ има навика да снима табели с имена на улици, за да знаем, че сме минали. Ако имаме някаква отправна точка и екскурзовода каже ще се чакаме тука след 3 часа, снимаме табелата и сме спокойни, че все ще питаме някой или ще хванем такси, ако се загубим. Да чукна на дърво до сега ориентацията не ни е подвеждала Simple Smile
Виж целия пост
# 197
До някое време през живота ми имах обсесия от числото три. Едва се отървах от навика да броя, смятам и опитвам да сведа всичко до три. Joy
Аз съм до 23 Joy
За да заспя създавам пияна атмосфера. Тоест все едно ми се мота главата и едни мандали се въртят до откат докато не заспя.
Виж целия пост
# 198
Аз си мисля, че жените по птонцио сме зле с ориентацията. Когато съм с ММ не мисля за нищо - нито за шофиране, нито за паркиране. Като сме на почивка редовно се движим с GPS, с който пак той се оправя. Мисля, че откакто съм с батко съм станала много несамостоятелна. Преди бях точно обратното.

В колата и аз редовно говоря - дали на колата, която е с мъжко име, дали на другите шофьори, дали на навигацията...


Преди, когато ми се налага ше да ставам с будилник, мтсзех този на телефона си - много ме стряскаше и ми се разтупкваше сърцето и имах чувството, че ужасни ми вреди на здравето, да не говорим ако без да искам го изключа в просъница и продължа да спя. Бях си взела едно радио, което да ме буди. На 3 метра от леглото, за да избегна снуузването. Та се събуждаш или с хубава музика, което някак създава настроение, или с дрънканици, които след минута стават членоразделни отделни думи, после някаква мисъл и така мозъкът се събужда.
Виж целия пост
# 199
Това е една от причините все още да не съм шофьор - много съм зле с ориентацията. Страхувам се, че ще се загубя. А съм се губила много пъти. Когато ходим по планини и гори, винаги гледам да има някой добър в ориентирането с мен. В големи градове, особено в чужбина направо в паника изпадам. Донякъде ме спасява Гугъл, но пак избягвам да ходя сама на непознати места.
Виж целия пост
# 200
Не ли ви става гадна на вкус водата ако я оставите в чаша цяла нощ? И аз спя с вода но да е в шише, иначе ме и страх да не я събора.
Ориентацията и на мен ми куца, редовно бърках изходи на метрото и подобни. Забелязвам че когато го правя машинално винаги избирам правилната посока, а ако много почвам да се замислям се обърквам.
Виж целия пост
# 201
Аз имам чувството,че в чаша ще се напраши отгоре и ше погълна нещо.Simple Smile

С ориентацията съм на 6,в непознати градове  запомням от къде минаваме,забележителности и разни дреболии,не съм се губила.Гледам табели главно.
Виж целия пост
# 202
Аз пък не спя с вода до леглото, никога не ожаднявам през нощта.
В ориентацията и аз съм зле, гледам да запомням къде си оставям колата по някакви ориентири. В мола, който ходя най-често (Сердика) се ориентирам добре, но в тоя на Цариградско шосе вече няколко пъти я губя. Особено, един път запомних на кой етаж и кой номер място съм я паркирала, излязох от съответния вход, не я намерих веднага, започнах да търся номера на местото, накрая го намерих и с ужас видях паркирана друга кола. Но и не ми се видя същото разположение, накрая я намерих на този номер в някакъв друг сектор, но щях да припадна, докато я открия. 
Виж целия пост
# 203
Това с паркирането ми е познато. Днес отивам до Метро. Обикновено гледам да спра някъде срещу входа и не обръщам внимание къде точно. Паркингът, обаче, днес беше пълен и с преспи между паркоместата, та реших че не ми се обикаля по редовете да търся каляската. Гледам един рейс и първо реших той да ми е ориентир, но се усетих, че ако потегли ... .Изброих на кой ред съм и така.
Виж целия пост
# 204
Когато отивам до сграда или офис, където никога не съм била, съответно районът и улицата са ми непознати, си правя два, три скрийншота от Google Maps. Сама си намирам локацията, въпреки че губя малко повече време заради лутането. Харесва ми да го правя, опознавам непознатия район, пък и не обичам да притеснявам случайни минувачи да ме упътват. Simple Smile Също така свалям, ако има възможност или скрийншотвам разписания на автобуси, с които не пътувам редовно. Имената на спирките ги има, което много ме улеснява. Поглеждам единствено името на спирката, от която съм се качила, и после се ориентирам само по снимката. Или просто броя от "моята" колко спирки ми остават. Знам, много по-лесно е да помоля кондукторката да ми каже кога да сляза, но, както написах, не обичам да ангажирам хората със себе си. Пък и по "моя" си начин ми е по-интересно:)
Виж целия пост
# 205
За придвижване от т. А до т. Б ползвам карти и приложения. Също гледам табелката на спирката и преброявам спирките до крайна точка.
Изходите на метрото са ми проблем. В един период ходех всеки месец до аутлета зад Метро на Цариградско, все с метрото - половината пъти излизам на отсрещната страна и като се върна, виждам поне 10 ориентира за  правилната посока. Накрая запомних, че изходът за аутлета е след магазина с чадърите и будката за цигари.
Сердика ми е още по-отвратителна като влизане-излизане - супер рядко ми се налага да я ползвам за начална или крайна точка и повечето пъти не мога да се ориентирам откъде да мина - съответно все се оказвам точно по диагонал на правилния изход. Още не съм намерила чалъм там.
С прекачването на Сердика отначало имах проблем - все се качвах по ескалатора за излизане, а не другия лъч на метрото. После забелязах, че ескалаторът за прекачване излиза срещу будката за цигари - сега гледам от коя страна свети.
Работя до Руски паметник, пътувам с трамвай 5, като слизам на Македония, а се качвам на ОК. Т5 върви по права линия до Руски паметник - така ако се заблеям, знам, че като тръгне да се криви, значи заобикаля на кръговото и трябва да сляза.
Виж целия пост
# 206
Аз си мисля, че жените по птонцио сме зле с ориентацията.

Аз съм много добре с ориентацията, освен това чета постоянно всички табели, имена на магазини, че и улици. Но ако се мотаеш цял ден безцелно в голям непознат град, накрая може и да не намериш точната улица.

ММ е много зле с ориентацията. Дори и с GPS редовно пропуска правилната улица, в която да завие, дори и отбивки по магистрали, заради което сме пътували по 40-50 километра в повече. Преди няколко години като пътувахме за Малта с кола, вместо на гръцката граница ни закара на турската. Но и той е убеден, че жените по принцип са зле с ориентацията. Joy
Виж целия пост
# 207
Аз пък не спя с вода до леглото, никога не ожаднявам през нощта.
В ориентацията и аз съм зле, гледам да запомням къде си оставям колата по някакви ориентири. В мола, който ходя най-често (Сердика) се ориентирам добре, но в тоя на Цариградско шосе вече няколко пъти я губя. Особено, един път запомних на кой етаж и кой номер място съм я паркирала, излязох от съответния вход, не я намерих веднага, започнах да търся номера на местото, накрая го намерих и с ужас видях паркирана друга кола. Но и не ми се видя същото разположение, накрая я намерих на този номер в някакъв друг сектор, но щях да припадна, докато я открия. 

Следващия път я снимай. С ориентирите около нея. Все има номер, буква, нещо.
Виж целия пост
# 208
Няма за какво да се снима. Гугъл карти в Хронология ти казва по дни, часове и минути къде точно си бил, даже точно кои магазини в мола си посетил.

Виж целия пост
# 209
Когато пътувам и ми е скучно събирам числата на номерата на колите от дясно и отляво и търся равенства. Примерно РВ6574СХ  6+5 = 7+4. И броя колко такива равенства съм видяла. Дори в зависимост от разстоянието предварително си казвам, колко би трябвало да видя, например "докато стигна до нас трябва да видя 10".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия