С какво ви дразнят свекървите - тема 103

Смешно ми стана. Може би защото взаимоотношенията ни с моите са такива, че и не искам да питат. Дори и да питат то ще е от лицемерие. Не знам тука проблема какъв е?

У нас ли? О, не сме живяли заедно и един ден.Даже в различни градове и после държави. Тя била решила,че има рак,ще мре.Нищо й няма,търси внимание. Лекарско заключение. Вероятната причина е,че не звъня по сто пъти да питам как е. Ми не ми е до нея. Тъкмо погребах баща ми и хич не ми е до артисти.

Зависи кой пита как съм - ако целта е само после да го преразказва и украсява в други разговори, хич не държа да ме питат. Тъй като общувам с такива народни артисти, съм развила непоносимост към празни приказки.
Като се интересуваш - вземи детето (стига майка му да го пуска) или попитай трябва ли нещо да се напазарува, да има практическа полза.

Моята "бивша" свекърва ми беше направила забележка, да са загася цигарата, тъй като си размразява хладилника, вратата му е отворена и щял да се омирише на никотин!

пиша това с цел малко да ви развеселя

Заедно ли живеехте или беше на гости?

Абе я и аз да гракна Пушач съм, от social smokers повече, но не търпя да ми димят в затворени помещения. Ако хладилника е бил на балкона - ОК, ама иначе не заради хладилника, за друго бих измрънкала. Иначе цялата къща мирише на афганистански лагер.

И аз да ви кажа моята история. Ние също с моята свекърва вече доста години се разбираме добре, пием си кафето заедно, споделяме си, помагаме си, като цяло аз я харесвам и обичам тази жена. Само че откакто се роди детето, нещата доста се промениха, в смисъл отношенията ни като цяло са същото, но аз видях други черти у нея, които според мен са доста дразнещи. Да започнем от там, че преди да се роди детето ни натискаха години наред за дете, че много искали, да си имат внуче в града (имат и друго, но то живее извън града), че едва ли не само да родя аз тя ще го гледат много, ще помагат, даже така се изказваха все едно едва ли не ще поемат всички грижи за това дете. Аз естествено не съм искала това, но от тези думи бях останала с впечатлението, че ще мога доста да разчитам на тях и ще помагат(гоня високи позиции в работата си, мисля да запиша магистратура), не ме разбирайте погрешно няма да оставя детето си, но за да ходиш да учиш например си иска честа помощ за детето (моите близки са далече, няма как да ми помагат към момента с детето, та разчитам само на тях, те това си го знаят още от преди да забременея, че ще е така). В един момент обаче раждам аз, след ужасно тежка бременност и какво става, те започват да си мислят постоянно работа, ангажименти за да идват за малко или изобщо да не идват, дъщеря й започна да изпраща нейното дете да го гледат по половин месец и повече и за нас когато остане време общо взето. Детето е доста трудно, това всички близки, които прекараха време с нас и видяха за какво става въпрос го потвърдиха и всички гледат да изчезнат възможно най-бързо. Съответно аз съм супер изморена, изнервена, 40кг,не успях да запиша магистратура и тн. Та доста се разочаровах първо от напразните обещания. Второ не мисля, че е нормално да обръщат повече внимание на другото внуче и в първите 6 месеца на нашето дете те да гледат постоянно другото и за нашето да нямат време. Другото дете да подчертая е на 4 години, вече доста самостоятелно, и до като не родих аз го гледахме всички дружно помагахме постоянно и тн. Но сега за нашето не може. За мен не трябва да има подобно разделение между децата и както е било за едното така трябва да е и за другото. И третото, което най-много ме дразни е, че за капак на това все филосотва свекърва ми по отношение на гледане на детето, как заспива, как се храни кога, с какво, все го сравнява с други деца, виж това яде всичко от 6 месец, това го излее ат всеки ден дори и да е студено, това с каква хубава рокля са го облекли за снимките, детето не се е научило да пълзи и да се Изправя, защото аз не съм го била научила и тн тн няма да ви откчавам повече. Та това е моята мъка, ще се радвам да изразите мнения, а ако ви хрумва и някакъв съвет. Благодаря. 😊

Заедно ли живеете, че всеки ден филосовства как да си гледаш детео?

Не, не живеем заедно, но тя може за 10 минути да е, но идва всеки ден, когато си реши, обажда се по телефона поне 2 пъти на ден и винаги държи всичко да знае какво е яло детето, кога е спало, с извинение изходило ли се е. Ако не получи информация от мен получава от мъжа ми или от прабабата на детето, която живее в къщата. А и аз по принцип не съм в лоши отношения с нея, нямам нищо против, разбираме се, но гореспоменатите неща доста ме разочароваха...

Какъв съвет да ти дадем? Празните обещания разочароват, да. Така че си правиш изводите и повече не разчиташ на техни обещания. Правиш си плановете все едно те не съществуват и така.

Оправяйте се сами. И спрете да давате отчет. Това е ненормално всеки ден да звъни и да иска да знае всичко.

Трудно дете никой не иска да гледа, честно казано.
Дете на 4 вече е очовечено и разбра, и може да ти каже какво му е.
Няма да се учудя, ако свекърва ти сама настоява да ѝ го дават, че да се оневинява задето не иска да се мъчи с твоето.
Истината е, че ако поеме ангажимента, ще трябва да е постоянен- детето трябва да я опознае и да свикне с нея, което няма как да стане с почасови повиквания.

Значи:
1: Деленето на внуци е отвратително, както и лъжите и за това няма извинение.
2: Не може да се сърдиш на никой, че понеже не ти гледал детето, ти не си могла да запишеш магистратура. Като толкова искаше да учиш, защо роди толкова рано? Не можа ли в обратния ред?
3: Докато не се отделите да живеете самостоятелно във ваш имот - винаги ще ти се бъркат за всичко - неизбежно е. Това обаче не пречи ти и мъжът ти да ограничите "снасянето" на инфо какво става у вас, кой кога какво ял и кога и колко ср@л. Прабабата предполагам е на друг етаж - и нея следва да ограничте. Ама като живеете в на една от двете имота ще ви е трудно. Трябва и мъжа ти да те подкрепи. Не е нормално да ви дишат така във врата и да се бъркат, където не им е работа.
Много е хубаво да си играете на семейство, ама го играете в детската стая на мъжа ти, а ти даже не си доучила. Защо е било това бързане?

И на мен ми разправяха какво ли не, ама аз не разчитах на тях да си нареждам живота. Мъжът ми записа втора магистратура, когато се бяхме нагласили кога и как ще се гледа малката, а аз си написах дисертацията след това. Общо взето, освен прабабата, никой не е гледал щерката. То се връща, де, сега дъщерята умира за прабаба си, а на другите си две баби гледа по различен начин.

Я бързо се мятай на пода и започвай да пълзиш Ти майка ли си му или какво! Как така не го учиш и не му даваш личен пример!

За учене, магистратура и кариери, разберете се с мъжа ти как ще си подредите ангажиментите и как ще ти помага. Не разчитайте особено на други. Ако ли опитате да привлечете и свекърите, бъдете по-категорични в искането на помощ, но нека да е за нещо наистина важно. И не много често, за да нямат основание да откажат.
Има и нещо друго - детето ти май е още бебе? Много е малко, за да се решат да го гледат сами. Като поотрасне, ще се включват повече.

За различното отношение към децата, не искам да те разочаровам, но все така ще е занапред. По личен опит, децата на дъщерята са по внучета от децата на снахата. Приеми го отсега и не си хаби нервите излишно.

Хайде сега пък драма, че все питала как е! Като не се интересуват - лошо, като се интересуват - пак лошо
То много трудно да изредиш набързо яло ли е, спало ли е, и другото. Като че ли младите майки и без това не са на тези теми по цял ден - помежду си, с таткото, с майка си. Ми включете и свекървата и готово.