Какво ви дразни в работата ви?

  • 12 424
  • 157
# 135
Като човек който дълги години се е утвърждавал в професията си, но е работил не за себе си, а за друг трябва да ви кажа, че няма никакъв смисъл да се отдавате емоционално и по всякакъв друг начин на работата си, да загърбвате личния си живот и близките, здравето си заради служебни проблеми, тъй като от това няма никакъв смисъл. Правила съм го и аз преди много години, нощни часове работа /иначе съм с нормално раб.време/, носене на работа в къщи през почивните дни, оставане до късно и т.н. Благодарност нулева. Ценете си личния живот, а и себе си като професионалист, за да ви уважават и ценят и околните. Иначе вече някой писа тук, ако се справиш бързо с два пъти повече работа, моментално ти се дава три пъти повече работа и до там.
Виж целия пост
# 136
Напълно вярно. Изпитах го на гърба си в предишната работа. Като тръгнах да напускам, защото вече не се издържаше, започнаха - Ама, недей, то сега кой ще работи, те другите ...не знам какво си...

Сетили се!!!!  Mr. Green
Виж целия пост
# 137
Днес бях на интервю в банка. Е, всичко хубаво, но като започнахме да си говорим за техните искания и предлаганото възнаграждение....
Та, дразни ме, че има работодатели, които изискват много, но не им се плащат приемливи запалти.
За справка, днес - искат 2 чужди езика, заплащането значително по-ниско, от работник в хранителна верига.
Виж целия пост
# 138
Като човек който дълги години се е утвърждавал в професията си, но е работил не за себе си, а за друг трябва да ви кажа, че няма никакъв смисъл да се отдавате емоционално и по всякакъв друг начин на работата си, да загърбвате личния си живот и близките, здравето си заради служебни проблеми, тъй като от това няма никакъв смисъл. Правила съм го и аз преди много години, нощни часове работа /иначе съм с нормално раб.време/, носене на работа в къщи през почивните дни, оставане до късно и т.н. Благодарност нулева. Ценете си личния живот, а и себе си като професионалист, за да ви уважават и ценят и околните. Иначе вече някой писа тук, ако се справиш бързо с два пъти повече работа, моментално ти се дава три пъти повече работа и до там.

Точно така.
Затова, по-спокойно, няма смисъл от излишно претоварване.

Iv4EnCeTO, те пък веригите да не плащат много?
За банките знам, че е така, плюс напрежение дали ще си достигнеш таргета.

Сега оценявам колко е добре да не носиш отговорност нито за хора, нито за материали, да не те викат в извънработно време за разни срещи, да нямаш служебен телефон и да не се налага да пишеш имейли, справки и т.н.
И даже заплатата ми е значително по-висока от предните ми отговорни позиции. Peace
Виж целия пост
# 139
Днес ходенето ми на интервю, беше сверка на часовника. Е, за същата заплата, искат да ме натоварят с още неща, че и 2 езика.... Започвам да се чудя, защо работя в банка. Grinning
Виж целия пост
# 140
Днес бях на интервю в банка. Е, всичко хубаво, но като започнахме да си говорим за техните искания и предлаганото възнаграждение....
Та, дразни ме, че има работодатели, които изискват много, но не им се плащат приемливи запалти.
За справка, днес - искат 2 чужди езика, заплащането значително по-ниско, от работник в хранителна верига.

В банка е добре само, ако си на ръководна длъжност, които позиции всички знаем, че не се заемат от случайни хора.
На гише е много работа за малко пари. В някои банки и клонове е една идея по-добре, където няма много хора да минават, но много зависи къде ще се паднеш.

ПС: Сега видях, че ти работиш вече в банка, значи си наясно....
Виж целия пост
# 141
Преди десетина години се явих на интервю в банка.
Преминах първите два кръга - решаване на разни задачи и казуси, но на интервюто тотално катастрофирах, още на първите въпроси. Питаха ме защо искам да сменя работата.
"Не ми осигуряват извънредния труд", отговорих.
Двама бяха интервюиращите, мигновено се спогледаха.
"А плащат ли Ви го? Защото ние в банката работим със срокове и поне няколко пъти седмично ще Ви се налага да оставате след работно време, за което нито ще се плати, нито осигуровки ще има."
Повече не ги чух, но още споменавам банката, дето иска работна ръка, ма да не ѝ плаща по възможност.

Работила съм сезонна работа в чужбина и бях изумена от работната атмосфера и професионалната етика. Мисля, че успях да възприема доста, но за съжаление, с годините безславно затрих добрите навици. Причината - на възпитаната, работлива, отзивчива и любезна колежка всякакви идиоти се упражняват да държат тон, да бавят данни, да отказват справки, да не говорим за "я, да ти възложим и тая работа". Стане ли човек сърдит и кисел, изведнъж започват да стъпват на пръсти покрай него, да изпращат данни в срок и да не го занимават с несвършената работа на някой друг.
Не ми харесва да съм киселяк, но поне успявам да си свърша работата, без да изперкам.
Виж целия пост
# 142
Това, че сме по-малко от нужната бройка, извънредните часове и това, че на практика личен живот нямаме. В много случаи идваме сутрин и не знаем, кога ще си тръгнем.

Това в София ли е?

Колко време ще издържиш на това темпо?
Да, в София е. И аз много често си го задавам този въпрос колко още ще издържа, но  въпреки всичко съм стиснала зъби и търпя. Проблемът ми е, че имам още няколко месеца до дипломиране и не смея много, много да мърдам, не, че няма да намеря на друго място, но пак си е разправия. А и имам някаква надежда, че все пак ще дойдат още колеги и нещата ще се наредят, ноо за сега е само някаква надежда.
Виж целия пост
# 143
да. младите ентусиасти с ниски заплати са голяма далавера. нямая много избор и ние бяхме така Smirk
лека полека си слага; границите, но идва с опит .
Виж целия пост
# 144
Стискай зъби, докато се дипломираш и почни да се оглеждаш за по-добра работа.  Peace
Виж целия пост
# 145
Когато видят, че човек може и се справя, винаги започват да го товарят повече. Питала съм, добре, бе, защо само няколко души поемаме цялата тежест, ами Мими примерно, защо все бяга по тъча?! Отговорът: Ами тя толкова си може, по–добре вие я свършете, че тя ще вземе да оплеска нещо, както винаги. И това при различни работодатели неведнъж се е случвало. В някои случаи и заплатата еднаква, а въпросната колежка, вижда, че за нея така е по–лесно и си трае.
Виж целия пост
# 146
Напоследък ме дразни всичко, точно за това и подадох молба за напускане. Дразни ме липсата на почивен ден, поради липса на персонал, лудите врътки от втора първа смяна, от нощна, втора... Дразни ме, че цяло лято бях на 12 часови смяни, без почивен ден. Товареха ме най-много понеже в отдела ми аз съм с най-много опит, а другите не ставали. Дразни ме това, че на 23 години аз останах без личен живот, заради работата и накрая срещнах неблагодарността на шефовете, преместиха друг човек, от друг отдел с повече стаж и той промени целият начин на работа, спрямо това той как е работил досега, уволни стари работници, за да назначи негови хора и когато се противопоставих никой не ме отрази, все едно аз вече съм никоя и не съм нужна вече. Най-вече ме е яд за това, че на Коледа стоях от 10 до 22, за да им стане тъпата заявка и това в един момент вече се забрави. Дори не попитаха защо напускам.
Виж целия пост
# 147
Разбрала си го по трудния начин - не чакай благодарност! Затова си гледай себе си и това е.

Не се тормози, всяко зло - за добро! Пожелавам ти успех!  Peace

Виж целия пост
# 148
Напоследък ме дразни всичко, точно за това и подадох молба за напускане. Дразни ме липсата на почивен ден, поради липса на персонал, лудите врътки от втора първа смяна, от нощна, втора... Дразни ме, че цяло лято бях на 12 часови смяни, без почивен ден. Товареха ме най-много понеже в отдела ми аз съм с най-много опит, а другите не ставали. Дразни ме това, че на 23 години аз останах без личен живот, заради работата и накрая срещнах неблагодарността на шефовете, преместиха друг човек, от друг отдел с повече стаж и той промени целият начин на работа, спрямо това той как е работил досега, уволни стари работници, за да назначи негови хора и когато се противопоставих никой не ме отрази, все едно аз вече съм никоя и не съм нужна вече. Най-вече ме е яд за това, че на Коледа стоях от 10 до 22, за да им стане тъпата заявка и това в един момент вече се забрави. Дори не попитаха защо напускам.
Правилно решение сте взели (според мен). Вие сте допускал/а да ви товарят и те са ви товарили. И в смените, и на празиците. Има и други работни места, ще видите. Няма незаменими, както работници, така и работодатели.  Има работи, където може да изпитвате положителни емоции и да работите с радост и в добър колектив.
Виж целия пост
# 149
Аз не знам защо хората допускат да бъдат така експлоатирани. Особено в София. Това, което момичето описва, противоречи на всякакви трудови, а и морални закони. Махай се и пускай сигнал в Инспекцията по труда. А ти ще видиш, че има и друг живот, други възможности.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия