Вярвате ли в това, че когато нещо, което много искаме не се случва, значи просто не е трябвало?

Именно, това и аз исках да кажа, просто нещата се подреждат така, че да са в твоя полза, даже си мисля, че е свише  предопределено да стане така. Ще ви разкажа случка от миналото си, която няма да забравя. След като завърших университета (изобразително изкуство) започнах в едно заведение като барман, сервитьор, но мечтаех да стана графичен дизайнер, но от компютри нищо не разбирах, пък от програмите, които се ползват още по. В главата ми беше да се занимавам с реклама, но някак си размито и неясно ми беше, само това което са ме учили в унито. В заведението, което работех има готвачка, която гледаше на карти таро, и всеки ден след като си тръгнеше шефката и потока от сутришните клиенти секнеше, сядахме и тя ми хвърляше по едни карти, ей тъй за забава, но тя беше убедена, че познават. Та, всеки ден ми казваше, няма да забравя, че ми предстои ново начало, аз се шегувах, но и мъничко надежда имах, че може да излезе вярно, Аз все я питах, кога е това ново начало, що не идва и тъй, докато един ден въпросната карта, която символизира това начало се беше подредила точно под мен и жената ми каза ето виждаш ли, аз пък какво да видя нали съм още на същата гадна работа и тъй си продължихме ежедневните задължения. Малко по-късно през деня дойде синът и, все още ученик, за първи път го виждах момчето, то обясни на майка си, че се връща от една рекламна къща, в която отишъл да му разпечатват някакъв проект и така се завъртя разговора, че аз казах, че искам да се занимавам с реклама, това ми е мечтата, той пък каза, че хората там си търсят дизайнер. На мен очите ми светнаха, но казах, че не ползвам компютър, нямам познание, нито пък портфолио, което да представя. Точно тогава момчето ми каза, че искат човек, който те да си обучат,  така че да пробвам ако искам... Това беше достатъчно да хукна и така започна всичко, преди повече от 17 години. Тази случка се запечата в главата ми и винаги я разказвам. Просто сякаш всичко е било написано, а аз съм вървяла към него.

Всичко хубаво и стойностно в живота си съм получавала точно без да си мръдна пръста, задника и каквото и да било. Не с връзки, естествено, а с пускане на ситуацията и твърда увереност, че нещата ще се наредят по най-добрия начин. Точно когато са ми обяснявали как не може да стане, защото не съм човек на точния човек и то, хоп, вземе, че стане напук на всички.

А означава ли това че с"пускане на ситуацията" не трябва да правиш  нищо за твоите цели и да си чакаш?
Или пускане на ситуацията означава да се успокоиш ,пак да си правиш нещата ,но не с настървение?

Страхотна история!Много силно си го искала и се е получило!


При мен пък е следната ситуация -фокусирала съм се в надграждане на моята професия,което ще стане обаче с много учене,5год от живота ми,и с много пот и труд,защото никак не е лесно това обучение.От друга страна мъжът ми ми казва да спра да се занимавам с "глупости" ,но всъщност ме подкрепя донякъде и ми казва да започна да работа за него т.е. в неговата/нашата семейна фирма.Аз и сега му помагам ,но не е съвсем отдадено защото работя и по моята цел.Но се чудя и въпросът ми в главата е -дали това не е шанса който не виждам и пропускам за професионална реализация-т.е. да работиме заедно за семейния бизнес,вторачвайки се в моята професия при която за в бъдеще ще работя за други хора евентуално.
Вие какво мислите за тази ситуация.
Трябва ли да оставя едното и да се фокусирам в другото или могат да вървят паралелно?

Да,всъщност трябва да е едното или другото.Просто той ме дърпа към неговото ,но аз пък искам своето си.Но докато пиша тук всъщност ми се изясниха нещата , т.е. Избистриха ми се.

А какво имаш предвид с егоизма?

Сори, обаче не виждам капка егоизъм в желанието да се следва свой път в живота. Егоизъм е по-скоро желанието на мъжа да зарежеш всичко, заради семейната фирма. Ако един ден, не дай си Боже, вече не ти е мъж и колега - кво праим?