моето усещане от твоя пост е, че ти е трудно с излизането със съпруга, заради недоспиването с бебето. Може би двете роли на майка и млада съпруга се борят за енергията ти.
Мога единствено да споделя моя опит - имам 2 деца, вече са големи. И двете не са планирани, Господ си знае работата, първото на 26, второто на 29. С първото бях абсолютно сама, но се чувствах изключително силна и не ми пукаше от нищо, имах чувството, че ако тропна с крак и кажа да спре Земята - ще спре. С второто - и съпруг и 2 роди роднини, умирах от ужас, че нещо няма да е наред с детето. Много народ да помага - беше ми трудно да се справя с роднините. Второто дете не го почувствах, не се свързах на секундата като го видях, имах чувството, че не го обичам. Съответно и огромна вина. Грижех се добре и за него, но обичта дойде доста по-късно. А изпитах и ужасната мисъл "какво направих?!" на връщане от родилното с второто. То пък не ми слизаше от ръцете, нито спеше нито нищо на повече от 50 см от мен през първата година и половина, носех го на слинг, направо още 2 бременности изкарах с него. Приех го, че си е такъв, и че рано или късно ще порасне. Просто има нужда от мен. Но пък после тръгна на градина, никакъв проблем с привързаността.
Ако мога да дам съвет - не слушай никого. Вслушай се в себе си дълбоко, ти знаеш какво трябва да правиш. Едно дете няма да помни дали къщата е била чиста и чиниите са били измити - ще помни дали мама е била щастлива. Намери време за себе си - само за себе си, когато детето спи и си сама, направи нещо което ти носи удоволствие. Дори да е за един час.
Няма идеална майка. Идеалната майка е чудовище, което създава нещастни хора. Има достатъчно добра майка, която си е позволила да е истинска и силна, която присъства и знае как да се грижи за себе си.
Сега силата е в теб, ти раздаваш картите, подреждаш играчите и всички аса са в ръкава ти.
Наблюдавай детето, виж го какво е, какъв му е темперамента, от какво му става добре, от какво не. Усети го, научи езика му.
Привързаността се изгражда между 5-6 месеца и 1,5-2 години, това е един от най-важните елементи в развитието, който оказва влияние до края на живота. Важното през този период е да си налична, постоянна и спокойна. Има информация в нета, ако ти е интересно.
Млада си, имаш време да направиш каквото решиш с живота си, дори да отделиш 2-3 години на малкия човек. Едно по едно, сега на първо място си майка, а после учене, или каквото искаш.
Поздрави от мен