Как да убедя таткото за името, което съм избрала

Това доста променя ситуацията. с една дума, тя иска да го кръсти на нейните родители, а той не.

Валентина е красиво латинско име с хубаво значение,интернационално.

Аз също смятам ,че майката трябва да избере името.Все пак добре е името да се харесва и на бащата.

В този случай обаче авторката има доста богат избор.
Авторке ,ти провери ли дали няма някоя известна историческа личност носеща името,което си избрала?

Сещам се за много хубави имена...

Няма да го убедиш, той ще се примири и ще допусне твоя избор, а ти ще знаеш, че той не е щастлив и си постигнала целта си.
Ако ти е по-важно да става на твоето, вместо да уважаваш позицията и на другия, не отстъпвай. Ако той все пак ти е партньор, уважи несъгласието му и измислете двамата име.

Не съм съгласна с някои от коментарите, че щом го носиш в себе си и раждаш ти решаваш! За направата на едно дете са нужни двама, за избора на име също, за възпитанието също, за избор на училище и каквото се сетите също! Това дете, щом има баща трябва да се уважава и неговото мнение, те не са виновни, че не могат да раждат, нали така? Сядате, разговаряте и решавате двамата с кое именце с радост бихте се обръщали към детето Ви! Успех

И аз не съм съгласна, че щом жената износва и ражда - тя решава, особено пък когато бащата е мъж на място, който се и вълнува от темата.

Сигурно таткото ще го роди?

Аз пък се дразня,като се подценява мнението на майката.
Ами малко ли е това,че 9 месеца носи бебето?Нека да каже някоя майка с тежка бременност ,дето е лежала по болниците?
Аз се сещам как в последните месеци едвам вървях в жегата с подути крака и ръце и не можех ни да легна,ни да седна.
А за секциото какво да кажа-мен ме рязаха,последствията пак бяха за мен.
Ами майките родили по естествен начин?


И след като се роди бебето пак майката полага основните грижи за бебето.

Моят мъж никога не е имал претенции за името.
Повече се притесняваше дали раждането ще мине добре,защото бях с рискова бременност.Чак последния месец ме пита дали съм мислила за име.Казах му няколко имена .Всичките му харесвали.

Оценявам това разбира се.Усетих,че ме обича и че го е грижа най-вече за мен,а не за името,за баби,за дядовци и какво ще кажат хората....

Авторката е харесала име още преди да зачене. Значи изобщо не се зачита мнението на мъжа.
Не съм съгласна, че щом майката ражда, тя трябва да избере име, без да се съобразява с бащата. Щом искат да са семейство, щом бащата участва в зачеването на детето и се очаква да участва и в гледането на детето е редно да участва и в избирането на име. Редно е двамата родители заедно да изберат име, което да се харесва и на двамата.

Е, аз пък се отказах от любимо име,което от 15 годишна съм харесала(Елизабет) щото мъжо не го хареса и защото не го усетих като нашето.
Аз предложих-мм избра. Другото ми любимо име-Анджелика отново не се хареса. А и щеше да се пише че е кръстено на моя баща. Премислих-и си казах,да не сме длъжни да кръщаваме на никого,обаче всеки ще се обиди и така излиза,че "ето нашите са важни,техните не са". В случая на авторката поне това не е проблем. Но пак за мен е хубаво и дмамага да са съгласни. Да живееш с чувството,че не ти харесва името на детето ти цял жевот-не мерси.
Аз съм голям инат,но в случая поотстъпих. И много да искам едно име,мъжа ми като не го харесва няма да е то. Мисля, че противното е мното егоистично.

Ако партньорите се познават наистина добре,то майката знае какъв вкус има бащата и какво харесва.
Аз например знам,че на съпруга ми няма да му хареса изкилиферчено име и не бих предложила такова.
И той знае аз какво харесвам и какво няма да приема.

Изобщо не познавах вкуса на мъжа ми. Нашето се води" изкелеферчено". И никога не съм си дори пледставяла,че ще му хареса. Той отхвърляше всички останали. Така че така и не разбрах какъв е вкуса му.

Мис Каролин,щерка ви не е ли с кралско име?
Останала съм с впечатление,че е с много красиво класическо име.

Аз под изкилиферчено имах предвид нещо като Пенислав или Елайна.

Да,точно с такова е. Но доста хора,които са по-консервативни (тук) им е странно. Като се има придвид,че масова се кръщават с 10 имена. За мен е отдавна добре възприето.

Изкушавам се да споделя една случка от преди 20 и повече години...

Действието се развива в град София, в нов, но краен квартал. Малко след рухването на соца... По същото това време нямаше мобилни телефони, Интернет, цифрови технологии. Домовете бяха оборудвани с аналогови телефони, обикновено с дуплекс (за онези, които не знаят какво е дуплекс... ами ако домашният ми номер е 22 44 55, дуплекса е 22 44 56 - не може да говорим едновременно - ако аз говоря, той чака да приключа разговора). Та в новия квартал, към 93 - 95-та не всички апартаменти имаха телефон. Ние, по някаква щастлива случайност, се бяхме уредили с такъв. Апаратът беше от онези старите, с шайба и звънеше много силно. Стоеше на видно място във входното антре, в една ниша на портмантото - на място, така че да е удобно за съседите, които често ни посещаваха, когато имат нужда да проведат бърз разговор, а нямат в къщи телефон.

Имахме едни съседи... възрастните починаха, Бог да ги прости. Съседката, в случая в ролята на тъща, беше голяма скандалджийка. Беше разправяла на майка ми, че когато й е скучно, излиза някъде, за да се вози в градския транспорт. Там все ще намери с кого да се скара и да вдигне скандал. Така си успокоявала нервите. Много колоритна личност - едра, със самочувствие на човек от аристокрацията, но реално от малко градче в южна България. А мъжът й душичка - кротък, спокоен, възпитан. Имат син и дъщеря.

По онова време (средата на 90-те) дъщерята се жени, бременее, ражда се детето. Идва съседката с молба да ползва телефона. Нашите - да, разбира се, заповядай. И от спалнята, която е в края на жилището, ставам неволен свидетел на скандал от типа ... "Сватя, слушай ме сега.... детето ще бъде кръстено на мен, аз съм .... (изтъква нещо важно, не помня)... нашия род...." Отсреща вероятно привеждат аргументи в подкрепа на друго име. Съседката продължава крещейки: "Не ме интересува, внукът ще бъде кръстен на мен" (или нещо от рода). Останах потресена от тази простотия. Вместо да се радват, че се е родило живо и здраво бебче, първо внуче май и за двете фамилии, те се карат. Тъщата и тъстът бяха с нормални и широкоразпространени имена. В крайна сметка кръстиха детето Александър - не знам дали е на свекърите, или родителите са избрали неутрално име. Но това ми е тип "детска травма" за разправиите, които изборът на име на детето може да породи. Срамота! Вместо да се радват и да бъдат пример за достойни за уважение семейни отношения, направиха такъв цирк, че ако бях на мястото на дъщерята, ни едните, ни другите щях да удостоявам с вниманието си.

Та авторката на темата да не се инати за името, а да седнат с таткото и заедно да изберат такова, което и на двамата харесва.

името е много важно за всяко същество. Писах, че според мен майката трябва да вземе в крайна сметка решението, не заради всички мъки и дискомфорти покрай бремеността, а защото има силна интуиция кое е най-добре за детето.