Но на тези години тя не иска да го обвързва то е ясно, дори и да не е семеен. Не очаква и да го разведе, ясно и е дал да се разбере това. Остава и по нейните критерии да продължи така, не защото е аморална, а защото го обича по неин си начин на тези години. То всъщност любовта и обичта не знам да има начини. Или даваш всичко и си заслепен, или си правиш някаква сметка с компромиси (това вече не е обич обаче) Тя иска да бъде с него, защото обича , но и да се запита той дали я обича , защото иначе е използвана. Понякога разбираме нещата и са ни ясни, но само ги разбираме. Не сме способни да ги приемем , подсъзнателно ги отхвърляме, защото не ни изнася , не искаме така да бъде и затъваме повече. Вече е въпрос на характер ще се стегнем ли и ще продължим. Не само във връзките , във всичко е така. На 17 години нямат още изграден характер.
Може и да е подразнила тук с разсъжденията си и представите си, с очакванията и плановете си. Ще прочета постовете после в темата, но каквото и да е писала, НЕ този е прелъстения, използвания и жертвата със сигурност за мен.
Мен ме интересува от малък град ли е и познават ли се хората повечето в него или от голям (може и да е писала) Не името на града , защото това ще е важно за нея в бъдеще и да внимава с кой споделя и кой я вижда с него. Не той , а тя трябва да се крие.