И това го осъзнах след като мъжът, от когото имам две деца, познавах от дете буквално, 6 години бяхме приятели преди да се обвържем, и имаме около 10 години съвместен живот. Нищо и никой не може да ти даде гаранция за нищо. Факт.
Аз тръгнах с нагласата, че не си търся връзка. И нещата ми се получиха.
По анкетата на ТафТаф -
Срещахме се в дните, в които децата бяха при другите си родители. За щастие ни се съвпадат графиците. Той се грижи сам за сина си.
Запознахме децата след 2 месеца срещи. Запознахме ги в парка. Допаднаха си доста. След срещата казах на големия, че има нещо повече между нас и сме нещо като гаджета и той много се зарадва.
След това започнахме да прекарваме уикендите заедно с децата - или в тях, или в нас. На всички ни е добре.
Как и дали ще стигнем до общо съжителство - още не съм готова за такава стъпка. Той проявява разбиране и почти не зачекваме темата. Радваме се (или поне аз) на времето, в което ни е хубаво.