Срамно ли е да си носиш храна от къщи?

Може би някои от нас, когато обядваме в обедната почивка, без значение дали в офисната кухня или навън в някое обикновено бистро, не търсим магия. А просто искаме да се наядем.

Никога не съм мислила, че нещо толкова елементарно като един обяд, може да предизвика такива полемики. Че чак да намесваме Париж, магия, линкове към чанти, а по-назад и ХЕИ. Утре определено ще гледам колегите и чиниите им с други очи.

  Нали знаеш - колкото хора, толкова и прочита на едно и също нещо и толкова различни мнения.
Ти впечатляваш ли се? Аз чета отгоре-отгоре, нито за ХЕИ съм прочела, нито за Париж.
Ама то и аз определени хора ги пропускам, та оттук явно е проблема.

П.П. За теб обяд, ама за мен и вечеря, аз карам и нощни смени, тогава пък какво ядене пада...особено ако се паднеш на празник на работа, всеки като донесе кутиите, и като се разпъне една трапеза....какви чанти, куфари трябват.

Не, не е срамно човек да носи храна от къщи на работа. Добре е там където се работи да има обособено помещение за хранене. Аз поне досега не съм виждала офис без обособена кухненска част.
Хранене на бюрото не приемам. Натоварващо е - нито работа се върши така, нито храненето е удачно.
Миризмата на храна да кажем е приемлива. Мен повече ме дразни цигареният дим.

Нали това казваме, не е магия....а най обикновен обяд! Никога не се бях замисляла за кутиите, магиите и кой къде яде, но темата разбуди дълбоки размисли у мен!
Всъщност да се обмени информация за кутиите никак не е безполезно.....аз имам хубави кутии, но с удоволствие бих си купила и още, слабост са ми!

Кутиите трябва да са стъклени, макар и по-тежички.

Благодаря за интересната тема.

Преди никога не бях си носила домашно сготвена храна в работата, все купувах набързо някой кроасан или сандвич в обедната почивка.

Откакто започнах да работя в настоящата фирма, редовно си нося храна от къщи. Бих казала, че колегите "ме научиха". Тук много, много хора си носят, кой каквото му харесва душата. Тъй като имаме и много и от най-различна кухня заведения наоколо за закупуване на сготвена храна, много от колегите си купуват и такава. Но и в двата случая акцентът е върху домашния вкус, здравословната храна и разнообразието.

Имаме на етажа голямо помещение (като столова) с много масички, както и сепарета с диванчета, където храненето и общуването, както и пиенето на кафе след обяда с обособени приятелски дружинки се е превърнало в ритуал. Имаме хладилници, тостери, микровълнови фурни (за съжаление те са недостатъчни на брой, та се налага да се изчакваме, за да си стоплим храната). Яденето на "гореща" храна по бюрата е забранено (слава на бога, че в предишния ни офис хората все по бюрата ядяха, независимо че имаше столова на долния етаж, ама ги мързеше да ходят дотам, и всичко се осмърдяваше на работното място).

Много се радвам, че се научих да се храня редовно и със сготвена храна наобед. Дори всяка вечер мисля какво да си взема за другия ден, и ако нямам останало от вечерята, правя някоя манджичка набързо.

Имам си стъклена кутия с капак със силиконово уплътнение, храната не ми протича. Сега ще си взема и термос за храна, за да мога и супички да си нося (а може и манджите направо да си нося в термоса, за да не ги топля в микровълновата):

https://cdn.buildresources.co.uk/sites/625/cache/101514_thumb_pa … d_w600_h580px.jpg


От няколко години не нося и големи дамски чанти - а една малка, както и раница на гърба (в която слагам задължителните чадър, жилетка резервна, киндъла, бутилка с вода, работния ми лаптоп (ако ще го нося, за да работя от къщи), и кутията с храна (а като си купя и термоса за храна - ще ги редувам, в зависимост от типа на храната).

Тук много, много хора ходят с раници (дори и да са с костюми), защото си носят и облекла за фитнес или тичане. Както и много жени си носят кутиите за храна в дамските си чанти (без значение дали са Фурла или неизвестна фирма).

Изчезнаха ми всякакви скрупули и притеснения - било за това, че ходя по улицата с офис облекло, а съм с маратонки, или че върху хубавото палто съм сложила раница (изключително полезна и когато на път за в къщи вечер минавам през супермаркета да купя това-онова). Не ме боли рамото от влачене на голяма дамска чанта (голяма, че да побере всичко), на която да и намествам дръжките постоянно, за да не се изсулва.

А защо да трябва, вредното на пластмасата е бисфенила, тези които ползвам аз са без! Стават и за МВ, до 800W!

Не влагам логика, просто ми се  струва, че вкусът е по-добър и стъклото е по-лесно за миене. Сигурно имаш право, но това си ми е останало така от много време.

Тета, дали би могла да споделиш линка на чантата, че не мога да я откия в интернет, а страшно ми харесва моделът.

Може и метални. Моето семейство ползва такива. Храната, която давам никога не изисква претопляне.

Виждам често хора да си носят на работа домашна храна и не съм чувала някой да го обявява за странно, срамно и т.н.
Такива коментари ще да са в някакви не особено културни среди.
Лично аз предпочитам да обядвам на заведение - използвам да разнообразя, да се видя с познати, да консумирам нещо, което в момента не е налично у нас. Пък и не ми се носи, т.к. ходя пеша до работа 5 км. сутрин. Но не виждам нито един минус при тези, които пък си носят.
Храненето на заведение също не е минус. Хората готвят разнообразни храни всеки ден. Хранене навън далеч не значи ядене на вредни храни.

Аз работя в ИТ фирма, около нашето местоположение се предлага приоритетно джънк фууд, та за това мнозинството от нас си носят храна от вкъщи, имаме отлично пригодена кухня . Не мисля, че е срамно, дори е по-добре, защото първо носиш си храна -приготвена у дома и знаеш какво ядеш, второ - не даваш луди пари за боклуци, трето екологично по-чисто е, не оставяш след себе си тонове хартийки и пластмаса. Редовно се храня с мениджър или старши мениджър и те, въобще не могат да минат за бедняци или смотаняци.

Искрено се учудих, че има такава тема, че чак и дискусии...
Преди 20 години, може би се е смятало за срамно и за липса на средства да си занесеш храна а от вкъщи. Даже и сандвич да е - гледаше се с насмешка.
Но сега, за мен няма по-естествено нещо. Работя и съм работила в големи международни компании, където дори и чуждестранни мениджъри си носят понякога храна. Никой не гледа на никого в кутии, всеки се храни според вкуса си. Разбира се, се съобразяваме миризмата да не притеснява останалите (не е прието да се притопля риба или кисело зеле например).
Навремето и са си носиш кафе в чаша от вкъщи и да го пиеш в транспорта също беше странно. Даже скоро имаше и подобна тема.
Само че, животът се променя и вече не е въпрос на престиж и средства да се храниш навън, а е.въпрос на вкус и качество на храната, която избираш да ядеш.

Ами не знам дали се гледаше с насмешка, ама аз бях студентка през кризата 91-96 г., имах позволение от един преподавател, когато ми се дояде да си вадя сандвич и да си ям, даже и по време на лекции! Защото в 10 часа бях свикнала да закусвам  Носех си сандвичи от вкъщи с шунка и кашкавал, или масло и луканка, а в студентския стол се предлагаше ориз с картофи и миризлива супа от шилешко месо! Никога не ме е било срам да си нося храна и въобще не ми е дремело кой как гледа на това! Ядах си 6 пъти на ден и завърших пети курс 49 кила...... , та ако трябваше все заведение да търся..... Ако и сега има кой да ми готви с удоволствие ще нося кутията всеки ден и не ми трябват никакви заведения!

Домашна храна за офиса не ми пречи.
И да замиише докато я топлят - човещина е, мълча си.
Но чаша кафе в гр. транспорт не одобрявам. Преди години при рязко спиране ме заляха с кафе.
Нямаше как да се върна за преобличане и цял ден си ходех с петно по полата.
Като изсъхна изглеждаше като опикано. Гадна работа.