ние сме много по-големи ,но при нас се вклю4ва и действието, хапане, удряне и хвърляне на предмети и не помага да съм непукис , просто при нея не върви,а при големите ставаше! тя не забравя, помни като слон и не и минават игрите и отместването на вниманието или пренасо4ването, хитра е и върти, су4и се връща към темата! доста дълъг стана при нея периодът и искам да намаля нервозността , която непременно ще развие от истериите и избухливостта! абе като перде й пада сякаш!искам и това е!примема подходящи съвети на драго сърце!
Ами аз определено избирам няколко еднократни изблици на нерви, пред непрестанното тръшкане. Просто й отказвам, категорично и не мърдам на милиметър. Това е, като види че няма да стане й се изпарява мерака да се налага. Виж за неща, които може да иска за ядене например й казвам, че нямаме и ако пак упорства я заявеждам до мястото, където знае,че стои нещото, за да се убеди сама,че го нямаме. Но никога не съм отвилчала внимание или пък да се правя на маймуна, за да не реве- ми да реве, ако иска, живота низ от неща, които няма да има, мисля, че е по здравословно отсега да го научи. Със синът ми имам известни пропуски в тоя план и сега ми излиза през носа:))
И аз преди няколко месеца пусках подобна тема. Всичко е период и повечето майки са минали през него. НЯма страшно, ще отмине и друг ще дойде 
Като се тръшне на пода и започне да блъска с юмруци, просто го прескачам и отивам в другата стая. Обикновено след малко пристига и той - като няма публика, не му е интересно. Последния път рева 40 минути, с тръшкане, блъскане, удари по мене... всички екстри. Сложих го в леглото му и излязох от стаята. Като се нарева, влязох пак, той протегна ръце да ме гушне и тогава вече на спокойствие му обясних, че не трябва да се катери по парапета на балкона, защото е опасно и т.н.