Изповядвали ли сте се?

Има и разлика в начина на изповядване при православните и католиците. За католиците всички знаете- тайната кабинка, уж някаква анонимност и т.н.
При православните заставаш пред отчето (мисля коленичиш), той те загръща с  (расо ли е, кво ли, да кажат по-компетентните) и така говориш.

Иначе, аз изповедта не я приемам. Изповядваш се, опрощават ти се греховете (защото точно това е смисълът й) и хоп!чисти сме за нови подвизи

Не, не съм, но все по често се замислям да го направя, дано скоро да имам смелостта да го направя 

не съм в църква.но запо4нах да си казвам пове4е какво ме мъ4и пред близките ми и помага ми, особено ,ако ме разбират и искат да ми помогнат!

Ако наистина имаш чувството, че споделяш с някого една вяра открай докрай, би било страхотно да можеш да споделиш с него и да получиш морален коментар, който не е изкуствено милостив.

Това е в абстрактния случай. Очевидно твоят познат е имал разногласия с католическата доктрина за предбрачния секс - може би католицизмът не е всъщност за него.
Какъв е смисълът да се изповядваш, премълчавайки?

Никога. Не ми е и минавала мисъл. 

Да, веднъж. Беше гадно и за сега съм решила да не го правя, което ме лишава от възможността да се пречистя в църква с вино и вода.
Беше гадно, защото Попа ме нарече с обиден епитет, което мисля, не е в правомощията му.

Какъв епитет бре жена ?! Простотията и богопомазаните ли е връхлетяла...

Те някои от тях са по- грешни и от нас.

Не съм го правила. Имам един приятел, кума ми, взаимно си казваме "кошчета за душевни отпадъци", ревем си по раменете, помагаме си.

Не.

Не съм се изповядвала и нямам намерение,да го правя.

Не, не съм религиозна.

Да, много пъти. Изчетох това, което сте написали и от някои неща се потресох. Понякога е по-добре да се опиташ първо да научиш нещо, а след това така да се изказваш.

1. Не се дава причастие без изповед.
2. Причастието не е вода и хляб, а тялото и кръвта Христова / за вярващите/
3. Преди 1989 е нямало изповед, тъй като много хора са се страхували, че ще бъдат издадени на държавна сигурност. Това не значи, че в православието е нямало изповед.
4. Свещенникът не е там с роля осъдител, а по-скоро напътственник. Казва ти какво би трябвало да направиш според Христовото учение, а не според него.
5. Никъде не е написано колко пъти в годината трябва да се причестява някой. За съжаление, честото причестяване не се стимулира, а дори в много случаи забранява от нашата църква. Иска ми се да вярвам, че е от невежество. Но е факт, че в Православната църква в Америка, напътствана от нашия владика там, хората се причестяват всяка седмица.
6. Ролята на свещенника? Нека да го оприлича, като кабелчето между нас и Господ. И той е човек и той ще бъде съден за греховете си, ако има такива. Но без него не можем, тъй- като той е кабелчето.
7. Греховете ти не се опрощават при изповед / както е при католиците/. По-скоро ти се дава напътствие как да се молиш или какво трябва да правиш, с надежда, че ще ти бъдат опростени.

Защо съм се изповядвала? Имах няколко случаи, когато се убедик колко силна може да бъде изповедта и след това  причестяването. Миналата година изпаднах в депресия и не виждах светлинка в тунела. Изповядах се, причестих и на следващият ден нямаше и помен от депресията. Свещенникът ме насочи какво мога да правя за успокоение на душата си.
Друг случай: голям грях извърших по отношение на баба ми и дядо ми. От 10 години се явяваха в сънищата ми и сутрин бях , като болна. В един момент осъзнах, че въобще не съм била права спрямо тях. Изповядох го. От тогава нито веднъж не съм ги сънувала и тъмнината, с която бяха обгърнати, сякаш се разпръсна.

Последната ми изповед беше преди 2-3 седмици и пак за нешо, което стана преди много години, а именно, че бях ходила на гледач в изблик на безсилие. Думите, които ми каза свещенникът  се врязаха в съзнанието ми: Разкаянието е знак, че си осъзнал грешката си и ти се дава шанс да живееш според Христа.  
  

Просто така е казала родата, това е смисълът. А струва ли си  човек да си разваля отношенията с родата заради едната формална принадлежност към католическата религия, която при това не е била въпрос на избор? Понякога младите имат нужда някой да им  погледа безплатно детето за час-два, например  .Няма да го направи свещеникът, бабата и дядото ще да са.

Да. Но това е формално и все пак не е "нормалната" ситуация на изповед.
Аз сигурно имам някаква идеализирана представа, опитвам се да си представя какво би било за истински и дълбоко вярващ човек да се изповяда пред свещеник на религия, чиито принципи споделя безусловно. Мисля, че би било нещо качествено различно - горе-долу като описваното от Калинка.
Аз нямам шанс да го преживея, тъй като не съм възпитана в религиозен дух и надали това, в което вярвам (ъъъ, мезозоят, произходът на видовете!!?) би ме изслушало търпеливо...