Депресия

Авторке, напълно те разбирам. И аз бях като теб с тази разлика, че моето не беше депресия, а тотално отегчение от ежедневието и чувство на затъпяване. Спаси ме обаждане от страна на шефа ми, в което ме питаше искам ли да се върна по-рано на работа. Идеше ми да литна на секундата към офиса. За мен това беше решението. Не на всяка жена й се удава години наред да обгрижва деца нон стоп, да води идиотски разговори по площадките с други майки - какво е цвета на акото днес, с какво пюренце захранваме, колко пъти нощем се буди бебето. Не, мерси съм.
Ако връщането на работа не ти е вариант, намери си някакво хоби.
Не видях кой те прати на психиатър, това са глупости. Тъпченето с хапчета не е решение. По-скоро бих ти препоръчала психотерапевт.

тсх, фт3, фт4, антителата Тат и МАТ задължително
Оттам започни - да изключиш хашимото или друг щитовиден проблем като евентуални причинители на депресия. Трябва ти добър ендокринолог, защото много жени след раждане отключваме хашимото и докато ни диагностицират, се обвиняваме, че не оценяваме какво имаме.

Още преди 1 месец си изследвах щитовидната, хора. Всичко е наред. Аз първо започнах да търся физически проблем.

При това ежедневие и всеки уикенд гостуване на всички роднини и аз бих откачила. Да си гледаш бебето е супер, явно не го оценяваш сега, може би по-късно. Но че всяка събота и неделя сте у родители не знам защо е така. Скука ще е, да. Не си била готова за бебе явно, това е. Ще мине.

Не знам специалистите от кога лекуват скука и отегение от ежедневието, но ако авторката много иска може да отиде, разбира се.
Не знам защо си търсиш физически проблем. Нищо от написаното в първия ти пост не навява на мисъл за здравословен проблем.
Просто си се отегчила. И аз се чувствах така по време на майчинството, което при мен беше и доста дълго.
Подновяване на професионален и социален живот във сигурност биха помогнали.


Може да смятат, че е супер да се гледа бебе хора, които са гледали такова отдавна. От позицията на времето наистина изглежда като нещо приятно - разходки, свобода, разполагане с времето. А за някои може би наистина е това, не за всички обаче.
За мен беше страшно отегчително, депресиращо и потискащо това ежеднвение. 3 години да знаеш всеки ден какво ще ти се случи по минути и часове...ми, мерси. Не на всички жени това им харесва, а не всички имат способността да си разообразяват ежедневието с малки деца...

Авторката пише точно обратното на това, за което я съжалявате- тя има разнообразие, но то не ѝ носи никакви приятни изживявания.
Две баби я отменят с бебето само с щракване с пръсти;мъжът ѝ е на разположение по цял ден; излизат с приятели на вечери, ходят тук и там.....
Но нищо не я радва.

Да, то това е притеснителното. Че нищо не я радва и няма желание за нищо. Затова я посъветвах да се обърне към психотерапевт, а не директно към тежката артилерия - психиатър и антидепресанти. Дано не се стига дотам.

А преди да родиш какви мечти, хобита и интереси имаше?

Започнах да търся физически проблем ,защото всичко започна с това ,че се чувствах уморена, а няма от какво да съм чак толкова уморена. Всяко елементарно ежедневно действие ми коства усилие, все едно съм на смъртен одър и със сетни сили трябва да помръдна. Уплаших се и отидох на лекар за пълна кръвна картина, хормони и тн. Като видях,че ми няма нищо вече започнах да се светвам ,че явно е нещо психо. Те и нещата прогресираха доста, защото преди това сякаш исках да ходя някъде и да правя нещо, но нямах сили, а сега и не искам. В парка другите майки ме подлудяват с историите за пюрета, които се въртят без спирка и пак се надприказват и надвикват. Отивам при тях, слушам 15 -тина минути и си измислям причина,че трябва да ходя някъде. Уикендите са у нас и у свекървите, защото просто не знаем къде да отидем. Нямаме среда с деца. Като казвам у нас и свекървите, те не са ни вързали да седим там, казват ходете където щете и гледат детето. Аз се виждам с приятелки ,излизаме вечер и така. Понякога си мисля, че ако имахме някакво друго семейство с дете и бяхме един вид обща компания щеше да е различно, да ходим насам -натам, но нямаме. Като ходех на работа си мислех какво ще облека с удоволствие, а сега пак много внимавам как се нося, но не за друго ,ами съм в пълен ужас да не стана повлекана. Ставам ,гримирам се , обличам се , все едно ще ходя на работа или някъде. Излизам, след 1 час седене на пейка или люшкане на люлка в самота или с майка ми се прибираме и на мен ми става напълно безмислено. Направо се отчайвам, казвам си за какво беше всичко. Събота и неделя същото нещо. За какво се обличам и се старая да ме видят нашите дето са ме виждали всякак. Да кажем виждам се с приятелки. Понякога просто усещам,че ми липсва среда. Имам много хора около мен , но не знам как се стече живота, че всички на тези години са без деца. Имам женени приятели, но пак без деца. Ходим само 3-мата с мъжа ми и детето по ваканции, защото просто хора без деца не смея и да предложа да дойдат с нас и да ни се съобразяват с графика.  Много обичам мъжа ми, но само с него не точно ми писва, ами просто ми се бърбори или ми се дрънкат някакви глупости от пусто в празно, а той е мълчалив и не ги разбира тези работи. Просто чисто по женски искам да си бърборя и да не получавам отсреща "Ъхъм" .  Та тези тривиални неща, които са наистина страшно смешен проблем, оценявам това, ме докараха до някакво състояние ,което вече избива отвсякъде. Просто съм дроб, всичко правя насила, отбивам всякакви предложения за някакво разнообразие и лежа с чувство за пълно безсмислие. Дни наред. Като казвам лежа, върша си нещата като робот с усилие и след това просто лягам и цикля. Говорих с личния лекар, но и той ме посъветва да не ходя при специалисти, защото аз се смея, като говори човек с мен явно остава с впечатление, че съм най-щастлива на света. Казвам някой виц, хиля се , всички сме добре, детето го гледат бабите, ходим за по 4-5 дни на ваканция през 1 месец, изглеждам добре. Даже не се старая да представям нещата така, просто то така излиза и като срещна някого няма да седна да му ревна.

Изследвай вит. Д, почти сигурно е липсващ при така описаните симптоми. Те са показател за сериозен химичен дисбаланс в организма... Ако можеш /искаш, Изследвай и всякакви други витамини и минерали, сигурна съм, че ще лъснат и други липси. А когато химическото равновесие в тялото е нарушено, могат да се отключат всякакви състояния.

Авторке, като ти прочетох поста и на мен като Франсоаз ми светна, че може да е тежък дефицит на витамин В12 и Д. Аз преди време бях страшно изморена, влачех се като дроб и най-малкото усилие да свърша нещо ми създаваше дискомфорт. Оказа се, че имам тежък дефицит и на двата витамина. Веднага след първата инжекция ми идваше да затанцувам, направо се родих. Пусни си изследвания, може от това да е.

Реф. стойности на TSH са високи и напълно е възможно да имаш хипофункция, макар да си в референтните. Ако ти е било над 2,5 , то работи в тази посока.
Моето даже беше 1,7, никой не ми обръщаше внимание, а аз се влачеш по земята от умора. Хванаха Хашимото по антителата. Затова трябва всичко, което Ева+ ти е написала. После в здравния някой може са ти разтълкува резултатите.

Аз В12 го вдигнах с инжекции.
Също и желязото си провери.

Аз съм една от двете потребителки, писали за специалист. Под специалист не визирах психиатър, а психолог. Психолозите най-малкото нямат право да предписват каквито и да било медикаменти. И не е казано, че трябва да търка диванчето, но не е лошо да поговори с психолог с тези оплаквания и симптоми.
Подобно състояние на "плато" или "сплин" - нищо не ме радва, всичко ми е скучно и т.н. - е напълно възможно да не се корени в никакви физически дефицити. Един разговор с психолог не е краят на света, нито я прави луда, нито я задължава с нещо - може просто да поговори с него/ нея и да си тръгне по живо, по здраво.

Аз не съм против психолозите, също съм ходила, за депресия по други поводи. Но в поне 90 % от случаите се оказват някакви дефицити. В останалите 10% просто не ги откриват...   Всяко едно състояние /болест в тялото тръгва от нарушаване на химичното равновесие в организма.

Аз също смятам, че трябва да изследваш различни липси на витамини.
Намирането на приятелско семейство с деца не е панацея, обаче. Недей да страдаш за това и да се самонавиваш, че в това се корени проблема. Представи си, че трябва да се съобразяваш не само с вашия график, а и този на друго малко дете и ще разбереш за какво говоря. Щом разговорите за пюренца не те умиляват, не ти лисва връзката с друго семейство с малко дете.
Според мен най-доброто лекарство за състоянието ти е да започнеш работа и то такава, каквато ти харесва. Да излизаш с желание от вкъщи и с цел. Ако не можеш да се върнеш на работа, намери хоби, което да ти даде цел. Каква магистратура учиш, не може ли в тази насока да се занимаваш?