Кога е най-подходящо да станеш майка от емоционална гледна точка?

  • 9 769
  • 396
# 390
Искам да ви кажа само едно. Когато идва дете си слагаш главата в торбата. Никой не знае какво го чака. Осигуряваш , подготвяш и пак може да има изненади. Общо взето  не е толкова просто.
Виж целия пост
# 391
Ами каквото и да си говорим, личното благополучие си е важно. Детето изгледано, ама мама луднала пак не е добре.
Виж целия пост
# 392
Сирен, това го отметнахме вече.
Виж целия пост
# 393
A отметнахме ли идеята, че децата са хубаво нещо ако се получи лесно. Но със сигурност при някои хора животът без деца би бил по-смислен. Защото понякога трудностите не се преодоляват, а травмират и е по-трудно вече да правиш смислени неща, може да си останеш стресиран и наплашен занапред.

Не разбрах на Андариел идеята за насилника. Че е ОК дори с насилник да си изгледаш децата?
Виж целия пост
# 394
Не знам, Сирен. Сега при мен е много трудно. Бих казала, че едва дишам от проблеми. За смисъл не мога да говоря. В главата ми бушуват хиляда мисли.
Виж целия пост
# 395
Насилниците имат много лица - със или без деца. Просто децата са още един инструмент.  Нали знаеш приказката "вънка - драг, вкъщи - враг". Ако идеята е да въртим и да сучем, за да изкараме работата (личното благополучие) по-важна от децата, то просто кажете. Всеки има право да прави с живота си това, което намери за добре.   Нека не влизаме в клишета като от реклама за кредит.

Насилникът беше пример за зависимост.
Личното благополучие следва да дойде преди децата - да. Пак казвам - деца се гледат с 2 и 200, ясно е. Теорията за целенасочено правене на деца при изначално 2 ми е непонятна.

Доколкото разбрах, децата ти са в студентска възраст. Ако някое вместо да следва светлия път на отличник, реши да те обзаведе с внуче за отглеждане, защото много любов нали.. Ти ще си ок с това решение и ще го предпочетеш пред това да си завършат, поработят, стъпят на краката, пък тогава деца?
Виж целия пост
# 396
Оставете насилниците, за елементарно справяне с живота на възрастен говорим и поемането на финансовата отговорност за семейство. Поне единият от двойката трябва да го може, иначе нещата отиват под критичния минимум, към маргинализацията. От гледна на точка на учене, работене и гледане на деца, по-лесно и по-успешно е поне в началото на всяка нова дейност, да се концентрираш върху нея. На 17-20 много хора нямат опит и навици нито с работа, нито с деца и според мен е доста шоково още в началото да се наложи да съчетаваш и двете. Бременна или с бебе, с нулеви навици и умения, как се работи? После ги четем как 17-годишни раждат, просят най-необходимото от непознати и се чудят каква социална помощ да вземат, иначе майки на принцове и принцеси.

Иначе въобще не е задължително да набучил 10 години учене в някоя тъпа специалност и израстване в кариерата, т.е. да започнат да ти плащат малко повече, че да можеш да се изнесеш от вашите и да си делиш разходите с партньор. Има занаяти, в които почти от началото, докато ги учиш, започваш да изкарваш пари и след 2-3 години средностатистическият офис-плъх ти завижда за доходите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия