Мъжа ми е много готин и го обичам страхотно. В това че той ме обича не се съмнявам. Обаче неговото откачено висене пред компа вече ме изкарва от кожата ми. Винаги когато трябва да се свърши нещо, или той каже "ела да те гушна" аз оставям всичко на средата и идвам...може би там ми е грешката. В обратната ситуация неговия отговор е "чакай да си свърша" което значи минимум половин час. И секса куца, защото докато го дочакам да се наиграе, ми се доспива, а и ме обижда, е трябва да си чакам реда. Не работи, така че не е просто да разпуска след тежък ден.
И така..... отидох на дискотека в Студград с колежки и с две думи осъмнах в чужда стая с чужд мъж. Никога не съм го правила. След като се прибрах казах на мъжа ми, защото така сме се разбрали...той се сдуха естествено, но разбра че става дума за някой, дето няма да го видя повече в живота си, така че не застрашава отношенията ни. Остава въпроса с обидата, но тя се преживява. И той има една колежка, с която не е спал (твърди и вярвам) но са си много близки и ако не беше срещнал първо мен, сега тя щеше да му е жена, 100% съм сигурна, а той не отрече. Но това е само на думи, а аз смело се хвърлих в дела.
Сега ми е много виновно, защото знам, че не постъпих правилно. И все пак...Не съм го правила с цел да го нараня или да си връщам за нещо, просто за една вечер се почувствах ухажвана и желана, а не като мърмореща съпруга.
Такава кучка ли съм каквато се чувствам?