Не мога да се справя

Герчо, сигурно е доста трудно с бебе и дъщеричка на почти четири.
Аз се разбирам доста добре с дъщеря ми и причината според мен е, че не прекарваме много време заедно, но през времето, през което съм с нея, мога "да устискам" да не се нервирам, да съм търпелива, обстоятелствена, забавна и интересна. Просто имам голям късмет, че и двете и баби са готови да я гледат винаги и с удоволствие, а и има ДГ... Преди когато я гледах по цял ден аз /до 3-годишна възраст/ си спомням, че съм я пердашила дори - просто не можех по цял ден да се държа като "перфектната" майка /не че сега съм, но се доближавам доста повече/ и тогава си спомням, че колкото по-се дразнех, толкова по-лоша ставаше тя..
Та съвета ми е, ако има баби готови да я гледат, давай я по-честичко.

Лекси давам я, всяка събота и неделя е някъде по баби. Понякога и през седмицата, когато е сополива и не е за градина. Даже започнах да си мисля дали пък не прекарва много време извън къщи. Не знам, може би пък наистина е някаква ревност от бебето. Надявам се да се с времето да го преодолеем.

Ох ,и ние  сме същите.Ревност ли е,характер ли?И аз не мога да си отговоря ,а при нас се появи и друг проблем,но не му е тук мястото.А ,иначе с братчето си се държи добре,доколкото може на тази възраст.Но нас ни побърква,особенно когато трябва да ходим някъде,започват едни уговорки.......Вчера не можах да вляза в Метро да разгледам играчките ,като се затръшка мама,та мама.Не е за разправяне.Дано да отмине с възрастта,макар че вече си мисля че няма свършване това.

Мен на последък са ми най-трудни за издържане "дивашките" изблици на обич - стиска ме, мачка ме, шляпа ми бузите и дупето.... Аз хем много се радвам, хем в един момент почвам да не издържам, ама не върви да му се карам на детето, нали от обич го прави...Само като каже "Мамичкооо"и ме хване за бузите и почне да ме клати главата на ляво на дясно побеснявам понякога.

Не зная каква гледка е дете на 2г,3м в проходилка, но зная какво е дете на 2г,8м в проходилка !!!! Както и знам каква гледка е дете на 2г, 8м. с биба.
ПРеживях целият този кошмр с Денис когато се роди бебето, та до скоро. Беше някакъв ад. Стигала съм до отчаяние. Плакала съм сама от ужас...
Постоянно тръшкане, рев за нищо, предмети летяха във всички посоки - постоянно някой рискуваше да бъде уцелен в десятката от летяща метална количка или пък дрънчеща китара...Както си играе и в един момент почва да крещи неистово, без причина , да се търкаля по земята и да рита с краци във въздуха..
Абе не ща да си спомням.
От няколко седмици се е укротил.  Не зная дали е трайно или пак ще има включване.
Истината е, че децата ревнуват неимоверно и че начина по който го показват е необясним за нас възрастните.
Трябва да се въоражим с търпение. Това е.

И при мен е така. Александър /3,5/ се държи по същия начин като Герчовата щерка и всичко друго описано, но най-трудно ми е да издържам лудите изблици на любов. Мята се по мене, хапе, стиска и прочие. Просто изтръпвам като си помисля как всеки път на корема ми му се разминава на косъм /бременна съм в края на петия м./
Интересното е, че когато бях бременна с Иван /на 10 м./, Сашко беше много по-разбран и търпелив, когато му обяснявах, че не мога да го вдигам нависоко и ще го гушкам от ниско. Сега обаче обясненията въобще не важат, сигурно защото вижда, че нося братчето му, което пълзи навсякъде, но още не може да ходи. И така освен Иванчовите девет кила дето влача непрекъснато, си имам още 16 отгоре дето или ми се мятат с дивашка сила, или правят всичко възможно, че да ги вдигна и пренеса нанякъде.
Абсолютно съм убедена, че всичко това освен ревност е и липса на достатъчно внимание от моя страна. Наслагва се и факторът, че скоро се преместихме в чужда страна и самата аз съвсем пощръклях.
Но най-ужасното от всичко е да усещам собствената си слабост, невъзможността да се справям с положението и тоталната липса на търпение. Всъщност всичко това си личи по децата - много вярвям в това, че те са нашето емоционално огледало.
Герчо, помисли си дали и ти не си се поизнервила и поизморила напоследък. Нормално е при две дечица с толкова малка разлика. Може би, ако се понапънеш и отделяш и мъничко време само за себе си, нещата ще се поуспокоят. Не че аз успявам да го направя, де.