Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
тотално се обърках.Всеки споделя опита си и е нормално да я има и едната и другата страна и тази която ще отхвърли съмненията ми и тази, която ще ги затвърди.Прави сте обаче, че на средата съм аз и решението в крайна сметка е в мои ръце. Да, ама мен ме е страх 
...и то много.Аз съм споделяла, че искам семейство и деца, казвала съм и директно, че това, което влагам в тази връзка е различно от досегашните ми просто защото никой друг не ме накара да мисля за семейство.Той знае, че го искам.Понякога на майтап/ къде на сериозно/ съм подхвърляла, че не искам да раждам късно, а той ми е казвал:" е аз като завърша ще бъда на 30, ти на 29, кое му е късното"? Ами като ми го каже така, не ми изглежда късно изобщо, изглежда ми нормално и ме изпълва със сладки очаквания.Така, че не съм останала с впечатление, че той не го иска, но и в интерес на истината не съм останала и с впечатлението, че го иска колкото мен.Което също е нормално, не сме програмирани да узряваме за нещата по едно и също време, не би трябвало да се притеснявам от факта, че за него желанията в този момент са различни, приоритетите също, само желанието да сме двамата убедена съм е взаимно. От друга страна все трябва да има някакви вътрешни граници и срокове, които човек би трябвало да си зададе и да се опитва да спазва.А когато се появи усещането, че нещо не се случва така, както си го мислил,под въздействието или не на родители и приятели се получават ето такива объркани постинги 
. Така или иначе, трябва да се говори, и това повярвайте ми не е страшното в нашата симпатична връзчица 
, но отговорите .....леле, там човек може да получи нервна криза само от чакане или да си води монолог докато не се измори и заспи. Не може да говори, като му задават въпроси, най- вече които не очаква и това е, мълчи, усмихва се, гали ме, казва "как сега може да мислиш така ", "ама откъде ти хрумна", "по ми е лесно да направя една херния на закуска, отколкото да ти отговоря".То е вярно, че и моите въпроси са еднии.Ще видим, наистина не би трябвало да насилвам нещата, най- малкото за да видим, когато стане апартамента, дали ще спази и обещанието си, може би тогава ще е по лесно да се правят изводи. 
),
Значи, той иска да е с тебе, обича те, въобще всичко си ви е точно, обаче с това неговорене и с това несподеляне какво е решил най-много изнервя цялата ситуация. Въобще не си мисли, че ще вземеш да го подплашиш или да го разубедиш да бъде с тебе, ако казваш, че искаш брак и семейство. Не чакай, обаче и някакво романтично предложение за брак или да ти каже: "Хайде да си имаме дете!" Такива работи никога няма да чуеш от неговата уста и ако ги искаш направи така, че да станат. Той трябва да разбере, че ти вече отчаяно се измъчваш от всякакви мисли и че той е първопричината ти да си така объркана. Наложително е да говориш с него, не сега обаче, ВЕДНАГА! В предния си постинг изказах мнение да поизчакаш, но не бях сигурна точно как са нещата. Вие и ще заживеете заедно и детенце ще си родите, обаче ТИ трябва да нпаравиш нещата да станат, ще накараш да говори с теб и най-вече той трябва да разбере каква болка ти е причинил с... обясних по-горе. Не казвам да правиш сцени - НЕ!, твърдо не. Ще си легнете, ще се гушнете, и секс правете даже и после вземи тихичко се разплачи и той като започне да те успокоява и да казва, че нищо няма и защо плачеш пък сега, му кажи пък така и така, пък това и това, без обаче да спираш да плачеш, не да се дереш и сцени да правиш, ами хълцай там от време на време. При този тип мъже само така можеш да постигнеш това, което искаш, имат едно слабо място - абсолютно са безсилни пред женската слабост и сълзи. Не всички мъже са такива, но твоят и моят са ярък пример. Той си ги е решил човека нещата, ама тебе кой ще те уведоми не се знае. И за всичко е помислил, ама от несподеляне до лудост да те докара, малко ще е. 
