Да споделя и съвет ако може

Първо - съгласна съм с Лимонче, че щом си останала ЛЮБОВНИЦА - имала си нещо на ум! Дали не си искала да се бориш, дали нещо друго - никой не може да ме убеди, че ако толкова обичаше този мъж би се подложилра на това унижение - щото то си е или пък би гто делила с някого...

Второ - щом си имала нещо на ум - не знам струва ли си да си обременяваш живота така  ,че и НЕЖЕЛАНО вече дете да имаш...

Трето - света е жесток  и вярно, че моята гаранция нашия татко да бъде с нас - ми няма гарнация, но все пак съзнателно да знаеш че няма шанс и да продължаваш.... не би ми било по силите

Не мога да ти кажа - прави аборт, това ти си решаваш. Но аз в твоето положение не бих оставила детето - първо - не бих уважавала баща му, а от там - не знам точно какво ще чувствам към детеето /подсъзнателно/, второ - въобще имаш ли някакъв шанс да не караш девете деца да мизерстват, ако сама се грижиш за тях, трето - как и къде ще живеете, и не на последно място - лишаваш се от възможността да срещнеш мъж, който да те иска, и ако ктова стане - може би лишаваш нето и себле си от възможността д а имате общо дете - колко семейства могат да гледат 3 деца?

помисли добре, дона вземеш най-доброто решение за всички ви

Опитах се да вляза в твоето положение и като се замислих как бих постъпила аз, се спрях на следното - или ще махна детето и ще продължа неангажиращата си връзка в ролята на любовница /не съм сигурна обаче дали ще искам/ или ще оставя детето и ще изритам от живота си този нещастник като дори няма да му давам да го вижда от разстояние, камо ли да му позволя да се грижи за него. Малко е крайно това, но за мен винаги на първо място е стояло детето.
Желая ти успех и дано вземеш правилното решение /правилното за теб/. Желая ти никога да не се разкаеш за това, което решиш.

Ето това им е любимото положение на мъжете - ако може в харем да живеят! Независимо, че доста мъже от  моногамния свят пробват да живеят в харем, те просто тряба да попитат как се оправят тези с харема!  Та Алва явно твоя хубостник се опитва да подържа две семейства, но това е много трудно и конфликтно..а и финансово доста тежко! Явно е, че няма сили да се справя с толкова много деца и отговорности, както е явно, че няма да си остави и другото семейство!
Затова отговорността в случая е при теб - можеш и искаш това дете, имаш възможности да го гледаш - финансови и психически, приемаш потенциалната възможност да не създадеш за доста време семейство с друг мъж понеже в България трудно се гледат много деца. Знам, че сега взрива от хормони те разцентрова, но седни и помисли и претегли нещата добре! Едно дете си е отговорност, каквото и да ми разправят, че особено като е второ - айде, лесно се гледали....Ти си се познаваш най-добре, знаеш силите си, приеми, че от тук натам ще се бориш сама и виж дали ще можеш!
Успех каквото и решение да вземеш! 

Щом те устройва да бъдеш в ролята на любовница на тоя, би могла да си останеш такава. Но детето.... Не знам... Ти си взела решение да имаш дете от него, дано намериш правилния път! На твое място  щях да направя аборт и да разкарам от живота си любовника...

Алва, моето положение беше и все още е подобно. Накратко имах дълга връзка с женен мъж. Забременях, но не планирано, само че в този момент господина беше напуснал жена си за 3-ти път. Оставих на него избора за аборт, но той не обели дума и признавам си грешката беше, че не се вгледах в него повече за да разбера, че не иска детето. Той си тръгна като ме остави без грам стотинка бремена и то с доста усложнения в 4-я месец. Колко нерви и сълзи ми струваше не е истина, но беше късно за аборт. Опитах се да примиря някак си. Не вдигах скандали, не настоявах и т.н. Е може би получих това което исках. Той се върна 10 дена преди да родя.
Не казвам, че това е бил най-добрия вариант. Сега знам, че никога няма да му повярвам. Въпреки че е мъжа който обичам безкрайно, все още не мога и не знам дали някога ще простя постъпките му. Трудничко е да живееш с някои които те е предал, трудно е и да простиш такова предателство. Лично аз след като съм отгледала голямата си дъщеря сама, бих предпочела да не причинявам такова нещо на още едно дете независимо дали мога да се грижа за него. Сега малко по-лесно понасям нещата, но въпреки това аз лично виня себе си и него за грешката която направихме. Вярно в момента мойта дъщеря живее с баща си, но неговия син пък е без баща си.
За последно казвам си мой то лично мнение. Не бих поела риска да оставя детето. Минах по тоя път и той е трънлив и гаден и щетите нанесени над обичните ни деца са непоправими.
Решавай ти сама какво искаш и какви сили имаш, но недей да се надяваш на нещо добро. Ако все пак се случи поне ще си изненадана приятно.
Успех, много кураж и сили.