Ммммм 
все още не съм работила никъде 
Виж целия пост
все още не съм работила никъде Колко време сте били безработни?
- Публикувана: 10 авг. 2006, 21:01 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2006, 11:45 ч.
# 31
16 авг. 2006, 04:25 ч.
Запо4нах работа месец след като навърших 16 год и досега съм била безработна само 1 месец,тъй като смених работата и докато се уредят нещата, за този месец се побърках 
свикнала съм все в движение. Сега като се замисля, 
ако може още един месец така да си по4ина,ама само месец,би ми се отразило наистина добре.
Виж целия пост
свикнала съм все в движение. Сега като се замисля, ако може още един месец така да си по4ина,ама само месец,би ми се отразило наистина добре.
# 32
16 авг. 2006, 13:56 ч.
Най-дългия период през който съм била безработна е точно 2 месеца и половина. Този период приключи преди 3 седмици. 
Виж целия пост
# 33
16 авг. 2006, 14:16 ч.
Вече 4-та година не работя, надявам се да не ми се наложи скоро 
Виж целия пост
# 34
16 авг. 2006, 15:47 ч.
Най-дългия ми период е бил 8 месеца - по простата причина, че ни предстоеше преместване в София. Срочния ми договор беше изтекъл, а нямаше смисъл да го подновявам за още 1 година и да изплащам неустойки при предсрочно прекратяване. Изчаках мъж ми да си приключи с аспирантурата, взехме си багажеца и два месеца след преместването тук се сдобих с много добра работа.
Иначе покрай смяна на работа се е случвало да съм свободна месец два - това ми е помагало да се отърся от стреса и натрупаната умора на старото работно място. Но по принцип никога не ми е било трудно намирането на работа
.
Виж целия пост
Иначе покрай смяна на работа се е случвало да съм свободна месец два - това ми е помагало да се отърся от стреса и натрупаната умора на старото работно място. Но по принцип никога не ми е било трудно намирането на работа
.
# 35
16 авг. 2006, 17:01 ч.
не съм била - от дипломирането почти веднага почнах. не си бях минала даже изпита за правоспособност.
в интерес на истината мечтая за момента, когато със съпруга ми ще можем да си позволим лукса да не работя.
Виж целия пост
в интерес на истината мечтая за момента, когато със съпруга ми ще можем да си позволим лукса да не работя.
# 36
17 авг. 2006, 00:23 ч.
Не бях работила за шефове, т.е. някой над моята глава, по договор и т.н. от близо 5г. През това време съм си била шефка сама на себе си, но не е същото.Повярвай това писва много бързо, и е адски изнервящо.
Виж целия пост
в интерес на истината мечтая за момента, когато със съпруга ми ще можем да си позволим лукса да не работя.
# 37
17 авг. 2006, 01:22 ч.
Докато учех в университета,изобщо не съм работила.Чувствах се чудесно и изобщо не съм скучала,като се има предвид,че освен ученето имах и две деца.От една година не работя редовно или работя почасово,повече съм в къщи и взе да ми харесва така.Ако не беше финансовата част,хич не бих се и замислила за работа.
Виж целия пост
# 38
17 авг. 2006, 20:55 ч.
Не съм била безработна до сега. Дори и през бременностите и майчинствата все съм работила. Дано не се налага, защото ще издивея без работа, а и пари трябват
Виж целия пост
# 39
18 авг. 2006, 20:17 ч.
О, ужасно е. Аз от 3 дни съм за пръв път на работно място, което не е по заместване, а преди това - 5 години ходене по мъките. Заместване, заместване... И 4 регистрации на Б по труда.най-дългата - 8 месеца!!!
Виж целия пост
# 40
18 авг. 2006, 20:21 ч.
От както съм завършила училище-работя без прекъсване.Не съм била безработна.Лошото е, че в онези, първите години нямах договор на някои места, така че-в мой минус-имам си бачкането-нямам си точките или каквото там се смята за да се пенсионирам "нормално"Сега, от 10-ина години съм си на трудов договор.
Виж целия пост
# 41
14 септ. 2006, 11:16 ч.
6 месеца бях безработна и направо пощурявах в къщи особено ако моят беше на работа.Сега вече сам доволна защото сам сред хора и работата е добре заплатена и най-важното ми харесва.Успех на тези който си търсят сега. javascript:void(0);
Виж целия пост
# 42
14 септ. 2006, 11:52 ч.
Ами за по 1 седмица 2 или 3 пъти досега. Иначе за 14 години ми се водят само 9 трудов стаж. Не искам да съм безработна по принуда - ако аз реша да остана в къщи - да. Иначе е ужасно подтискато и угнетяващо, камо ли пък да зависиш и финансово от някого - не искам нито да си го представям. Сега като изляза по майчинство с тия 90% от осигурителната ми заплата пак си се чувствам безработна 
- на истинската данъците са убийствени, а ръководството иска аз да си ги плащам 
Не пожелавам никому да е безработен.
Виж целия пост
- на истинската данъците са убийствени, а ръководството иска аз да си ги плащам Не пожелавам никому да е безработен.
# 43
19 септ. 2006, 19:53 ч.
Толкова много бях безработна или "по заместване", че вече съм щастлива,че работя, макар че е на минималната заплата, по цял ден и не по специалността...
Виж целия пост
# 44
19 септ. 2006, 20:04 ч.
от както изобщо работя не съм напускала и на ме гонили
по едно време исках много да напусна, но точно тогава взеха, че ми предложиха допълнителна работа на която щях да взимам доста добри допълнителни пари (около още една заплата отгоре) и аз взех че се съгласих
Виж целия пост
по едно време исках много да напусна, но точно тогава взеха, че ми предложиха допълнителна работа на която щях да взимам доста добри допълнителни пари (около още една заплата отгоре) и аз взех че се съгласих
Препоръчани теми