Случи ми се нещо странно XXIII

И моята баба е усещала,че земният път и свършва.Две седмици преди да почине били със сетра ми на погребението на нейна близка.Баба ми се навела и казала на починалата да предаде на дядо ми,че скоро ще отиде при него.Не беше болна а и не беше кой знае колко стара до последно се грижеше за градинката.И другите ми двама дядовци са усещали,че смърта наближава.Единият февруари 1986г е ходил на гости на двете си дъщери една от които на 200км от него за да се сбогува с тях.Прибрали се в село баба ми отишла до магазина и той и поискал цигари Арда с филтър обаче тя му взела без филтър.Той обаче не останал доволен от това и сам тръгнал да ходи до магазина бил е с 90% слепота.Към това се добавя и студено време и дълбок сняг по пътека.Паднал,сурнала се от пътеката и 3 дни не са могли да го намерят.Замръзнал.Другият ми дядо пък е блъснат от строеж на язовирна стена 20 дни преди това се родил брат ми кръстили го на него.Той бил щастлив и по негови думи готов да си отиде щом вече има внук и носи неговото име.Моята майка пък три-четери дни преди да почине беше много ядосана и не искаше да говори с мен защото краят и наближавал.Обаче най странното е,че аз усещам смърта когато е покрай моите близки.Не мога да направя нищо нито пък знам за кой е точно,но винаги усещам когато наближи такава прокоба.Най болезната такава беше за съпруга ми.


И да не е само това ще добавя.
Онзи ден се прибирам от работа с ГТ на спирката слизаме аз и един дядо.Обаче трябва да пресече улицата блоковете са от другата страна.От към спирката няма нищо освен бурени и треволяци спирам на пешеходната и се обръщам да видя дядото дали идва да пресече и той.Еми нямаше го никъде го нямаше погледнах дали не тръгнал по бурените дали не е пресякъл не на пешеходната пътека абе огледах се но го нямаше а от слизането до пешеходната имаше не повече от 20 секунди.

Благодаря за темата.

миличкото...... напълниха ми се очите със сълзи.........

Извинете, но защо така траурно започваме темата?
Възрастните хора по принцип така си говорят - ако доживея, не знам дали ще съм жив, няма да го видя това... В един момент се оказва истина и си спомняте за думите им като за някакво предсказание. Когато стигнеш до едни години е нормално да очакваш, че краят е близо, нищо странно няма в това. Странни са думите на детенцето и то в контекста на случилото се. Но племенниците ми много пъти са казвали, ревейки, че няма да се видим никога повече, което, слава Богу, се оказва детско преувеличаване и драматизиране на раздялата ни.

Тя попринцип темата си е мрачна Има нещо такова, хората усещат, когато им идва краят. Най-впечатляващо е за тези, на които им няма нищо.

Благодаря за темата.

Вчера ми се случи и на мен. Вървя по тротоар покрай училище. От отсрещния тротоар пресича жена, една много дребничка, слаба, възрастна, облечена в някакви светли дрехи. Пресече на моя тротоар, но от мястото, където бях нямах видимост до мястото, където тя пресече, има лека чупка тротоарът. След пет секунди вече съм на прав участък от тротоара и се вижда напред по цялата улица. Еми нямаше я жената...Всъщност то нямаше никой по улицата де. Страшно се учудих, защото тротоарът си върви покрай оградата на училището, няма врати, няма къде да отиде, да влезе... Просто изчезна.

В You tube има клипчета с водена медитация. За начинаещи е добро начало. В самите клипчета още в началото дават насока как да седнеш/легнеш. Аз предпочитам легнала и така медитирам, дори да кажат да съм седнала. Виж, ако става въпрос за сутрешна медитация, сядам, защото  обикновено задремвам по време на медитация. Рядко успявам да достигна нещо повече от успокоение и релакс, но това всъщност не е никак малко в напрегнатия живот, който всички водим.

Наистина настана мрачно, но постовете ми припомниха един случай около ужаса едно време в дискотека Индиго. Едно дете (момче на 11, което бе от загиналите)  се  беше върнало от автобусната спирка в деня на инцидента да даде на майка си коледния подарък- "Може нещо да стане", така казало... Майката го разказваше в едно предаване. Според мен усещат тези на които наистина им идва края, дори да са млади.

Благодаря за темата. Много ми е интересно да чета.
Наподледък не ми се случват много странни неща,но се нареждат сякаш от някъде
Ще трябва да подновя медитациите...

Благодаря за темата. Аз ще споделя, че молитвата много помага. Не знам защо напоследък се залита по тия учения за медитация, регресия, минали животи и други, като си имаме Бог, който ни е дал молитвата като едно доста силно оръжие в духовния свят.

Ако да се молите на Бог ви помага, правете го. На друг му помага да медитира, на трети му е интересно да се рови в окултното... Интереси различни.

Благодаря за темата.
От мен едно радостно и странно ‘съвпадение’ да го наречем...
Бременна съм. Усетих за първи път как бебето мърда на датата от смъртта на любимата ми баба. Тя ме е изградила като човек и на нея съм кръстена.
Та... възприех го като знак, че ни се радва. 😀🥰

Ти в Бог от Библията  ли вярваш? Надявам се знаеш, че Библията е художествена измислица.
За теб Бог е едно, за мен Бог е Вселената. Аз се моля на Вселената, която чува мислите ми, желанията ми и ми праща това, което е най-добро за мен. Алах, Господ  Бог, Буда и който още се сетиш са различните имена на едно - Вселената.