Сървайвър БаБе! (Бабийеросите се завръщат)

  • 11 565
  • 308
# 300
Пишат за вас и в новините Joy

"Кафе + пури + секс = кубинско дълголетие"
05.10.2006 08:43

"В Куба има над 3 000 столетници. 
Специално изследване на причините за големия брой столетници в Куба установи, че тайната на дълголетието се крие в спокойния живот без прекомерно консумиране на алкохол, но с много кафе, пури и секс, предаде АФП.

Изследването е осъществено сред 54 от 100-те столетници, живеещи в кубинската провинция Вила Клара.

Според учените, направили изследването, по-голямата част от участниците са с ясно съзнание и добра памет, а въпреки годините си, продължават да извършват тежък физически труд.

Тайната на дълголетието според учените се крие в редовното, но не обилно хранене, честото пиене на кафе, пушенето и най-вече секса.

В Куба е създаден клуб на 120-годишните, който цели да увеличи броя на столетниците в страната, като разкрива чрез семинари тайните на дълголетието."

http://dnes.bg/article.php?id=28192


Виж целия пост
# 301
Мъжееее...Йосеряния се надигна от едномесечната безпаметна кома и огледа компанията...Мъжееее.... Доня Дона погледна изнемощялата си дружка и и тикна приятелски един фас. Мъжеее...провлачено профъфли Йосеряния и посегна към младите, крехки, знойни.....ъъъъ за какво говорихме? Питаше се тя. И отново отнесе плувката...Доня Василинда падна от клона на палмата като зряла круша(а може би кокосов орех) право връз носилката на едромаргаритестата доня и спомогна значително за бързото и краткотрайно възстановяване на оцъкления и поглед. Такъв ефект не можеше да се постигне и с буре ром. Василинда скокна от носилката с опарени от омайния сигарет на Йосеряния задни части. Топна ги делово в локвата пред порутената хасиенда и потъна в омаята на тревните изпарения. Хибернация обхвана цялата бабиерска пасмина. Помоооощ....
Виж целия пост
# 302
На бурята й омръзна да беснее. Не й обръщаха никакакво внимание и тя си вдигна чукалата, за да ги вее на нечий друг бярг.
Тревата и пр. опияняващи средства свършиха и от разни дупки (в това число и от хасиендата) наизлизаха омаяните дони.
Виж целия пост
# 303
Това ,че бурята си подви опашката и се разкара си беше бая ми ти повод да се отпразнува.Седеше си Доня Морено в продънения люлеещ се стол и мислеше.На рамото й дремеше опърпан стар-почти колкото нея-папагал.Слънцето прежижаше,патиото се беше напекло и Лорета се унесе в дрямка...
  Дано се намери някоя  ортосна Бабиерка,та да предложи нещо по-така ,като за след буря.Било то и да отидат до съседното пуебло Виехо , да си накупят лули,от ония шарените и да сменят за малко пурите с тях.
 Доня Морено похъркваше,леко се подхилкваше насън.Дали не я озари някоя идея ?Дали ще си спомни за този сън когато се пробуди?...
Виж целия пост
# 304
След ужасната буря единствено доня Морена кротко дремеше. Доните се лутаха нагоре-надолу и постепенно откриваха куп неща, които не им харесваха. Нямаше храна. Ама никаква храна, а те вече бяха прегладнели, дъртите чревоугоднички.
Нямаше никакво пиене. Нямаше нито една чиста и здрава дреха, бяха окъсани, смърдящи и парцаливи след дългоседмичното стоене в пещери, дупки и подземия. Единствено тоалета на Василинда беше чист (не забравяйте, че дъждът я беше прал няколко часа), но пък беше станал на едни корделки и тънки панделки, които едва ли можеха да се нарекат шикозни.
- Уви, и топли не са - зъзнеше Василинда и се зае да търси храна.
Тя хвана няколко стоножки, които предложи да опекат на жар.
Ами жар откъде?
Да, доните бяха изпаднали в най-говняното положение, откак кривите им подагрови ходила стъпиха на палубата на кораба, с който се канеха да откриват съкровища.
Виж целия пост
# 305
Хуанита разрови останките с надеждата, че може и да намери някое от плетивата си. Едва ли щяха да стоплят много Василинда, но поне щеше да я утешат и да и помогнат да преодолее гледката от разрушената хасиенда.
Внезапно Де Хуанита нададе вик, който беше толкова нечленоразделен, че бабиейросите инстинктивно попипаха слуховите си апарати – наред си бяха.
–Насам, народе!Намерих го, продължаваше да крещи Де Хуанита в захлас. Бабиейросите се струпаха покрай нея с възможно най-бързата си крачка. Пред тях, в подножието на съборено от бурята дърво, лежеше съкровището.

- Намерихме го, прошепнаха бабите, омагьосани от гледката. Можем да си тръгваме от проклетия остров...
Виж целия пост
# 306
В този тържествен (едва ли не) и, бих казала, сюблимен (може би) момент, капакът на сандъка се открехна с дрезгаво скърцане: "Ииииииииииирц!" и пред смаяните очи на бабийеросите отвътре се повяви Накакатанасийката
,
която удари превзето по струните и запя с дрезгав глас:
- Сбогом, скъпа Василииииииинда,
и за мене не тъжииииииии!
Няма аз да се завъъъъъъъъъърна,
ти за мене забравииииииии!
Последните думи бяха отнесени в морето от бурна вихрушка, която завъртя лепкавия влажен въздух и натръшка бабушкерите във всички посоки като столетни дъбове, повалени от гръм. От небето се спусна сребрист хеликоптер с изографисани отстрани странни символи, които някое невежо око биха разчели като: "Глей си в пътя, ма пача!" От хеликоптера се спусна дълга стълба, чийто долен край падна тежко в краката на Накакатанасийката. Тя метна с лекота сребристия сандък със съкровището на рамо (съща баба Илийца!), помаха подигравателно с превзет жест и се покачи на стълбичката. Хеликоптерът се издигна в небето, набра скорост и бързо се изгуби в небесната шир, а над смълчания остров остана да се носи подгравателния дрезгав кикот на Накакатанасийката:
- Кииииииии, кииииииии, кииииииии...
Онемелите от потрес бабийероси застинаха с увиснали под нивото на плоските си гърди ченета...
Виж целия пост
# 307
Бахмааму...успя да отрони Доня Маргаритес Голяминос...
Виж целия пост
# 308
Да,да,странно си беше това жежко слънце да напича само над доня Моренината хасиенда...О чудо ,тя все пак си спомни съня.Така,такааааа при старото дърво от което си береше гуава.Там трябваше да заведе тя онемелите бабиейроси след Накакатанасийката изпълнението,което ги остави в оназ странна поза и неистов потрес.
  Щеше да изровят едно друго сандъче,което тя,понеже си е прибрана,беше закътала преди години.Спомен от една дъъълга любовна история с един музикант.Готово,решението бе взето.В сандъчето имаше достатъчно хартишки.Стигаха-старите хиени да се натъкмят ,да набавят яхта дори и да отпрашат за концерта тази вечер.Буена виста соушъл клуб-музиката им мигновена нирвана,а те само от това имаха нужда.
 

 Доня Лорета се готвеше за по-специална вечер...

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия