Много хубави спомени имам и от малка и от по-голяма,особено сутрин като слизахме към ЕГ и се чуваха песните класика за първи учебен ден.Ех,спомени...
Виж целия пост
15 Септември - спомени и още нещо?
- Публикувана: 14 септ. 2006, 22:02 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2006, 12:43 ч.
# 30
15 септ. 2006, 10:12 ч.
# 32
15 септ. 2006, 10:25 ч.
Обичах първият учебен ден, още имам спомен как в първи клас издокарана, споря с майка ми че искам да си взема всички учебници и всички тетрадки и т.н. в чантата, даже и след намесата на сестра ми, че няма смисъл да ги нося всичките , не и повярвах, ами си тръгнах с цялата чанта с всичко прилежно подредено в нея 
Още се сещам как тежеше 
Като станах по голяма, първият учебен ден го свързвах най-вече с виждането със съученици и ходенето по кафетата да разкажем как е било лятото.
Виж целия пост
Още се сещам как тежеше Като станах по голяма, първият учебен ден го свързвах най-вече с виждането със съученици и ходенето по кафетата да разкажем как е било лятото.
# 33
15 септ. 2006, 10:33 ч.
Аз съм непоправимо сантиментална 
Тази сутрин синът ми за втори път прекрачи прага на родното школо и аз като едно видно куку се покъсах да рева и бърша сополи. Пирона на шоуто изтрещя, когато на сами входа се изправи пред мен най-любимата ми даскалица за всички времена. О, небеса. Да не бях гледала. Потънах в лоното на нейната гръд ( тя е едра жена ). Порядъчно задавена, аз се обяснявам в обич. Страните ми са обсипани от нежност - по майчински и по приятелски. По долния клепач на мама Златка ( така я наричахме всички ) натежава издайнически венец от влага. Казвам си, че в момента мога да бъда само щастлива. И наистина бях. Пред очите ми като на филмова лента се изреждат онези дни. Всеки един - първи учебен. Ароматът на градински цветя, стегнатите на опашки коси на момичетата, притеснените погледи на момчетата, скритите въздишки по отишлата си ваканция ... натежалите клепачи на мама Златка и изпълненият с гордост поглед - от 'нейните' деца.
А моят син плахо пристъпва по стръмните стълби. Всичко му тежи. Тежат му обущата, тежи му чантата, чувства се несигурен. Все още ...
От все сърце му пожелавам един ден, когато ще поведе детето си по стръмните стълби, а после ще се обърне и ще се усмихне през рамо. А на сърцето ще му е топло, всякаш е бил у дома.
Виж целия пост
Тази сутрин синът ми за втори път прекрачи прага на родното школо и аз като едно видно куку се покъсах да рева и бърша сополи. Пирона на шоуто изтрещя, когато на сами входа се изправи пред мен най-любимата ми даскалица за всички времена. О, небеса. Да не бях гледала. Потънах в лоното на нейната гръд ( тя е едра жена ). Порядъчно задавена, аз се обяснявам в обич. Страните ми са обсипани от нежност - по майчински и по приятелски. По долния клепач на мама Златка ( така я наричахме всички ) натежава издайнически венец от влага. Казвам си, че в момента мога да бъда само щастлива. И наистина бях. Пред очите ми като на филмова лента се изреждат онези дни. Всеки един - първи учебен. Ароматът на градински цветя, стегнатите на опашки коси на момичетата, притеснените погледи на момчетата, скритите въздишки по отишлата си ваканция ... натежалите клепачи на мама Златка и изпълненият с гордост поглед - от 'нейните' деца. А моят син плахо пристъпва по стръмните стълби. Всичко му тежи. Тежат му обущата, тежи му чантата, чувства се несигурен. Все още ...
От все сърце му пожелавам един ден, когато ще поведе детето си по стръмните стълби, а после ще се обърне и ще се усмихне през рамо. А на сърцето ще му е топло, всякаш е бил у дома.
# 34
15 септ. 2006, 10:41 ч.
Калпазанкеееееееееее 
То се е видяло, че днеска ша рива магарешкатаа
Виж целия пост
То се е видяло, че днеска ша рива магарешкатаа
# 35
15 септ. 2006, 10:45 ч.
и не само ти, че съм и бременна
Виж целия пост
Калпазанкеееееееееее
То се е видяло, че днеска ша рива магарешкатаа
То се е видяло, че днеска ша рива магарешкатаа
и не само ти, че съм и бременна
# 36
15 септ. 2006, 11:01 ч.
Ох, и аз се разплаках. Ще ме изгонят от работа бе хора!
И на мен ми е миличко. Като малка бях много срамежлива и притеснителна, та този ден беше голямо изпитание за несигурната ми душа. През две години се налагаше да съм в ново училище и там - всички се познават, а аз - цялата изчервена, се чудя къде да си дяна ръцете. После в гимназията много се промениха нещата. Вече бях уверено тийнче, от лидерите на класа, та 15-ти септември беше купон - по кафетата, да си кажем кой какво е правил лятото.
Но за който и от тези различни периоди да си помисля, все е с умиление.
Виж целия пост
И на мен ми е миличко. Като малка бях много срамежлива и притеснителна, та този ден беше голямо изпитание за несигурната ми душа. През две години се налагаше да съм в ново училище и там - всички се познават, а аз - цялата изчервена, се чудя къде да си дяна ръцете. После в гимназията много се промениха нещата. Вече бях уверено тийнче, от лидерите на класа, та 15-ти септември беше купон - по кафетата, да си кажем кой какво е правил лятото.
Но за който и от тези различни периоди да си помисля, все е с умиление.
# 37
15 септ. 2006, 12:43 ч.
Лични спомени нямам, освен банални, незаслужаващи описване. Емоционално бях напрегнат: имахме един даскал, който даваше контролно в първия час, да видел на какво ниво сме след ваканцията.
С дежурни цветя в колона по един не съм участвал. Днес купих по една роза на децата да подарят в детската градина. Големият се дърпаше. Бащичко.
Честито на всички родители на ученици. Да са ви живи и здрави.
Виж целия пост
С дежурни цветя в колона по един не съм участвал. Днес купих по една роза на децата да подарят в детската градина. Големият се дърпаше. Бащичко.
Честито на всички родители на ученици. Да са ви живи и здрави.
Препоръчани теми