Страшно ли е да си мама?

  • 2 114
  • 56
# 15
Не е страшно, а е страхотно Hug За първите месеци - няма да те лъжа, че е безпроблемно. Но много грешиш, като мислиш, че не ти се случва нищо интересно NaughtyВсеки ден с бебето е различен - удивително е колко бързо растат мъничките, как учат нови неща, колко са сладки Heart EyesКато ходиш на работа какво толкова ти се случва newsm78Ставане, кафе, път, бач, кафе, бач, кафе, бач, път, ядене, сън и на другия ден пак така Rolling Eyes Е, не стоят точно така нещата винаги, но...Абе искам да ти кажа, че ако си скучен човек, каквото и да правиш, където и да си, все ще ти е тъпо. Ако се свежарка - и смяната на памперса може да ти е забавна Peace
Виж целия пост
# 16
Темата говори достатъчно сама по себе си? Имам чуството, че колкото повече напредват годинките, толкова повече се прокрадва съмнението дали ще съм добър родител, дали ще успея да възпитам правилно малкото зайче, дали няма да изпадна в следродилна депресия и т.н.

Мами, моля кажете накратко, какво е да имаш бебче на няколко месеца, да си стоиш вкъщи и да не ти се случва почти нищо интересно... ooooh! newsm78
Всички се съмняват - и всички се справят Mr. Green Peace


Виж целия пост
# 17
Може би, мойто мъжле ме е заразило със свето вечно премисляне на бъдещето... Истината е, че много желая, а и все пак съм на 27

На толкова бях като родих първия си син. Определено с втория ми е много по-лесно и по-спокойно приемам всичко около и вътре в мен. А за следродилната депресия не смятам, че годините имат значение, а по-скоро хората около теб. Ако ти помагат и те разбират ще си много щастлива мам на своето съкровище.
Виж целия пост
# 18
Не мисля, че е страшно, но също така смятам,че подобен род мисли са плашещи сами по себе си. Не бива човек да се задълбочава, още повече когато усети,че може да го дострашее. Избягвай да мислиш по въпроса, а остави нещата просто да се случват.
Виж целия пост
# 19
Като ти дойде до главата ще разбереш
Виж целия пост
# 20
стра6но ли,това е наи-хубавото не6то в живота и бъди сигурна ,4е няма да ти е ску4но.Които не е познал маи4ината оби4 е изгубил много
Виж целия пост
# 21
И е прекрасно и е страшно. Прекрсно е да гледаш как частица от теб се превръща в човек с характер, да гледаш свое или на съпруга ти омалено копие, мило е, необяснимо е как може да те разтърси една бебешка прегръдка с нескопосано обръщение ма-ма и протегнати към теб мънички като на кукличка ръчички...
Но когато започна да си задавам въпросите ще успея ли да го направя Човек, ще успея ли да му дам всичката любов, от която има нужда, ще бъда ли добър родител, ще мога ли да му осигуря живота, който ми се ще да има... тогава ме хваща страх
Не мисля, че е страшно бих казала че е прекрасно. newsm10
Виж целия пост
# 22
На мен ми се струваще страшно в началото на бременността ми. Страх ме беше дали ще се справя.

След това постепенно се успокоих и сега се справям както мога. Още си ме е страх дали всичко, което правя е най-доброто за детето ми, но точно този страх според мен ме прави добра майка.

Не ме е било стах от скуката в ежедневието - такава при мен няма. Ако на теб ти е много скучно има вариант да си се върнеш на работа и някой друг да ти гледа детето (ясли, бавачка), нали?
Виж целия пост
# 23
Първите месеци лично на мен ми беше трудничко да се адаптирам. Самата мисъл, че вече не съм свободна както преди, че има едно мъничко човече, което зависи изцяло от мен и с което вече трябва постоянно да се съобразявам, до известна степен ме плашеше. Беше ми гадно, когато приятелките ми (едни-неомъжени все още, други с поотраснали дечица) си ходеха наляво-надясно, а аз трябваше да се прибирам да къпя и храня бебчето. Но това беше първите два-три месеца, после вече... Сега като си спомня за този период, ми се струва, че това е било най-хубавото време в живота ми досега и искам пак да го изживея. Просто станеш ли вече майка (поне при мен е така), се чудиш какъв е бил смисълът на живота ти преди това. Сега Ива е на село с баба си и дядо си, девет дена само, но няма човек, който някога да ми е липсвал повече. С нетърпение чакам неделята, когато си идва.
Виж целия пост
# 24
Мами, моля кажете накратко, какво е да имаш бебче на няколко месеца, да си стоиш вкъщи и да не ти се случва почти нищо интересно...  newsm78
Това е най-интересният период в моя живот и разбира се най-най, ама най-хубавия! Grinning
Виж целия пост
# 25
да не ти се случва почти нищо интересно... ooooh! newsm78

Kак така нищо интересно - дебусундърът ме занимава и забавлява фул тайм, а и не съм спряла да излизам и да се срещам с приятели, на заведения навън, на обиколка по магазините и т.н.

А що се отнася за страха - след като се прибрах от болницата има еин педиод от 5-6 дни, когато яко ме беше разтресла паниката и ум не ми побираше какво да праавя..  #Crazy
но отмина и това!
Виж целия пост
# 26
"Страшно" е последната дума, която бих употребила за майчинството. Никога не ми е било страшно. И скучно също. Виж, уморително, да! Grinning
Виж целия пост
# 27
Не не е страшно-прекрасно е! Преоткрих един нов прекрасен свят с децата си и ти го пожелавам и на теб!  bouquet
Виж целия пост
# 28
много ме беше страх до деня на раждането.от тогава насам се чувствам супер.дори и първия месец беше вълнуващ,а и в ежедневието се случват доста малки интересни нещица с и около бебчето,не мога да  се съглася,че не се случва почти нищо интересно(това си е мое мнение)аз се забавлявам от раждането до сега Party
Виж целия пост
# 29
Чувството е невероятно, а това, че не ти се случва нищо интересно не е вярно. Всеки ден бебчо те изненадва с нещо, което те качва на седмото небе от радост. Наистина няма с какво друго да се сравни майчинството, то е  уникално прекрасно изживяване. Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия